Точно до 30 април ще работят българите, за да си платят данъците през 2014 година. Образно казано, това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за правителството и ще започнат да работят за себе си, показват изчисленията на Института за пазарна икономика
Датата е фигуративна и показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде моментално изземвано от държавата. В България това се нарича ден на свобода от правителството, а по-света е известен като Tax Freedom Day.
През настоящата година денят на свобода от правителството се пада точно преди т.нар. Ден на труда – традиционно неработен ден.
В България денят на свобода от правителството традиционно се пада някъде в края на април или началото на май, като по-ранното му настъпване през последните 5-6 години се дължи до голяма степен на притиснатите от кризата приходи и поддържането на бюджетен дефицит, посочват от института.
Казано по друг начин, държавата уж изземва по-малко, но наличието на дефицит показва, че част от разходите не се финансират с текущи приходи, а с резерви и заеми. Заемите обаче рано или късно трябва да се платят, което означава, че ако не се свият разходите, в бъдеще денят на свобода от правителството ще се измести по-късно през годината.
Ако продължим със символичната сметка, то от 1 до 5 май са дните, когато данъкоплатците ще бъдат "освободени" от работа за държавата, тъй като тя ще финансира част от харчовете си със заеми – това е предвиденият дефицит в бюджет 2014. Тези 5 дена рано или късно ще бъдат отработени в полза на държавата и затова експертите на института ги наричат "дни за отработване".
За да определи тази дата, институтът сравнява консолидираните приходи (без помощите) в държавния бюджет с прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. За целта се използват само официални данни или прогнози на правителството.
Взимат се приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през текущата годината. Помощите не се включват, тъй като те не идват директно от джобовете на българските данъкоплатци – основно това са европейски средства.
Така през 2014 г. българите ще изработят средно по 228 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания брутен вътрешен продукт. Следователно през текущата година са необходими 120 дни, за да се изработят предвидените над 27 млрд. лв. национални приходи в бюджета. Дните за отработване се появяват заради заложения дефицит от 1.1 млрд. лв.
Използването на официалните прогнози на правителството е най-коректният начин да се направи тази сметка, но това не означава, че реалността ще бъде точно такава, подчертават от института. Оттам дават пример с 2010 г., когато за определянето на датата също са използвани официалните прогнози, но те се разминаха сериозно с реалностите – сривът на приходите и появата на дефицит премести деня доста по-рано от първоначално очакваното.
Какво означава това за българина?
Нормално, сметките по-горе представляват средни стойности, които носят малко информация за всеки отделен човек. Данъчната тежест в България е различна за отделните хора, като основната тежест пада върху раменете на работещите българи, които изрядно плащат своите данъци – те плащат подоходни данъци, внасят осигуровки и потребяват повече, тоест пълнят хазната с ДДС и акцизи. За тези българи, които могат да бъдат определени като "средна класа", денят на свобода от правителството може да дойде дори през лятото. От друга страна, за българите, които не работят или просто работят "на сиво", денят на свобода от правителството идва много по-рано.
На 30 април е денят на свободата от правителството, за отработване остават 5 дни
Има ли повод да празнуваме?
Фокусът върху приходите в хазната носи донякъде лъжливо чувство за повече свобода през последните години. Ако се абстрахираме от приходите и се вгледаме в данъчните ставки, картината е друга – запазване на основни данъци като ДДС, корпоративен и подоходен, запазване на осигурителното бреме, но покачване на минималните и максималните осигурителни прагове, покачване на акцизи и имуществени данъци, въвеждане на нови данъци (туристически, върху застрахователните премии, върху лихвите), както и сериозно квазиданъчно бреме. Всичко това иде да покаже, че добросъвестните данъкоплатци губят от свободата си, често за сметка на другите, които се разсейват и не плащат. И все пак всеки български гражданин пълни хазната по един или друг начин.
Най-много дни през 2014 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 36 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни 19 дни. За осигуровките ще ни трябват 27 дни – 19 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 12 дни, а тези от корпоративни данъци – за 7 дни. Други 7 дни ще работим само за да си платим държавните и общинските такси. Имуществени данъци ще ни костват 3 дена.
