Най-ефективната политика хората да решат да имат деца е да усещат, че могат да им дадат по-добър живот
Напоследък покрай обсъжданията и решението за вдигане на обезщетенията за гледане на дете до 2 години от 240 до 270 лв. темата за майчинството стана особено актуална. Още повече дебати се разразиха и след предложението на ИПИ за намаляване на дните платен отпуск при по-дълъг болничен или майчинство. Разбираемо е, че засегнатите гледат от собствената си камбанария и всеки би искал повече пари и за по-дълго време. Както се очакваше, преобладаваха мненията, които пренебрегват икономическата логика, но по-учудващото е, че споровете се изместиха към въпроса сложно е или не майчинството.
И тъй като съм в девети месец на бременността си и ми предстои да се възползвам от българското законодателство, въпросите около раждането и майчинството пряко ме засягат. Ето какво ми направи впечатление дотук:
- Можеш да стоиш в болничен през цялата си бременност. За бъдещите майки е много лесно да си осигурят болнични, докато са бременни. Лично на мен при първите прегледи няколко пъти ми беше предложено "да си полежа вкъщи" от различни лекари, и то при положение че за късмет нямам никакви оплаквания. Явно специалистите са свикнали с тази практика и я прилагат често, дори когато не се налага.
- Можеш да получаваш повече пари чрез фалшиви трудови договори. Както става в повечето случаи, и аз започнах да си общувам с жени в моето положение и разбрах, че доста от тях, след като са разбрали, че са бременни, са започнали да се осигуряват с нереални трудови договори на висока заплата във фирмите на свои приятели и роднини. На някои дори не им трябват познати с фирми.
Миналата година при полицейска операция "Болничните" властите задържаха няколко собственици на фирми, които срещу процент от получаваните майчински регистрират бъдещите майки като високоплатени служители. Всичко това доведе до увеличаване на периода осигуряване, който се взима предвид при определянето на обезщетенията за майчинство от 12 на 18 месеца.
Сега се заговори за ново увеличение на този период – до 24 месеца – като отново целта е да се пресече практиката на фалшиви договори и източването на НОИ. Разбира се, майките, които се осигуряват на истинската си заплата, няма да бъдат ощетени, ако предложението се приеме, което е и допълнителен стимул поне жените да декларират реалните си доходи за радост на хазната. В крайна сметка подобна стъпка само ще обвърже още по-тясно реалните доходи на бъдещите майки с обезщетенията, които ще получават.
- Няма как да не си вземеш болничния. Доста се озадачих, когато разбрах, че 45-дневният болничен преди раждане е абсолютно задължителен, независимо как се чувства майката. Все пак, ако има проблем, бременната жена може да си вземе болничен, когато се налага. В случай че е добре обаче, бременната жена би могла да иска да поработи още поне месец, защото ѝ трябват повече пари или просто защото не иска да си стои вкъщи месец и половина.
- Нямаш никакъв стимул да се върнеш на работа поне една година. Българската държава е най-щедра към майките сред 161 страни от целия свят. Българските майки получават 90% от осигурителния си доход през първата година и 240 лв. (предстои увеличение до 270 лв.) през втората година от раждането. Ако майката иска, може да гледа детето си и третата година, като продължава да ѝ се трупа стаж, а работното ѝ място се пази. За сравнение, средната продължителност на платеното майчинство в останалите страни - членки на ЕС, е по-малка от 20 седмици, или около 4-5 месеца (виж графика тук). И още нещо – в действителност майките получават много повече, отколкото дават.
Една статична сметка [1] показва, че родителите внасят 5000 лв. в НОИ за обезщетения за майчинство (през целия си осигурителен стаж), а при отглеждане на две деца за по две години майките, осигуряващи се на средна заплата, ще получат майчински в размер на 22 000 лева. Накратко, държавата е осигурила сериозен стимул на майките да гледат децата си поне една година. Разбира се, отглеждането на децата от майка им е особено важно (дори до навършване на пълнолетие), но от икономическа гледна точка продължителността и размерът на платеното майчинство в България съвсем не са оправдани нито за държавата, нито за работодателите, нито за самите майки.
Какви са ефектите?
- Много работодатели са предпазливи при наемането на млади жени, особено омъжени без деца. Всичко, казано дотук, засяга пряко и работодателите. Множество са случаите, когато на интервю за работа "между другото" става ясно дали една жена е омъжена и има ли деца. Това поведение също е логично. Освен пропуснатите ползи, когато служителката е в болничен или майчинство, работодателите имат и преки загуби.
Сериозна част от тях са именно заради натрупаните отпуски по време на майчинството. Ако една жена е била в майчинство 2 или 3 години, когато се върне на работа, ще има поне 40 или 60 дни отпуска. Тази отпуска или се взима допълнително, или се изплаща от работодателя под формата на работната заплата за натрупания период, ако жената реши да напусне тази работа.
През последните дни в публичното пространство се изрази мнение, че майчинството е най-трудната работа и отпускът би трябвало да се полага на майките. Всъщност отпуск от родителството няма и някак несериозно звучи, че като имаш натрупан отпуск, той ще се използва, за да си почиваш, докато реално е удължение на майчинството. Второ, отпускът по майчинство и отпускът от работа са несъвместими и не би трябвало да могат да се ползват заедно, т.е. платеният отпуск идва с трудовия договор, а не въпреки него.
- Бюджетът на НОИ не стига и се налага данъкоплатците да доплащат. Това, особено в условията на криза, няма как да е оправдано.
- Всякакви опити да се направи реформа при обезщетенията или срока на майчинството в България биват заклеймявани като неморални.
- Различни изследвания показват, че колкото по-дълго майчинство се ползва над 1 година, толкова повече намаляват шансовете на жените да намерят добре платена работа след това.
- Системата в момента насърчава жените да си стоят вкъщи и да получават плащания. Вместо да се насърчава по-бързо връщане на пазара на труда, ние в момента правим точно обратното. Това води до пропуснати ползи за всички – за самото семейство под формата на възможности и бъдещи перспективи, както и за бюджета под формата на дълги плащания за майчинство и пропуснати данъчни приходи.
В крайна сметка, въпреки че майчинството изобщо не е леко, а родителите в България често се сблъскват с проблеми от родилния дом до училището, българската държава осигурява прещедра подкрепа на майките при отпуските им за раждане и отглеждане на дете. Разбира се, напълно логично е повечето хора да се възползват от всички "облаги", независимо колко справедливо е това. Тук в пълна степен важи поговорката "Не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я дава". Въпросът е дали това не е "мечешка услуга" и доколко младите жени в България могат да се развиват професионално, ако искат да бъдат и майки.
Какво може да се направи?
- Пълно обвързване на размера на майчинските с работната заплата, получавана преди бременността. Предложението да се увеличи периода на изчисление от 18 на 24 месеца е стъпка в правилна посока.
- Намаление на периода на платено майчинство поне до средното за ЕС.
- Премахване на платения отпуск по време на майчинството.
Едно трябва да е ясно – "демографска" политика, която насърчава ражданията чрез изкривена щедрост, не може да оцелее за дълъг период, а и ние не сме богата страна, която може да си го позволи.
Най-ефективната политика хората да решат да имат деца е да усещат, че могат да им дадат по-добър живот. Това означава икономиката да създава работни места, доходите да растат, образованието да е качествено и да не кара родителите да изпращат децата си в чужбина, а системата на здравеопазване да успява да предостави добра услуга.
В противен случай се получава настоящата ситуация – всеки, който може, злоупотребява със системата, тя е в дефицит, а често след това същите тези семейства преминават в държавната система на социално подпомагане, т.е. продължават да живеят в зависимост от плащанията на държавата.
--------------------------------------------------------------------------------
[1] Сметката е направена при следните данни: осигурителният стаж за жените в България е 34 години, а за мъжете – 37 години. Вноската във фонд "Общо заболяване и майчинство" е 3.5% (1.4% е за сметка
на работника), а по данни на НОИ средно 65% от средствата във фонда се използват за изплащане за обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2 години. По данни на НСИ средната
работна заплата за третото тримесечие на 2011 г. е 693 лева.
