Очакванията на финансовите посредници у нас са темпът на икономически растеж да се запази през първото тримесечие
Оценката на финансовите посредници за текущата икономическа ситуация се запазва на положителна територия. Годишният темп на инфлация слабо ще се ускори до края на първото тримесечие, а динамиката на заетостта ще остане без съществена промяна. Лихвените проценти по депозити и кредити пък ще продължат да нарастват – това показва последното издание на тримесечния бюлетин на Министерството на финансите "Финансов сектор: оценки и очаквания". Финансовите посредници определят икономическата ситуация в страната през последното тримесечие на 2023 г. като задоволителна. Претеглената им оценка запазва стойността си от предходното издание, като най-категорични в позицията си са упхравляващите дружества /УД/ и пенсионноосигурителните компании /ПОД/, докато 50% от инвестиционните посредници са дали силно положителна оценка. Тези оценки се доближават до сигналите от текущото развитие на основните краткосрочни индикатори. Според бизнес анкетите на НСИ балансовите оценки за текущото състояние на предприятията леко се влошават през четвърто тримесечие на 2023 г. спрямо трето. В същото време, темпът на спад на индустриалното производство се забави в края на годината.
Очаква се темпът на икономически растеж да се запази през първото тримесечие, като това мнение се споделя от 47% от финансовите посредници. 40% от тях смятат, че ще настъпи забавяне, а 13 на
сто – че ще има ускоряване на темпе на икономическия растеж. Инвестиционните посредници са най-положително настроени, докато УД и ПОД очакват по-скоро забавяне. Очакванията на анкетираните от
бизнес статистиката на НСИ за януари са малко по-оптимистични. Във всички сектори се подобряват оценките за бъдещото бизнес състояние на предприятията. По-оптимистични са очакванията за
строителната активност, търсенето на услуги и производството през следващите 3 месеца.
По отношение на годишния темп на инфлация в страната, преобладаващите очаквания на финансовите посредници са за слабо ускорение на показателя през първото тримесечие на 2024 г. Това мнение се
споделя от 40% от участниците в анкетата, докато с равен дял от 27% са тези, които очакват темпът на изменение на потребителските цени да остане без промяна или слабо да се забави. Процесът на
дезинфлация в страната се запази и през последното тримесечие на 2023 г., като годишният темп на инфлация според ХИЦП се забави до 5.0% в края на годината. Сред водещите фактори за тази динамика
остават понижението на международните цени на суровините, както и базовият ефект от ускореното поскъпване през предходната година. Официалните очаквания са забавянето на инфлацията в страната да
продължи и в началото на 2024 г
Очакванията на пенсионноосигурителните дружества за I-то тримесечие на 2024 г. спрямо предходното е да има умерено нарастване на управляваните от тях активи, акумулирани в задължителните фондове,
докато тези в доброволните ще останат без съществена промяна. Аналогични са очакванията им и по отношение на броя осигурени лица. Очакванията по отношение на стойностите на един дял и в ДЗПФ и ДДПФ
остават на отрицателна територия. Спрямо предходното издание очакванията на ПОД не се реализираха. Макар отчетената доходност по всички видове фондове да остана отрицателна за последното тримесечие
на 2023 г., тя беше съществено по-малко отрицателна спрямо третото тримесечие, посочват от финансовото министерство. Средноаритметичната доходност на универсалните пенсионни фондове за периода
31.12.2021 г. - 29.12.2023 г. се подобри до (-0.98%) при (-2.58%) за предходния аналогичен период към края на септември 2023 г. При останалите видове фондове (професионалните и доброволните) също
бе отчетено съществено свиване на отрицателната доходност. Съответно, стойността на един пенсионен дял по видове фондове на ПОД към края на 2023 г. бе по-висока спрямо тази от края на септември
2023 г. По отношение на конкуренцията на сектора анкетираните ПОД не очакват съществена промяна в началото на годината.
С най-голям дял сред анкетираните са финансовите посредници, които считат риска от продължително по-висока инфлация за най-осезаем. Това според тях ще окаже натиск и върху запазването на
отрицателните реални лихвени проценти за по-дълъг период, като инвестиционните посредници и управляващите дружества са с най-голям дял от посочилите този отговор. Две трети от търговските банки са
посочили като най-значим риска от пренос на ефекти от затягането на монетарните условия в еврозоната върху българската икономика, но по линия на основните търговски партньори и инвеститори. Това е
мнението и на ПОД в това издание. Несигурност по отношение на веригите за доставки и инвестициите предвид геополитическата ситуация са посочили 13% от участниците и 13% са отбелязали в допълнение и
"друго". Сред представителите на ИП и УД като значим риск са посочили политическата и икономическата ситуация в Германия като важен търговски партньор на страната и ключова икономика за общите
политики в ЕС, особено в сферата на зелените политики, автомобилопроизводството и конкуренцията на Китай. Сред инвестиционните посредници са посочили като друг риск и непрекъснатото усложняване на
европейското законодателство в някои сегменти на финансовия пазар, което значително утежнява условията за бизнес.
Въпреки очакванията за ускоряване на икономическия растеж през настоящата 2024 г., международната среда продължава да бъде изключително несигурна на фона на непрекъснати регионални конфликти и
завишени рискове от последваща ескалация.
В същото време, световната търговия в края на 2023 г. продължава да е относително по-слаба от очакванията. През третото и четвъртото тримесечие на 2023 г. Икономическият растеж в ЕС и еврозоната
отбеляза значително забавяне, като за третото тримесечие на годишна база той беше нулев. Икономиките на Дания, Естония, Ирландия, Люксембург, Нидерландия са в техническа рецесия. Последните
икономически обзори и анализи на ЕЦБ също акцентират върху риска от по-слаба икономическа активност, както и от затегнатите условия за финансиране и по-слабо външно търсене. В краткосрочен план ЕЦБ
оценява перспективите за преработващата промишленост и строителството като слаби. Това са и двата сектора според ЕЦБ, които са най-съществено засегнати от високите лихвени проценти.
