Най-склонни към монополизъм са немските финансисти

Европейските страни винаги са имали либерализирана система за допускане на банките до застрахователна дейност, но зад нея често стоят лобисти с монополни интереси

Застрахователите все по-често се оказват в здравите обятия на банките. При това се променя не само стратегията на бизнеса им, но и самите услуги, често предлагани не като самостоятелен продукт, а като допълнение към друга услуга или като част от комплексна услуга.
Появяването на пакетност при сливане на застрахователния и банковия бизнес е напълно логично, но преимуществата на bancassurance често водят до това, че за традиционните застрахователни компании вече не е необходима клонова мрежа. Всъщност това се вижда на повърхността, но зад bancassurance се крият и хитро интересите на корпоративните собственици.
Европейските страни винаги са имали либерализирана система за допускане на банките до застрахователна дейност, но зад нея често стоят лобисти с монополни интереси. Затова може да се обобщи, че за тази демократичност, пазарът е платил монополна цена.
Най-склонни към монополизъм са немските финансисти. Наличието на няколко големи банки на местния пазар правят федералната финансова система на Германия значително по-податлива на процесите на концентрация на капитала.
Десетте водещи застрахователи в страната или чрез редица придобивания са част от големите банки във финансови холдинги или имат подписани стратегически договори за сътрудничество.
Като пример може да се даде ситуацията около Munich Re Group и стратегическото й споразумение с Allianz.
Романът между Munich Re и Allianz започна през май 2000 г., когато компаниите подписаха споразумение за размяна на пакет от акции в размер на 25 и 20% съответно. Тогава пакетите от взаимното участие бяха поделени между седемте участника в холдинга. Смисълът на придобиването на част от капитала беше да се увеличи присъствието в определени компании. Иначе казана, двата застрахователя си размениха акции, с единствената цел да придобият по-голям контрол върху някои дъщерни или свързани компании.
Разменна монета станаха търговските банки на Германия.
От първите пет водещи банкови институции в страната в сделката попадна Dresdner Bank AG.
През 2000 г. 10% от капитала на Dresdner Bank принадлежаха на Munich Re, а 13.6% на Allianz. В началото на 2002 г., благодарение на споразумението с Munich Re, Allianz си осигури пакетът, принадлежал на Munich Re. Освен това Allianz успя да изкупи онези акции на банката, които се намираха в свободно обръщение. Като резултат на тези игри в момента пакетът акции от капитала на Dresdner Bank, който е собственост на Allianz, надхвърля половината от книжата на банковата институция.
Сходна е и историята на Bayerische Versicherungsbank AG. През 2000 г. двете застрахователни компании притежаваха пакети от 45% в банката, но след подписването на споразумението, ций этого банка, но после подписания соглашения Аllianz концентрира в ръцете си 90% от капитала на Bayerische Versicherungsbank AG.
По този начин двете застрахователни компании си поделиха банките. Munich Re също не остана с празни ръце и си осигури контрол върху две банки - ERGO Vericherungsgruppe AG и Karlsruher lebensversicherung AG.
Аllianz и Munich Re реализираха своите стратегически програми. Allianz погълна Dresdner Bank, която проведе цял маратон от преговори за сливане ту с Commerzbank, ту с Deutsche Bank, а Munich Re Group получи възможността сериозно да засили присъствието си на традиционния застрахователен пазар, главно за сметка на ERGO. И най-важното - при обмен на акции се избягват традиционните скандали, съпътстващи сливанията, защото двете страни имат възмоност да оценят предложенията си и съответно да направят контрапредложение.
Разбира се такъв подход също има негативни съпътстващи резултати. Например, като предостави на Allianz своя пакет в Dresdner Bank, Munich Re се лиши от вниманието на най-дисциплинирания си и богат "ухажор" - Deutsche Bank, ръководството на която очевидно е таяло надежда да уговори застрахователя за 10%-овия пакет. Съобразявайки, че няма какво да се чака от Munich Re вече, мениджърите на Dresdner Bank реализира остатъчния пакет на открития пазар.
В момента най-голям акционер в Munich Re остава Allianz, но 21% от акциите на Allianz принадлежат на Munich Re. В такава ситуация съществува реалната опасност за Munich Re да стане заложник на акционерите си.
Подобна е ситуацията и отвъд океана.
Прието е да се смята, че американският аскетизъм по отношение на "непорочността" на банковите връзки със застрахователния и инвестиционен бизнес се базира на Закона "Глас - Стигъл" от 1933 г., анулиран през 1999 г. при приемането на новия Закон, известен с името "Греъм - Лич - Блили", който е значително по-либерален.
Въпреки това, системата, която е просъществувала практически седемдесет години, не може да бъде погребана за пет години.
Отлъчени от приходите от инвестиционна дейност, на банките се предоставя възможност да развиват застрахователен бизнес. В резултат на това в САЩ се появиха застрахователни холдинги, които притежават банки и то не само на територията на страната.
Например водещият застраховател AIG притежава към момента две банки - швейцарската AIG Private Bank ltd. и полската AIG Bank Polska S.A.
Разбира се, не всеки застраховател може да си позволи да притежава банка в Швейцария, но за компания, която извършва дейност в 130 страни по света, това е нормално. А и в конкретния случай, AIG използва швейцарската банка като управляваща компания.
В началото на 2003 г., по информация на самата AIG Private Bank, под нейно управление са се намирали активи за над 12 млрд. швейцарски франка, като при това самата AIG Private Bank ltd. Се пререгистрира в AIG Private Bank Group, в чиито състав влязоха различни компании и фондове.
Неудобството да притежаваш банка в Швейцария при такава ситуация се дължи на необходимостта при някои юрисдикции да се регистрират няколко офшорни компании-буфери, за да не се "преекспонира" в бюджета.
AIG не го и крие. В отчета за финансовите резултати от дейността през второто тримесечие на финансовата 2004 година, застрахователят отчете и дейността на притежаваната на 100% от нея компания USMRP ltd. От Бермудите.
Във Франция също обичат да пазаруват "джобни" банки.
Например френският застрахователен гигант АХА също притежава две банкови институции. Наистина печалбата им за миналата година съставлява само 1% от сбора на застрахователните премии по всички видове застраховане.
Белгийската AXA Bank Belgium е агент по разпространението на продуктите на АХА, но AXA Banque et AXA Credit са класически тип "джобни" банки, като напълно удовлетворяват нуждите от банково обслужване.
В тази структура влезе през 2002 година закупената от BNP Paribas интернет-банка Banque Direct, като понастоящем АХА продава продуктите си on-line.
Въпреки това трябва да се каже, че експлоатацията на банки във Франция не стана масова, тъй като редица законови мерки ограничават това.
В законодателствата, където не цари подобен аскетизъм на банковата  и застрахователната дейност, често въобще отсъства ограничение за участие на банки в застрахователния бизнес. В такива страни просперират финансови холдинги, които изкупуват всичко, което може да носи печалба.
Например финансовата система на ЮАР прилича на истинска джунгла. Един от водещите финансови конгломерати в страната - Old Mutual plc, натрупал парите си от инвестиционен бизнес и доверително управление на чужди средства, като това продължава да е основен бизнес, в момента притежава дъщерни застрахователни компании по целия свят, в тома число Великобритания и САЩ.
През 2002 г. Old Mutual погълна южноафриканската банка Nedcor, която заемаше шесто място в страната по обем на активи. За две години оттогава Old Mutual обедини под шапката си всички печеливши финансови бизнесначинания в ЮАР, като се превърна в абсолютен монополист на пазара.
Интересното е, че властите в САЩ и Великобритания не са особено строги към Old Mutual, както, например, към европейски компании. Просто Old Mutual открива достъп на чужди инвеститори до суровинната икономика на ЮАР.
При сливане на застрахователния с банковия бизнес определено се наблюдава намаляване на загубите. Но е очевидно и че колкото по-малко се намесва на пазара регулаторът, толкова ясно се изразяват тенденциите на финансовите компании към монополизъм.