Продължава процесът на намаляване на хората у нас и на застаряване на населението
Към 31 декември 2019 г. населението на България е 6 951 482, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2018 г. населението на страната намалява с 48 557 души, обяви
Националният статистически институт. През 2019 година продължава процесът на намаляване и застаряване на населението; задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението;
намалява броят на живороденитe деца и коефициентът на обща раждаемост; намалява броят на починалите, но коефициентът на обща смъртност нараства. Увеличават се броят на сключените граждански бракове
и броят на бракоразводите. Увеличава се и очакваната средна продължителност на живота.
Към края на м.г. мъжете са 3 369 646 (48.5%), а жените - 3 581 836 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1 063 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на
възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.
Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 504 088, или 21.6% от населението на страната. В сравнение с 2018 г. делът на
населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта.
Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 25.1%, а на мъжете - 17.9%. Тази разлика се дължи на по-високата
смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.
В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (29.9%), Габрово (29.1%) и Кюстендил (27.7%). Общо в двадесет области този дял е над средния за
страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.7%, и Варна - 19.2%.
Общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 20.0%. Най-висок е този дял в Италия (22.8%), следвана от Гърция (22.0%), Португалия и Финландия (по 21.8%). Общо в
девет страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%.
Към 31.12.2019 г. децата до 15 години в страната са 1 002 258, или 14.4% от общия брой на населението, като спрямо 2018 г. този дял остава непроменен.
Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.5%, и Бургас - 15.6% от населението на областта. Общо в седемнадесет области този дял е под общия за страната,
като най-нисък е в областите Смолян - 11.5%, и Габрово - 11.7%.
Делът на най-младото население в ЕС-28 в началото на 2019 г. е 15.5%, като най-нисък е в Италия (13.2%) и Германия (13.6%), а най-висок е в Ирландия (20.5%) и Франция (18.0%).
Към 31.12.2019 г. общият коефициент на възрастова зависимост в България е 56.4%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За
сравнение, през 2018 г. този коефициент е бил 55.5%.
Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 52.8%, отколкото в селата - 67.5%. Във всички области на страната този показател е над 50.0% с изключение на София (столица) - 48.1%, като
най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин - 72.4%, Габрово - 68.8%, и Ловеч - 68.1%.
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства до 43.9 години в края на 2019 година.
Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 43.0 години, а в селата - 46.5 години.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2019 г. е 4 156 хил. души, или 59.8% от населението на страната, като мъжете са 2 180 хил., а жените - 1 976 хиляди. През 2019 г. броят на
трудоспособното население намалява с почти 45 хил. души, или с 1.1%, спрямо предходната година.
Към края на 2019 г. над трудоспособна възраст са 1 729 хил. души, или 24.9%, а под трудоспособна възраст - 1 067 хил. души, или 15.3% от населението на страната.
Към 31.12.2019 г. в градовете живеят 5 125 407 души, или 73.7%, а в селата - 1 826 075 души, или 26.3% от населението на страната.
Към края на 2019 г. населените места в България са 5 257, от които 257 са градове и 5 000 - села.
Населените места без население са 171. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - съответно 63, 58 и 11.
В 1 192, или в 22.7% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително.
С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 34.6% от населението на страната.
Половината от населението на страната (50.4%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 728 хил. души, или 10.5% от населението на
страната.
През 2019 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2018 г., като най-голямо е намалението в Северозападния - с 1.9%, а най-малко - в Югозападния район - с 0.3%.
Най-малка по население е област Видин, в която живеят 82 835 души, или 1.2% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 328 790 души (19.1%). Шест са областите с население
над 300 хил. души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (35.5%).
Само две области - София (столица) и Кърджали, увеличават населението си през 2019 г. спрямо 2018 г. - съответно с 0.1 и 3.5%. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за
областите Видин - с 2.4%, и Монтана - с 2.0%.
Коефициентът на обща раждаемост през 2019 г. е 8.8‰, а през предходната 2018 г. - 8.9‰.
Броят на живородените момчета (31 515) е с 1 492 по-голям от този на живородените момичета (30 023), или на 1 000 живородени момчета се падат 953 момичета.
В градовете и селата живородени са съответно 45 991 и 15 547 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.9‰ в градовете и 8.5‰ в селата.
В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.4‰, и София (столица) - 9.8‰. В седемнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности
се наблюдават в областите Смолян - 6.2‰, и Видин - 6.5‰.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2018 г. е 9.7‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия - 12.5‰, следвана от Швеция с 11.4‰. С
най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 7.3‰.
Към 31.12.2019 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 464 хил., като спрямо предходната година намалява с 27 хил., а спрямо 2011 г. - със 186 хиляди.
През 2019 г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 2 948. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години - от 2 154 през
2018 г. на 2 284 през 2019 година.
Половината (50.5%) от ражданията през 2019 г. са първи за майката, 36.6% - втори, а 12.6% - трети и от по-висока поредност.
Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.2 години през 2018 г. на 27.3 години през 2019 година. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира
от 30.3 години за област София (столица) до 22.9 години за област Сливен.
Броят на умрелите лица през 2019 г. е 108 083, а коефициентът на обща смъртност6 - 15.5‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 443, или с 0.4%. Нивото на общата смъртност
продължава да е твърде високо.
Смъртността сред мъжете (16.6‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.5‰). През 2019 г. на 1 000 жени умират 1 080 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред
градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.6‰) отколкото в градовете (13.3‰).
Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2018 г. е 10.3‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.4‰,
Кипър - 6.6‰, и Люксембург - 7.1‰. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-28 е стойността на този показател само в Латвия - 15.0‰, и Литва - 14.1‰.
С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 22.9‰, Монтана - 21.8‰, и Ловеч - 20.9‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) -
11.8‰.
Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2017 - 2019 г., е 74.9 години и спрямо предходния период (2016 - 2018 г.) се увеличава с 0.1
година.
Средната продължителност на живота при мъжете е 71.5 години, докато при жените е със 7.0 години по-висока - 78.5 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 3 години по-висока за
населението в градовете (75.8 години) отколкото за населението в селата (72.8 години).
През 2019 г. са регистрирани 29 198 юридически брака - с 237 повече спрямо предходната година, а коефициентът на брачност10 е 4.2‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (21 460) са
сред населението в градовете.
През 2019 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 32.0 и 29.1 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава съответно с 0.3 години за мъжете
и с 0.4 за жените.
За 86.3% от жените и 85.8% от мъжете, сключили граждански брак през 2019 г., той е бил първи.
Областта с най-много бракове на 1 000 души от населението е Разград - 5.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Кюстендил и Враца – по 2.8‰.
Броят на разводите през 2019 г. е 10 859, или с 263 повече от регистрираните през 2018 година. От всички прекратени бракове 79.6% се отнасят за населението в градовете.
Най-голям е делът на браковете, прекратени по "взаимно съгласие" (66.7%), следват причините "несходство в характерите" (22.8%) и "фактическа раздяла" (9.1%).
Разводът не е бил първи за 9.9% от жените и 10.9% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2019 година.
Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.9 години.
През 2019 г. 39 941 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 51.4% от тях са мъже. Всеки втори емигрант (49.1%) е на възраст 20 - 39 години. Най-младите емигранти (под 20
години) са 15.9%, а тези на 60 и повече навършени години - 9.5% от всички емигранти.
Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (20.3%), Обединеното кралство (17.7%) и Италия (13.5%).
