Германците вече не разбират света - хем плащат за греховете на другите, хем ги мразят. Само с един ход те биха могли да се освободят от тази хватка - като напуснат доброволно еврозона
Колко предпазливо формулира еретичната си мисъл професорът от Бонския университет Манфред Нойман:
"Трябва да мислим за варианта, при който вече няма да се чувстваме на мястото си в еврозоната."
Основното, което отличава Германия от останалите страни във валутния съюз, е силната й индустрия. Докато в Германия промишлеността съставлява повече от 20% от цялата икономика, то във Франция делът й е едва 10-12 на сто. И докато производителността в Германия продължава да расте, то в Италия например конкурентоспособността на икономиката постоянно спада - най-вече заради растящите разходи за труд, коментира „Дойче веле”.
"Ако това продължи, в Германия ще се наложи ревалоризация на валутата, докато останалите страни ще бъдат подложени на силен натиск в обратната посока - към девалвация", разяснява проф. Нойман. По същия начин мислят и двама от водещите американски икономисти - Клайд Престовиц и Джон Прут. На сайта на СиЕнЕн те пишат, че еврозоната боледува не от задълженията на икономически слабата периферия, а от изключително силната конкурентоспособност на Германия.
Слабият резултат на мерките за спасяване не давали резултат, защото била допусната фаталната грешка да се вярва, че тези мерки ще направят закъсалите страни по-конкурентоспособни, т.е. ще ги сближат с Германия. Още преди 20 години имаше подобни разсъждения - че работливите германци със своята стабилна бюджетна политика повече биха пречели в едно общо валутно пространство, отколкото да са стимул за останалите.
През август 1993 г. Европейският валутен съюз, тогава все още наричан Европейска валутна система(ЕВС), беше подложен на огромно изпитание, след като френската Национална банка изхарчи половината си валутни резерви, за да подкрепи потъващия френски франк. Тогава 11 страни от ЕВС се разбраха да държат изкъсо националните си валути, без големи курсови колебания.
И понеже германската марка много бързо се наложи като основна валута, останалите страни бяха подложени на силен натиск за девалвация.
В противен случай централните им банки щяха да са принудени да интервенират спешно. На свиканата тогава кризисна среща Париж предложи германците да излязат от валутната система.
"Това предложение изненада доста шефовете на централните банки", спомня си проф. Нойман. Изходът от ситуацията посочил шефът на холандската емисионна банка, който обявил, че ако Германия напусне зоната, Холандия ще я последва. Белгийците също били категорични: "Ние също".
Така набързо станало ясно, че има потенциал за дълбоко разцепление в зоната. До разпад все пак не се стигна, но впоследствие имаше огромни колебания в курсовете на някои национални валути - на моменти те надхвърляха седемкратно нормалните стойности.
"Практически това си беше фалит на предишната валутна зона", казва проф. Нойман.
Днешното евро също не би преживяло подобен катаклизъм, убеден е германският финансов съветник Йенс Ерхард. Във вестник "Ханделсблат" той пише, че единственият разумен изход от ситуацията е Германия да се откаже от еврото:
"Така останалите страни от еврозоната ще могат да девалвират общата си валута, а закъсалите страни от периферията на зоната ще получат шанс да възвърнат своята конкурентоспособност", казва експертът. Това би означавало, че новата германска марка ще бъде изключително силна валута.
Какво би се случило, видяхме наскоро в Швейцария. Силният швейцарски франк постави под много силен натиск износа и туризма, а Националната банка беше принудена да въведе минимален разменен курс от 1,20 франка за едно евро. Оттогава щвейцарската банка се бори срещу ново поскъпване на франка, като постоянно се запасява с големи количества чужда валута.
Същата участ би имала и Германия, ако напусне еврозоната. Но това няма да е толкова фатално за нея, твърдят американските икономисти Престовиц и Прут. Според тях негативните последици от евентуален отказ от еврото ще затруднят германците много по-малко, отколкото гръцката каца без дъно.
