За поредна година пенсионните дружества и животозастрахователните компании остават изненадани и объркани от промените в данъчните закони и приемането на бюджета на Националния осигурителен институт за следващата година.
Постоянната промяна в средата, в която пенсионните и застрахователните дружества работят, със сигурност е фактор, който преди всичко пречи на планирането на бизнеса. Факт е, че животозастрахователите и пенсионните компании предлагат легален начин да се спестят данъци (респективно да бъде ощетен бюджетът), но това не е основателна причина всяка година законодателят драстично да променя рамките, в които тези дружества работят.
Поредната промяна
Миналогодишните промени в данъчните закони накараха пенсионните дружества бързо да ревизират проектите си за развитие на бизнеса и да се откажат от плана, че през 2004 г. частните пенсионни
компании ще регистрират активи за поне милиард лева. От 2002 г. бе въведен еднократен данък в размер на 20% при изтегляне на вноските от доброволен осигурителен фонд преди навършването на пенсионна
възраст или при прехвърлянето на набраната сума на трето лице, което определено доведе до понижаване на интереса към доброволното осигуряване. Милиардният праг тогава се отложи с няколко години, а
данъчните закони за следващата година обещават да отложат този момент още малко.
Стана навик през последните години да се изменя постоянно и режимът на облагане на застраховките „Живот“. Последните промени в Закона за облагане доходите на физическите лица предвиждат пак нов
режим на данъчно третиране на вноските за доброволен пенсионен фонд и застраховка „Живот“. От началото на следващата година за разход за доброволно осигуряване за физическо лице ще се считат суми,
равни на не повече от 10% от месечния му доход. Същото ще важи и за признатия разход за сключване на застраховка „Живот“. Това означава, че един човек може да отдели 10% от дохода си за доброволно
здравно и пенсионно осигуряване, които ще бъдат признати като разход за данъчни цели. Също толкова може да отдели и за застраховка „Живот“, или общо 20% от годишния си доход.
Недоволството
Първоначалният текст за промяна в закона предвиждаше всяко лице да може да отделя до 40 лв. месечно за доброволно здравно и пенсионно осигуряване и също толкова за застраховка „Живот“, или по 480
лв. годишно. „Десет процента от дохода е по-малко от 40 лева, ако се има предвид средномесечната заплата от 300 лева“. Според застрахователите обаче тяхната таргет група са хората с над средни и с
високи доходи. „Как може за една година да смените условията. Какво ще правим ние, застрахователните компании, с хората, които вече са ни клиенти. За една година са се натрупали може би 150 000 -
200 000 застраховки, и то дългосрочни, за по 10 години. Какво трябва да им кажем на 1 януари: извинявайте, но ще трябва да платите данък“, коментира Атанас Табов, представител на Асоциацията на
българските застрахователи.
Според застрахователите промяната ще предизвика сериозно недоверие към техните институции. „В продължение на една година сме обяснявали на хората какви са предимствата да имат застраховка „Живот“,
а сега ще им обясним, че всъщност вече не е така. Естествено е да си помислят, че ние сме ги подвели, само и само да си сключат застраховката“, обясни застраховател.
Никой обаче не се опитва да отрича, че съществуват съвсем легални и законни схеми за избягване на данъчно облагане върху доходите именно в застрахователните дружества и пенсионните компании. Според
данъчните в застрахователните компании предлагат на своите клиенти възможност буквално за месеци да си върнат вложените пари, като спестят част от средствата, които дължат към хазната. „Това става
с фалшиви болнични листове и документи, доказващи уж временна нетрудоспособност“, обясни служител на данъчната администрация. „Мисля, че като се погледнат резултатите на животозастрахователните
дружества и се види какво е съотношението на краткосрочен към дългосрочен портфейл, може съвсем грубо да се прецени кои застраховки са истински и кои са с цел избягване на данъчно облагане“,
коментира представител на Агенцията за застрахователен надзор, пожелал анонимност.
Пенсионните компании също не са доволни от предстоящите промени, защото донякъде ограничават постъпленията им. „Не мога да кажа, че съм доволна от това, че освободените вноски се ограничават на
10%. Но все пак развитието на застрахователния пазар и пенсионноосигурителния пазар подсказваше достатъчно ясно, че фискът ще предприеме подобни стъпки. Това, от което съм доволна, е фактът, че
договорихме диференцирана преференция за доброволно осигуряване и застраховка „Живот“. Доволна съм и от факта, че успяхме да договорим освободените вноски като процент от дохода, а не като
фиксирана сума, защото това щеше да ограничи клиентите ни с по-високи доходи. А те са основната ни цел, защото хора с 300-400 лв. заплата трудно отделят средства за осигуряване“, коментира София
Христова, изпълнителен директор на ПОД „Алианц България“. Представители на пенсионните дружества се обединиха и около тезата, че не са съгласни освободените вноски за доброволни пенсии, здравно
осигуряване и осигуряване срещу безработица да ползват обща „квота“ необлагаеми вноски. „Тезата, че здравното осигуряване и осигуряването срещу безработица са неразвити пазари и не застрашават
бизнеса на пенсионните компании, не е издържана, защото след година, когато здравните фондове заработят с пълна сила, ще трябва отново да променяме режима и средата, за да може поне привидно да
няма ощетени компании от една или друга осигурителна сфера“, коментира представител на пенсионноосигурително дружество.
Още несбъднати очаквания
Пенсионните компании ще трябва да преразгледат плановете си за следващите години и заради факта, че и с тазгодишния бюджет на НОИ не беше фиксирана поне за няколко години напред частта от
осигурителната вноска на работещите, родени след 31.12.1959 г., която НОИ превежда на универсалните пенсионни фондове. Размерът на отчислението продължава да бъде два процентни пункта от вноската
за фонд „Пенсии“. Някои експерти са на мнение, че размерът би трябвало да бъде фиксиран в Кодекса за Социално осигуряване, като по този начин се гарантира една сигурност на фондовете, що се отнася
до размера на техните постъпления (респективно средствата, които ще управляват) и ще им се даде възможност за по-добро планиране на дейността и евентуално по-висока доходност от инвестициите.
Подобна идея е напълно разбираема, като се има предвид, че през следващите няколко години в бюджета на ДОО се очакват най-големите по размер дефицити. Реална е възможността държавата да реши
размерът на отчислението за универсалните фондове да бъде нула и това би накърнило интересите както на пенсионните фондове, така и на осигурените лица.
