Биткойн генерира въглеродни емисии, сравними с тези на цяла държава – Гърция
Криптовалутите се славят като технология, която консумира много електроенергия, поради което не са особено екологични. Сега обаче, след като Китай наложи драстични мерки срещу добива на
криптовалути, виртуалните пари са още по-вредни от гледна точка на опазването на околната среда, пише TechNews.bg. Копането на криптопари
се отнася до процеса на създаване на нови "койни” с помощта на масиви от мощни компютри. Делът на възобновяемата енергия, захранващ добива, падна от 41,6% през 2020 г. на 25,1% миналия август. Това
се случи, защото Китай изгони желаещите да правят виртуални пари, и повечето от "миньорите” се насочиха към страни, където електроенергията се захранва от недотам екологични източници.
Всъщност изследователите смятат, че само биткойн генерира въглеродни емисии, сравними с тези на цяла държава – Гърция. "Виждаме, че мрежата става по-малко зелена от всякога”, каза пред BBC Алекс де
Ври, един от авторите на рецензираното проучване, публикувано в списание "Джаул”.
Желаещите да добиват криптопари обикновено се опитват да се установят на места с изобилие от евтина електроенергия, за да увеличат максимално печалбите си. Специализираните компютри, които
проверяват крипто-транзакциите, консумират големи количества ток.
В Китай "миньорите” можеха да разчитат на изобилната водноелектрическа енергия, особено евтина по време на влажния сезон. Но след забраните, наложени от правителството, добивът беше повече или
по-малко елиминиран в Китай.
Избягалите от Китай "ферми” се преместиха най-вече в Казахстан и в някои щати в САЩ. И двете места не се славят като локации с евтина и достъпна зелена енергия. В Казахстан, казват изследователите,
работят електроцентрали т.нар. "твърди въглища”, които са по-замърсяващи от китайските си аналози.
В САЩ също няма висок дял на възобновяемите енергийни източници в общия енергиен микс. Това се отнася с пълна сила за зоните, които се оказаха най-привлекателни за "копачите” на крипто-пари.
"В мрежата на САЩ само малка част от [електроенергията] е произведена от възобновяеми енергийни източници”, коментира Де Ври. Според него, много от щатите, популярни сред крипто-копачите – такива
като Тексас, Кентъки и Джорджия – са по-зле от средното по отношение на количеството енергия, генерирана от възобновяеми източници.
Нетният резултат от тези промени, според проучването, е, че въглеродната интензивност на криптопарите е скочила драстично за една година. Биткойн, показва изследването, произвежда повече от 65,4
мегатона въглероден диоксид годишно.
Може да се очаква, че описаният проблем само ще се усложнява на фона на енергийната криза, която се очаква заради събитията в Украйна. Де Ври и неговите съавтори казват, че тяхното изследване
подчертава необходимостта крипто-индустрията спешно да ускори усилията за декарбонизация.
Crypto Climate Accord е една такава инициатива. Нейните членове се ангажират да постигнат нетни нулеви емисии от потреблението на електроенергия, свързани с техните крипто-операции, до 2030
г.
Но докладът показва, че подобна реалност е далеч във времето. "Бързо решение за въглеродния отпечатък на криптовалутите не се вижда на хоризонта”, заключават авторите. За да се случи нещо
по-сериозно, необходимо е сериозно международно сътрудничество, казва Де Ври.
