Мизерията в България се е превърнала в битие, начин на мислене и перспектива. За прекалено много хора. Те не могат да си позволят разходи за облекло, образование, култура. Но когато няма и за храна, какъв е този живот?
На специално организиран празник по повод Международния ден на възрастните хора, социалният министър Тотю Младенов пожела на българските пенсионери да бъдат "здрави, активни и търпеливи". И като своеобразен "десерт" им сервира обещанието на своето правителство да увеличи всички пенсии средно с малко над 9% от 1 април догодина. Средната пенсия в страната сега е около 130 евро, което означава, че през изборната 2013-та средностатистическият пенсионер ще получава по 11евро отгоре.
Дори повече - по случай провъзгласената от ЕК "Европейска година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията", до края на идния април, сиреч до навечерието на предизборната кампания, в цялата страна ще функционират 134 обществени трапезарии, където повече от десет хиляди възрастни европейски граждани от България и над 1200 деца всеки ден ще получават безвъзмездно топъл обяд през зимния период.
Последна перспектива - безплатните обществени трапезарии
Само месец по-рано финансовият министър Дянков констатира по телевизията, че на пенсионерите им се иска да имат средните за Европа пенсии, което обаче нямало как да стане в един мандат, а само в два...Многозначително и ясно!
През юни, в тримесечен доклад на ЕК за заетостта и социалната политика беше отчетено, че повече от половината българи търпят материални лишения, и че страната е водеща в класацията на ЕС по този показател, коментира „Дойче веле”. Според европейските критерии, човек живее в лишения, ако не може да си позволи поне три от девет основни стоки и услуги. Оказа се, че повече от половината българи имат проблем да си плащат битовите сметки, да купуват месо или риба, да притежават нови дрехи, както и поне един резервен чифт удобни обувки.
Европейската статистика отчете също, че страната е на първо място по ниска производителност на труда и по дял на младите хора, които нито работят, нито учат. Констатациите бяха потвърдени и от българската официална статистика. Наскоро тя огласи данните от изследване за индикаторите на бедността. Те сочат, че само за година мизерстващите българи са се увеличили с нови 620 000 души като относителният дял на бедните сред пенсионерите и безработните е най-висок.
Скритата безработица доближава България до най-затъналите в ЕС
Твърде показателни са и данните за безработицата в България. В еврозоната тя е на ниво 11,4 на сто, докато в България през летните месеци юли и август без работа са били 12,5% от населението. В същото време Българската стопанска камара излезе със свои данни, които сочат, че ако се отчетат и обезнадеждените и нерегистрирани в трудовите бюра българи, реалното ниво на безработицата е 20,2 на сто. А този стряскащ процент доближава финансово стабилната България до разтърсваните от дълговата криза страни като Испания, с безработица от 21 на сто, и Гърция - с 25 на сто!
Статистически данни на Евростат доказват, че през двете десетилетия на икономически преход в България, бедността и оскъдицата са придобили трагични измерения. Мизерията се е превърнала в битие, в начин на мислене, в перспектива.
Отдавна средният българин е лишен от възможността да планира бъдещето си, тъй като основната му цел е да оцелее в поредната криза, при поредното правителство, през поредната зима, в условията на поредната ескалираща скъпотия и повсеместни ограничения. Което обяснява защо броят на българите, които остават да работят и живеят в чужбина, набъбва постоянно.
