България отбелязва 10,53% спад при несъстоятелността
В условията на икономически спад, страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) изпитват драматичен скок в неплатежоспособността на компаниите през 2023 г. Докато бизнесът първоначално устоява на
бурята с помощта на мерките, взети от държавите, и тяхната подкрепа по време на пандемията от COVID-19, последващото премахване на тези инициативи, съчетано с макроикономически натиск, води до
рекордно високи нива на несъстоятелност.
Поради икономическия спад, Централна и Източна Европа преживява значително понижение на средния темп на растеж на БВП – от 4,0% през 2022 г. до 0,5% през 2023 г. Това е най-ниското ниво от началото
на века (с изключение на глобалната финансова криза през 2009 г. и пандемията от COVID-19 през 2020 г.). Чехия, Естония, Унгария, Латвия и Литва отбелязват отрицателен ръст през 2023 г.
Увеличението на процедурите по несъстоятелност отразява слабия икономически растеж в региона на ЦИЕ
В региона се наблюдава 38,6% увеличение на процедурите по несъстоятелност от 2022 г. до 2023 г., и това е още една година на двуцифрен растеж. "Това покачване е подхранвано от комбинация от
вътрешни и външни фактори, които изостриха предизвикателствата, пред които са изправени компаниите в региона, особено геополитическото напрежение и инфлационния натиск, които тласнаха много фирми
към ръба", обяснява Гжегорж Шилевич, ръководител на отдела за икономически изследвания на Централна и Източна Европа в Кофас.
Пагубните последици от руската инвазия в Украйна, особено поради географската близост, отекват в целия регион, прекъсвайки веригите за доставки и допринасяйки за покачването на цените на
енергийните продукти. Тези външни сътресения, съчетани с вътрешни предизвикателства като недостиг на работна ръка и нарастващи разходи за суровини, оказват значителен натиск върху бизнеса, което
води до нарастване на неплатежоспособността. Секторите на строителството и търговията са най-потърпевши от икономическите промени и продължават да се борят с недостига на работна ръка, натиска
върху заплатите и намаляващото търсене.
Местен контекст за България: спад на несъстоятелностите с 10,53 %
На територията на България за първи път от няколко години се наблюдава обратна тенденция - намаляване на броя на производствата по несъстоятелност на годишна база с 10,53% спрямо 2022 г., което
прави страната ни едно от малкото изключения в региона на ЦИЕ през 2023 г. Това обаче не означава непременно стабилна или подобряваща се ситуация за местните предприятия. Експертите от Кофас са на
мнение, че действителният брой компании, които не могат да плащат сметките си, се е увеличил през 2023 г., тъй като за собствениците на бизнес е по-удобно да изоставят или продадат своята компания,
вместо да започнат производство по несъстоятелност.
,,Политическата криза в страната през последните две години затруднява формирането на стабилно, дългосрочно правителство. Въпреки това настоящата администрация прилага строг финансов контрол и
политики за съответствие с разпоредбите на ЕС и ускоряване на приемането на еврото", коментира Пламен Димитров, Управител на Кофас България.
В началото на 2024 г. експертите от Кофас прогнозират, че предстоят предизвикателни времена за строителния сектор и тези, които са пряко ангажирани с него, което може да засегне и България, като
част от ЦИЕ региона.
Въпреки позитивните данни, пътят към възстановяването изглежда труден
"Очакваме допълнително увеличение на неплатежоспособността през 2024 г., макар и с по-нисък темп на растеж от предходната година", добавя Ярослав Яворски, главен изпълнителен директор на Кофас за
региона на Централна и Източна Европа. Бизнес средата през 2024 г. се очаква да бъде белязана от ограничен ръст на оборота, свиващи се маржове и допълнителни предизвикателства за експортните
компании поради отслабващо чуждестранно търсене, в частност в Германия. Въпреки това има признаци на възстановяване заради нарастване на потребителското търсене, особено в сегмента на
бързооборотните стоки, което подкрепя икономическата активност в региона на ЦИЕ. Компаниите обаче са изправени пред нарастващ натиск от по-високи цени на стоките и разходите за труд, включително
увеличения на минималната работната заплата в страните от Централна и Източна Европа.
