Изплащането на дълг с парите от Сребърния фонд би означавало подмяна на идеята за неговото съществуване и превръщането му в нещо като втори НОИ
Текст на Десислава Николова от последния брой на бюлетина на Института за пазарна икономика (ИПИ)
От няколко дни все по-усилено се заговори за натрупания ресурс в Сребърния фонд и възможното му използване за предстоящите плащания по външния държавен дълг през януари 2013г. Тази възможност беше
спомената в прав текст и от министъра на финансите в интервю за вестник "Капитал".
Към края на декември 2011, средствата в т.нар. Сребърния фонд (официално Държавен фонд за гарантиране устойчивостна държавната пенсионнасистема), който е част от фискалния резерв, е 1776,7 млн.
лева. Тази сума включва 10 млн. лева лихви по депозити, получени от фонда за 2011 г. Към момента средствата на Сребърния фонд се държат изцяло в БНБ под формата на (нисколихвен) левов депозит,
което обяснява и символичната номинална доходност от по-малко от 0,6% за цялата 2011 г. В реално измерение, т.е. ако се отчете инфлацията за 2011 г., фондът е загубил пари, т.е. има
отрицателна доходност.
Балансовото число на Сребърния фонд се доближава до плащанията по Еврооблигациите
на правителството, емитирани през 2002 г., които трябва да се направят на 15-ти януари 2013 г. Главницата по тези облигации е точно 818,465 млн. евро или 1,6 млрд. лева. Ако към тях се добави и
последният лихвен купон, който се дължи по тези облигации, а именно 61,385 млн. евро (въпреки че разходите по лихвеното плащане ще бъдат заложени в бюджет 2013 г.), сумата, която трябва да плати МФ
на 15-ти януари 2013 г. набъбва до 1,72 млрд. лева. Общо взето почти толкова, колкото в момента има в Сребърния фонд. Планът на МФ, поне според думите на министър Симеон Дянков, е да
финансира основната част от тези бъдещи плащания на вътрешния пазар посредством емисия на ДЦК. Ако пазарът не може да поеме толкова голяма емисия, тогава на помощ ще се притече и Сребърният фонд.
За целта в момента се подготвят промени в закона за фонда (официално Закон за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система), с които да се позволи на фонда да инвестира до 60% от
средствата си в ДЦК. С тези промени de jure ще се "освободи" допълнителен ресурс за купуване на ДЦК за около 1 млрд. лева.
Проблемите в тази подготвяна схема за изземване на ресурса на Сребърния фонд са няколко и са много сериозни:
1/ Една такава операция, пък макар и законово издържана (след съответните промени в закона за сребърния фонд)
противоречи на изначалния замисъл зад създаването на Сребърния фонд
а именно доходността от неговите активи да се използва за бъдещо увеличение на държавните пенсии. Този замисъл до момента беше опорочаван неколкократно*, но най-новите планове на МФ, ако се
реализират, съвсем ще обезсмислят съществуването на фонда. Всъщност на хартия средствата във фонда ще се управляват активно, но на практика по-голямата част от парите му ще са инвестирани в
дългосрочни ДЦК-та на българското правителство.
2/ Съществува явен конфликт на интереси между министерството на финансите като управител на фонда и министерството на финансите като емитент на държавен дълг. Логично е да се очаква, че МФ ще
защити на първо място интересите на бюджета като продаде на фонда възможно най-дългосрочни облигации с възможно най-ниската доходност.
3/ Въпреки че фондът при една такава операция ще получи облигации, т.е. парите му няма да бъдат иззети без обвързващо обещание за връщането им, това не променя особено същността на операцията.
По-конкретно, при нея водещият план е да се вземат парите на фонда, за да се погаси дълг. А не, както ни уверяват, да се позволи на фонда да управлява парите си по-активно. Ако това беше
намерението, защо 5 години никой не се сети да приеме такива промени в закона за сребърния фонд, а се сетихме точно сега?
Когато се говори за предстоящите плащания по дълга през януари догодина е много важно да се има предвид и това, че ресурсът за тези плащания ще се набира през 2012 г., когато правителството ще
трябва да финансира и 1,092 млрд. лева дефицит за 2012 г. Т.е. тази година правителството ще трябва да набере съвкупно финансиране поне за около 2,6 млрд. лева
За сравнение, миналата година на вътрешния пазар на ДЦК са пласирани малко над 1 млрд. лева (1,06 млрд. лева до края на ноември, до когато има данни). Предвид това, не е ясно дали вътрешният пазар
ще успее да поеме допълнителни емисии за още 1 млрд. лева и отгоре.
Възможностите за пласиране на дълг на външния пазар засега остава, но надеждите, че цената, която може да се постигне, ще е изгодна за МФ (спрямо тази за вътрешното финансиране), не са големи.
Другата традиционна възможност за финансиране на бюджетния дефицит – приватизацията, тази година изобщо не присъства в бюджета. Това е най-малкото странно, предвид значителния брой държавни активи,
които могат да се приватизират/отдадат на концесия.
Въпреки че в бюджет 2012 няма изрично перо за финансиране на дефицита с приватизационни приходи, Симеон Дянков вече на няколко пъти споменава идеята за
пускане на миноритарен пакет акции (10-15%) от Българския енергиен холдинг (БЕХ) на чужди борси
което според него може да донесе няколкостотин милиона евро още през 2012 г. Ние, обаче, сме по-скоро песимисти, че това може да стане скоро, предвид силните лобита срещу приватизацията на
БЕХ.
В крайна сметка, сценарият, при който МФ използва някаква част от парите на Сребърния фонд, за да финансира дълговите си плащания, е съвсем реален. Това е сценарий, наподобяващ случките с резерва
на здравната каса и личните партиди в професионалните пенсионни фондове. Наличието на някакъв ресурс не може автоматично да оправдае неговото използване за всяка, било то и най-належащата, нужда на
държавата. Изплащането на дълг с парите от Сребърния фонд би означавало подмяна на идеята за неговото съществуване и превръщането му в нещо като втори НОИ – няма пари, но има обещание, че ще има
пари като потрябват.
* От една страна, замисълът беше опорочен със създаването на Държавната консолидационна компания (ДКК) през 2010 г. с цел компаниите и дяловете, които са предвидени за приватизация, да се
апортират към нея. По този начин, след като се приватизират, приходите от приватизацията се връщат в държавния бюджет под формата на дивидент от ДКК. Преди да се измисли тази схема, приходите от
приватизация се насочваха към Сребърния фонд.
Вторият фундаментален проблем със съществуването на фонда до момента е свързан с неговата доходност. При положение, че замисълът бе бъдещите пенсии да се увеличават с доходоността от активите му,
необходимите условия това да се случва е първо, да има значителни активи (поне над 10 млрд. лева), и второ, те да се управляват активно. До момента, обаче, те се държат само като депозит в БНБ,
което носи символична номинална доходност.
