През 8 от изминалите 11 месеца на годината златото е поскъпвало в долари, а през 7 – в евро
На фона на световния икономически безпорядък, който продължи и през ноември, инвестиралите в злато отново регистрираха положителна доходност, независимо от валутата, която използваме за мерна
единица. Златото поскъпна с 1.4% спрямо долара, 5.1% спрямо еврото, 4.1% спрямо британския паунд и 6% спрямо швейцарския франк, коментират от TAVEX . През 8 от изминалите 11 месеца на
годината златото е поскъпвало в долари, а през 7 – в евро.
Какво обаче би могло да е обяснението за подновените набези на инвеститорите към златото? Изглежда интересът към златото е все по-силен, тъй като жълтият метал се търгуваше по-високо не само в
изброените по-горе основни валути. Златото поскъпна и в австралийски долари (4.7%), канадски долари (3.8%), южноафрикански рандове (4%), китайски юани (1.8%) и индийски рупии (8.7%). Казано с други
думи, инвеститорите бягат от книжните валути, независимо от това коя централна банка ги печата, и избират реален актив, чието количество не се контролира от правителства и централни банки и не може
да бъде увеличавано произволно с помощта на печатна машина.
Въпреки че търсенето на злато се е увеличило значително през последните няколко години, жълтият метал продължава да бъде актив, пренебрегван от значителна част от инвеститорите. Според изследване
на HSBC в началото на 2011 инвестициите в злато представляват само 0.14% от стойността на световните финансови активи. Именно тази подцененост на златото разсейва всякакви съмнения относно
твърденията, че се образува балон на пазара на злато. Същевременно, точно тази подцененост дава място за допълнителен растеж при търсенето, което неминуемо би означавало и по-високи цени.
Бушуващи инфлационни процеси
Фактът, че златото завърши месец ноември на 9% под предишния си рекорд след значителната корекция през септември, показва засиления интерес
на инвеститорите към жълтия метал в резултат на опасенията им за ускоряващи се инфлационни процеси и засиления скептицизъм спрямо бъдещето на световната икономика.
През последната седмица на ноември Китайската централна банка понижи съотношението за изискуемите резерви пред банките в страната за първи път от близо 3 години насам. Независимо от мотивите зад
това решение на централната банка, неизбежният резултат от понижението ще бъде нарастване на инфлационния натиск. И тъй като Китай е сред най-значимите играчи на суровинните пазари, инфлационните
процеси в Китай могат само да ускорят световната инфлация при една следваща програма на количествени улеснения, каквато не е изключено да има съвсем скоро.
Друго значимо събитие през месеца беше координираното действие на 6 от най-големите световни централни банки за повишаване на техния капацитет за предоставяне на ликвидна подкрепа на глобалната
финансова система. Същността на решението е, че Европейската централна банка ще може да взема заеми от Федералния резерв в долари, които ще обезпечава с евро, при около два пъти по-нисък лихвен
процент от досегашния, като на по-късен етап трябва да върне същото количество долари при първоначалния курс на долар спрямо евро. Според конгресменът Рон Пол този механизъм ефективно ще ускори
инфлационните процеси, като резултатът му ще бъде близък до този на програмите за количествени улеснения. Последното подобно решение за повишаване на капацитета за предоставяне на ликвидна подкрепа
беше през декември 2007 (няколко месеца преди колапса на Беър Стърнс и 9 месеца преди фалита на Леман Брадърс). Имайки предвид ефективността на това решение през 2007, не е трудно да се предположи
какъв би бил ефекта и сега. Наливането на допълнителна ликвидност на пазара не е икономическа панацея, а краткосрочно прикриване на симптомите. Това решение евентуално води до увеличаване на
количеството пари в икономиката и тяхното неизбежно обезценяване.
Горните две решения на централните банки са само част от безрезултатните мерки на световните лидери срещу икономическата криза. И докато световните лидери изглежда не намират успешен лек срещу
световната криза, то инвеститорите все по-ясно осъзнават рисковете, които седят пред световната икономика и се насочват към инвестиция, която носи добра доходност и е смятана за сигурно убежище –
инвестиционно злато.
Реакциите на инвеститорите
Борсово-търгуваните фондове, инвестиращи в злато, са натрупали рекордна експозиция в жълтия метал през изминалия месец. На фона на влошаващото се
икономическо състояние на Европа и задълбочаването на дълговата криза инвеститорите в тези фондове, смятани за показател на дългосрочните настроения на пазара на златото, отново са започнали да
купуват злато като застраховка за икономически сътресения. Експозициите в злато на тези борсово търгувани фондове са достигнали рекордните 2350.8 тона, което по сегашни цени се оценява на 127.4
милиарда долара според Блумбърг.
Анализът показва, че и спекулантите на пазара (хедж фондове и други) също очакват цените на златото да се покачат през идните седмици. Големите спекуланти са увеличавали нетните си дълги позиции
спрямо златото през последните четири седмици, най-дългата серия от март насам, според данните на Комисията по търговията със стокови фючърси.
Анализаторите твърдят, че причината за тези пазарни настроения е, че атрактивността на златото се е повишила в сравнение с други активи, които са смятани за сигурни убежища. Например, доходността
на 7-годишните ДЦК на САЩ е достигнала рекордно ниски нива от 1.415% на 23 ноември. В същото време търгът за ДЦК на Германия, състоял се по-миналата сряда, успя да пласира едва две трети от
планирана емисия на стойност 6 милиарда евро . Липсата на интерес към тях може да означава, че дълговите проблеми започват да засягат и най-голямата икономика в съюза.
И докато държавните облигации отвъд океана предлагат доходност по-ниска от инфлацията, а европейските са все по-малко търсени, изглежда логично инвеститорите да се обърнат към актив, който носи
добра доходност и е в същото време, смятан за сигурно убежище – инвестиционното злато.
