С удължаването на Меморандума дефицитът ще отстъпи до 6% от БВП през 2013, до 5% през 2014, и до около 3,5% през 2015, за да се озове накрая под 3% през 2016 г.
Удължаването на програмата за фискална корекция с две години е от жизнено важно значение за гръцката икономика – само така се увеличават на практика възможностите за растеж от 2014 нататък, за да може икономиката да излезе за първи път от шест години от жестоката рецесия.
Според данните на финансовото министерство, тази година рецесията ще достигне 7,3% и спешната необходимост тя да бъде овладяна ще бъде основният аргумент при трудните преговори за удължаване на програмата за фискална корекция. Въз основа на изчисленията, с които ще седне гръцката страна на масата на преговорите, ако партньорите не одобрят искането на Гърция за удължаване, рецесията ще варира от 2,5% до 4,5% и ще достигне 0% едва към 2014 г., коментира електронното издание Grreporter
В обратния случай, ако пакетът със сурови мерки за икономии в размер на 11,5 милиарда евро бъде разпределен на четири години, в случай че удължаването бъде одобрено, икономиката ще си поеме дъх много по-бързо. В този случай данните на финансовото министерство показват рецесия от порядъка на 1,5% през 2013, и растеж достигащ 2% през 2014 г.
Въз основа на същите тези данни, по-постепенно ще бъде и намаляването на дефицита. С удължаването на Меморандума дефицитът ще отстъпи до 6% от БВП през 2013, до 5% през 2014, и до около 3,5% през 2015, за да се озове накрая под 3% през 2016. При по-тежкия сценарий (без удължаване на Меморандума), ще трябва да се очаква по-сериозно намаляване на дефицита около 4,7% и отстъпването му под 3% вече от 2014 г.
«С по-мощен растеж се подобряват на практика перспективите за жизнеспособност на гръцкия дълг», казват в министерството. Освен това колкото по-дълбока е рецесията, толкова по-трудно става постигането на фискалните цели. Тази година през първото полугодие БВП се сви с 6,35%, а икономически анализатори предвиждат, че през текущото тримесечие процентът на намалението може да достигне рекордното ниво от 9% и вече е почти сигурно, че годината ще приключи със свиване на БВП от порядъка на 7,3%.
Като се имат предвид тези данни, невъзможно е тази година дефицитът да отстъпи до 7,3% от БВП, а в най-добрия случай се изчислява, че ще се оформи до малко над 8% от БВП. По този начин ще се затрудни процедурата по намаляването му до под 3% от БВП, което е крайната цел на страната. Както става ясно, гръцката икономика остава за четвърта поредна година в един омагьосан кръг на дълбока рецесия и висок дефицит.
Основна характерна черта на този омагьосан кръг е непрекъснатото приемане на допълнителни фискални мерки за ограничаване на дефицита, които обаче автоматично водят до по-голяма рецесия и неизбежно до запазване нивата на дефицита. Показателно е, че от четвъртото тримесечие на 2008, когато започна свиването на БВП, кумулативният спад на икономическата активност достигна 17,4%.
Удължаване, а по-нататък и ново «окастряне» на дълга?
Вече открито се смята, че ще се наложи ново „орязване” на гръцкия дълг за да бъде запълнен финансовият вакуум, който ще се появи в случай, че Гърция получи удължаване на Меморандума с цел да намали дефицита си.
В последно време стават все по-многобройни слуховете за планове, според които европейците неофициално се подготвят за ново „окастряне” първоначално на облигациите, притежавани от Европейската централна банка, може би обаче и на гръцкия дълг, който държат европейските правителства. Целта ще бъде ново намаляване на дълга със 70-100 милиарда евро.
Изглежда Международният валутен фонд упражнява сериозен натиск за подобно развитие на нещата. Мнозина анализатори обаче се тревожат какво ще съпътства едно подобно решение, като споменават за налагане на невиждано тежки условия на страната, може би дори излизане от еврозоната.
Във всеки случай от американския финансов гигант Goldman Sachs смятат, че Гърция ще изкара с парите, предвидени в настоящия помощен пакет, поне до края на 2014, дори и ако се провали напълно в процеса на приватизация и създаването на първични излишъци. В същото време смятат, че ако Европейската централна банка се съгласи да превърне облигациите, които притежава сега, в облигации с по-дългосрочен падеж, ще бъде обезпечена финансово и 2015. След това ще бъдат необходими нови 38 милиарда евро, за да може страната да продължи до 2016 г.
