Индивидуалният рисков коефициент по „Гражданска отговорност“ - обективна необходимост и субективен подход

Предлаганата методика най-обективно отразява настроенията на обществото

В края на всяка година милиони български водачи на автомобили се вълнуват от цената на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Това предизвиква най-различни полемики в медиите. Тази година не прави изключение, но има и нещо ново - очакваното “влизане” на България в Европейския съюз. Това означава, че трябва да бъдат приети високите лимити на отговорност от застрахователите и адекватно да бъдат определени вноските за застраховката. Всички компании са наясно, че след премахването на минималната рискова премия трябва да прилагат индивидуален подход при определянето на цената на застраховката. Въпросът е готови ли са българските застрахователи да приложат диференциран подход при определянето на справедлива цена за всеки водач, както е в останалите страни по света.
Социалната отговорност на държавата е основната причина за задължителност на тази застраховка. В условията на либералната (пазарна) икономика застрахователните вноски се определят от играчите на пазара – застрахователните дружества.. Отговорността на държавата обаче е огромна – милиони собственици на МПС могат да бъдат излъгани в очакванията си. Причината е, че не е изключено застрахователят да не покрие щетите по нанесени от тях вреди и да се наложи всеки един от тях да плаща обезщетение на увредения с личното си имущество, което за мнозина ще е непосилно. Конкуренцията на този “затворен пазар” принуждава играчите да свалят цените. Застрахователят обаче е задължен да предложи премия, която да гарантира претенциите към неговите клиенти в следващите пет години. Броят на загиналите в резултат на ПТП в страната е средно около 500 човека годишно. В същото време тенденцията е практиката на съдилищата у нас да се доближава все повече към европейската, т.е. можем да очакваме присъдени обезщетения от наколко-стотин хиляди лева за всеки загинал. Това силно ще повлияе на финансовия стабилитет на застраховката и на самите дружества. Ако големите застрахователни компании, в чийто портфейл тази застраховка заема  до 10 -20 %, могат да си го позволят, то малките дружества или трябва да се откажат от тази застраховка, или ще поставят под съмнение своята финансова стабилност, а от там ще подведат и клиентите си. Другият вариант е да подбират внимателно клиентите си и да начисляват премия съответстваща на риска на всеки един водач индивидуално.
Когато говорим, че социалната отговорност на държавата е основното условие за задължителност на тази застраховка във всички страни, трябва да споменем, че социално справедливо е и “всекиму според заслугите”. Това означава, че. добрите водачи трябва да плащат по ниска премия, а “лошите” - по-висока. Нашите застрахователни традиции обаче не успяха да приведат тези критерии  в практиката, поне досега.
Инициативата, която ЗПАД “Алианц България” поде, поне засега не среща подкрепа от основната част от застрахователните дружества. Защо това е така?  Защото самите застрахователи не са готови за преминаване към по-справедлива и правилна оценка на качествата на всеки водач. Някои компании започнаха да декларират, че ще прилагат индивидуални показатели при определяне на премията. Тенденцията, която се усеща от всички обаче е в повечето случаи това да се прави проформа. Т.е. застрахователите ще продължат, поне засега, да продават на най-ниски цени.
От своя страна Комисията за финансов надзор, вместо да стимулира диференцирания подход, отмени в Наредба № 18 за задължитеното застраховане прословутия чл. 14, който и досега не се прилагаше. Това показва, че КФН също няма готовност да работи по европейски правила.
Заложената като програма информационна система на Гаранционния фонд все още не е изградена напълно. В крайна сметка не е ясно какво точно ще съдържа тя, освен събраните протоколи на КАТ, които и сега се намират в застрахователите и те биха могли просто да ги събират на едно място.  Вместо това ежедневно МВР изпраща данни на Гаранционния фонд за настъпилите ПТП  в страната. Възникват основателните въпроси: “Какво ще стане, след като съберем тази информация? Доколко тя ще е полезна на застрахователите, като се има предвид, че броят на ПТП-та е само единия от показателите за справедлива оценка?“
Неяснотите са много.
Първата е свързана с конкретната методика, по която ще се определя колко ще се завишава премията на един водач, ако той има две, три или повече ПТП. Ами ако те са по едно всяка година?  
Втората неяснота е свързана с обжалваемостта на протоколите. Кое дава  основание да се смята, че даден протокол не е обжалван в съда и не е оспорен? Какво ще стане с водачите, за които в системата има информация, че са предизвикали ПТП, а впоследствие вината им е отменена от съда? Както знаем, съдебните процеси продължават понякога с месеци.
Трето, не е ясно кога причинено от водача ПТП ще спре да се отразява върху  премията му?  След година, след две, или ще бъде въведен коефициент, който ще намалява  с времето?.
Освен това не е ясно как причиненото ПТП ще бъде съотнесено спрямо другите фактори при определяне на премията, като регион на управление на автомобила,  възраст на водача, шофьорски стаж,категория, мощност на автомобила, цвят, изминати километри и др. Каква ще бъде тежестта на всеки от тези фактори? Кой от тях колко негативи или позитиви ще носи?
Основният въпрос е: Как в крайна сметка, след като се изчисли премията, клиентът ще разбере защо това е справедливата за него цена в момента?
Някои застрахователи обявиха собствени системи за изчисляване на вноската. Но тези методики не обясняват на клиента точно по какви критерии ще получи бонус или ще му се увеличи премията. Засега отговорът на застрахователите е прост- тази методика е фирмена тайна. Някой обаче трябва да обясни на хората защо в едната компания им изчисляват 100 лв. премия, в другата - 120, а в третата - 80 лева.  Освен това възниква и основателното съмнение, че зад тази фирмена потайност застрахователите могат безконтролно да повишават или да понижават нелоялно  цените си.
Липсата на прозрачност и субективизмът в определянето на премиите е основния недостатък на така предлаганите варианти за действие. Ясните правила  при сключване на „Гражданска отговорност“ са задължително условие от гледна точка на  социалния елемент на тази застраховка. Колкото по-бързо българските застрахователи разберат това, толкова по- добре ще бъде и за тях, и за клиентите им.
Каква ще бъде тежестта на всеки от гореспоменатите фактори, които застрахователите ще вземат под внимание при определяне на риска на водача? Определено най- важно за бъдещите плащания на застрахователните компании е наличието или липсата на ПТП. Практиката в някои европейски страни показва, че при определяне на индивидуалния рисков коефициент (ИРК) се вземат под внимание и наказанията на водача, тяхната продължителност и естество, като понякога те са основен фактор за изчисляване на риска.
Въпросът обаче е в методиката - на базата на какви статистики ще бъде основана тя, как ще бъде определено съотношението на субективните и обективните критерии при оценката? Ясно е, че в момента нито един застраховател не разполага с цялата информация   и статистика.
В последно време сме свидетели на най- различни мнения - че в по-малките градове е нормално премията да е по- ниска, че за по-младите шофьори  трябва да е по- висока, че има значение цветът на автомобила, че мощните автомобили са по-рискови и т. н. Всички тези обективни фактори са безусловно от значение, но основния фактор е водачът. Автомобилът сам по себе си не причинява вреди, нито пътната обстановка, нито времето. Щетите настъпват вследствие на управлението на колата. След проведени многогодишни изследвания сред водачите на различни типове МПС, в различни градове и страни, при различни климатични условия, и обработени статистически данни от 25 страни, през последното десетилетие са установени определени закономерности  за възникване на ПТП, които отчитат психофизическите качества на  водачите. Говорейки за човешкия фактор е необходимо да кажем , че той държи абсолютното първенство сред причините за ПТП. 85-90 % от произшествията стават по вина на водача. Тази вина пропорционално е разпределена в три направления – незнание, нежелание и неумение на водачите. Причините за ПТП с настъпил смъртен случай се разпределят както следва: 75-80 %  са по вина на водача, 15-20 % - поради  фактори, свързани с неправилна оценка на околната среда и условията на пътната обстановка /т.е. отново субективни фактори/, и 10% са от техническа неизправност и конструктивни особености на автомобила.* /виж ”Русскии базар”№31 /2003г В . Амбарцумян/
Както видяхме 80-90 % от ПТП настъпват именно поради субективния фактор- водача. Затова ако трябва да диференцираме подхода, то именно поведението на водача на пътя  трябва да оказва най-голямо влияние на оценката на риска.
Представете си , Вие сте водач в най-големия град, имате шофьорски стаж 3 години, на 24 години сте, притежавате мощен автомобил  с ярък цвят. Съгласно  критериите на някои застрахователи ще заплатите много повече от средната премия. Същевременно нямате нито едно ПТП, спазвате правилата за движение и нямате отнета нито една точка като водач. Къде отива тогава социалната справедливост?
Не е правилно и твърдението, че в по-малките градове трябва да се заплаща по-ниска премия. Именно водачите от тези населени места при по-сложна пътна обстановка в по-големите градове са по-рискови. Та нали тази застраховка след влизането ни в ЕС ще важи и за Виена, и за Париж, и за Атина. Представете си, че такъв водач излезе в чужбина с тази застраховка. Нима той не е по-рисков от  свикналия да кара в София?
Всичко това идва да каже, че не обективните фактори са основни, а субективния. А той се отразява единствено и само в точковата система, която показва какво е цялостното поведение на водача на пътя. В тази система се отразяват както всички ПТП, които водачът е причинил, така и нарушенията, които прави по пътищата. А те са обективен критерий за субективното поведение и риска на водача. Не може даден водач да прави по 3-4 нарушения на година и да не е рисков. Нима шофьорската книжка се дава за определен район на страната? Или водачът управлява автомобила си само по местоживеене? Нима стажът и годините определят уменията? Някой може да има от 10 г. книжка и да се качва на автомобила си 2 пъти годишно. Друг може да е на 20 г., но да е шофьор  в транспортна фирма и да изминава по хиляди километри месечно. Трети може да има професионална книжка, но да е хулиган по пътищата.
“Асоциацията за застрахователна сигурност” съвместно с представители на застрахователната наука предостави на Комисията за финансов надзор, застрахователите, МВР и всички държавни институции, заинтересовани от решението на проблема, методика за определяне на индивидуален рисков коефициент на водачите, която да замени сега съществуващата недействаща система от Наредба 18. Нашата методика се базира на ясно и прости правила: имаш отнети контролни точки над определен лимит – плащаш повече. Или съответно нямаш отнети точки - плащаш по-малко. Определянето на риска на водача на базата на точковата система на водачите  дава най-справедливата социална характеристика за всички участници в движението. При нея всеки водач се оценява според неговите индивидуални качества и  цялостното му поведение при управление на МПС, като подходът е еднакъв за цялата страна. Предложените в точковата система бонуси за добрите водачи могат веднага да бъдат приложени, като за целта не се изисква предварително създаване на някаква информационна база.  С всяка следваща година ще може просто да се изчислява усреднения рисков коефициент на водачите, като се взема информацията за няколко години назад. При тази система бонусите могат да растат и достигат по-малко от половината от премията.
В предлаганата от АЗС методика са включени няколко компонента определящи индивидуалния рисков коефициент на водача (ИРК). Те са показател за пътна характеристика на водача (точки), показател за осъществени малки щети (двустранни протоколи, паркинги, гаражи и др.), показател отразяващ вида и предназначението на автомобила, и показател за броя на водачите,  които ще управляват съответното МПС.
Какви са предимствата на тази методика?
Първо, тя е основана на индивидуалния субективен фактор – взема предвид цялостното поведение на  водача, изключва субективизма на отделните застрахователните компании при определяне на премията,  отворена е за добавяне на още показатели /общо и поотделно според политиката на всяко застрахователно дружество, които то би искало да приложи допълнително /. Без претенции за пълно решаване на проблема, тази методика дава основата,базата за изчисляване на риска по застраховката „Гражданска отговорност“ на водачите на МПС.
Второ, става дума за приета и работеща единна и унифицирана система за отчитане  на нарушенията на водачите в цялата страна, която реално отразява тяхното  поведение навсякъде и по всяко време .
Трето, методиката обективно отразява индивидуалната характеристика на всеки водач, независимо от неговия пол, възраст, място на управление на автомобила, стаж, категория и др. Тези фактори стават излишни поради факта, че информацията за риска, вече се съдържа в точковата система, независимо от физическите характеристики на водача и района на движение на автомобила.
Четвърто, всяко ПТП, което е предизвикано от водача в крайна сметка рефлектира върху количеството на контролните точки. Тук е важно да отбележим, че освен точките за самото нарушение, при настъпило ПТП по вина на водача се отнемат допълнително 3 точки и за самото произшествие, т.е това което Гаранционния фонд изгражда, вече се съдържа в точковата система.
Пето, има възможност за лесно и бързо въвеждане на методиката, без да е необходимо създаване на първоначална информационна система.
Шесто, може лесно да се изчисли риска на водача за няколко години назад .
Седмо, наличните в МВР-КАТ данни се използват на практика в полза на гражданите и на застрахователните компании.
Осмо, дава възможност на агентския бизнес да продължи да съществува по този вид застраховка, тъй като с издаденото удостоверение за  ИРК всеки клиент ще може да се застрахова при всеки агент.
Девето, има възможност системата да бъде усъвършенствана и към нея да се добавят нови показатели и коефициенти.
Без да споменаваме последващите ефекти от въвеждането й, като намаляване на  произшествията и нарушенията, както и очаквания самоконтрол, който водачите ще осъществяват, ние считаме, че предлаганата от нас методика най-обективно отразява настроенията на обществото за въвеждане на диференциран подход спрямо всеки  водач.
 Досега интерес към тази методика проявиха няколко застрахователни дружества. Все още обаче остава колебанието у някои дали да се присъединят към усилията на АЗС. В тази връзка бихме искали да дадем някои допълнителни пояснения:
 1.Възможно ли е системата да заработи без участието на всички застрахователни компании?
 В настоящият момент има близо 1.7 млн.  сключени застрахователни полици в страната. Издадените наказателни постановления са около 300 000. Възниква основателният въпрос ще потърсят ли  останалите 1 млн. несанкционирани водачи възможност да се възползват от бонуса за изрядно шофиране? И къде ще го направят? В компаниите, които предлагат застраховки по тази методика. Останалите ще предпочетат дружествата, които не работят по нея, а просто продават полици. Те обаче едва ли ще са доволни да приемат само рискови шофьори. Това значително би повишило щетимостта им.
 2. Как ще се осъществява издаването на ИРК и няма ли това да затрудни компаниите и клиентите?
 Предвижданията са подаването на молбите и издаването на удостоверенията да става от Единния център на АЗС и МВР, чрез офисите на всички застрахователни дружества или чрез специализирани офиси на АЗС в различните градове. Всеки клиент ще може да си получи удостоверението, което е с годност 3 месеца и след това да си сключи застраховката където пожелае.  Предвид кампанийността на застраховката е определен и този тримесечен срок на валидност на удостоверението, като документът ще може да се получи предварително. И сега офисите на застрахователите се справят с тази кампанийност.
 3. Какво ще струва това на клиентите?
 Предвид това, че застрахованият доказва пред застрахователя своя риск, таксата ще се заплаща от клиента. Тя ще зависи до голяма степен от действащата нормативната уредба на МВР, но във всички случай ще бъде минимална спрямо ефекта от възможните бонуси и намаленията,  които могат да бъдат получени.
 4. Не се ли нарушава Закона за защита на конкуренцията с въвеждането на единни критерии по тази методика?
  Не, защото всяка компания определя свободно своите цени. Коефициентът ще се прилага спрямо тарифите на различните застрахователи. Така клиентът ще плаща в зависимост от цената на избраната от него компания. Освен това всеки застраховател може да прилага и други коефициенти.