В началото на всяка година идва време за равносметки, свързани с миналато и кроежи на планове за бъдещето. Изминалата 2005 г. може да се отчете като една много успешна година за т.н. небанков финансов пяазар, който включва застрахователните компании (животозастрахователни и общозастрахователни), пенсионните компании и дружествата за доброволно здравно осигуряване.
Премийните приходи например в застрахователния бранш прескочиха гросмайсторската граница от 1 млрд. лева. Над 1 млрд. лв. са и активите на пенсионните компании в страната. Все повече хора търсят и услугите на дружествата за доброволно здравно осигуряване, макар че при тях прходите от дейността все още са твърде скромни, но затова си има и логично обяснение.
Автомобилното застраховане все още определя облика на застрахователния бранш у нас
Премийните приходи на 19-те лицензирани общозастрахователни компании у нас за 2005 г. по предварителни данни са коло 910-920
млн. лева. Ако тази прогноза се сбъдне, то ръстът в бранша сравнение с миналата година ще е около 25 на сто. Този темп на развитие на общозастрахователния пазар у нас се запазва вече няколко
години. Нещо повече за 2005 г. се очакваше ръста в приходите да бъде около 30-35%, но либерализирането на цените на "Гражданска отговорност" и дъмпинга, който наложиха много компании доведе до
значително по-ниски резултати. По-малкото приходи от задължителната автозастраховка бяха компенсирани от чуствително увеличение на приходите по "Каско", което пък от своя страна се дължи на
увеличения внос на нови и стари автомобили. Що се отнася до приходите по "Зелена карта", то движенията там нагоре и надолу са в много малки рамки. Ако се съди по предварителни данни, със своите
около 64-65% автомобилните застраховки и през миналата година са определяли облика на общозастрахователния пазар у нас.
Втори по приходи се нареждат застраховките „Пожар и природни бедствия“ и „Щети на имущество“, чийто пазарен дял се очаква да бъде около 20-22% от общите приходи в бранша, показва още анализ
направен от www.insurance.bg. Този резултат е добър, но има още много да се желае за развитиетоп на бизнеса в тази
посока.
След няколкократните проливни дъждове през миналото лято и бедственото положение в много райони на страната се заговори, че гражданите най-после са „узрели“ за идеята да застраховат личното си
имущество. По-късно проверка на www.insurance.bg показа, че е имало съвсем малко повишаване на търсено на въпросния застрахователен продукт и незначително увеличаване на продажбите. При поредния
проливен дъжд пред офисите на застрахователните компании можеше да се видят да чакат по няколко човека, които, притеснени за имуществото си, търсят застрахователна защита. Не всеки обаче от
поинтересувалите се от възможностите за застраховка се е застраховал, показва още проучването. Така че броят на застраховалите се продължава да бъде твърде малък.
Анализирайки обаче сътоянието на общозастрахователният пазар като цяло се вижда, че той има големи резерви и то в много аспекти. Прави впечатление, че компаниите се мъчат да развият потенциала на пазара като обръщат все по-голямо внимание и хвърлят все по-вече сили за другите видове услуги различни от автозастраховките.
Очакванията на специалистите за тази година са, че ще започне окрупняване на пазара. Не е изключено да станем свидетели на някакви вливания, сливания и със сигурност промяна на акционерното статукво в много компании. Ще има и нови играчи като първата заявка дойде преди около 2-3 седмици, когато от ОББ, Етники и AIG заяви, че ще правят съвместно нова компания. Според добре осведомени източници има и други инвеститори, които оглеждат пазара ни. Има и такива като HDI и Eureкo, които вече имат дружества у нас, но искат да увеличат присътвието си.
Освен чисто структурни промени се очаква развитие на пазара и във финансов аспект. Най-важното е сериозното увеличение на приходите през тази, а и през следващите години. Например за 2006г. очакваните приходи от общо застраховане няма да са по-малко от 1.1 млрд.лв., а има и вариант те да достигнат до 1.2 млрд. лв. дори и повече. Голямата разлика в очакванията е най-вече заради трудностите при прогнозирането на цените на застраховката “Гражданска отговорност”. Сигурно е обаче, че ще бъде увеличен нейния обхват, а и цената и ще се увеличи значително.
Увеличение на приходите ще има и по традиционно силното “Каско”, а и по-всички останали видове застраховки. Все повече стават задължителните застраховки, забелязва се плавното увеличение на тяхната цена, а и затягане на контрола за сключването им, така че е логично и приходите да се увеличат. Освен това хората все повече осъзнават необходимостта от застраховки, а и сега като че ли имат по-голяма възможност да ги сключват. Така че пазарът задължително ще расте. Големият потенциал на родното застраховане беше забелязан от големите чуждестранни застрахователи и инвеститори още преди няколко години. Някой от тях вече имат свои представителства у нас, други предстои да се появят.
В момента на застрахователния ни пазар функционират 31 застрахователя, от които 19 в общото застраховане и 12 в животозастраховането. Според прогнозни данни на КФН застрахователите с чуждестранни акционери са реализирали 68.69% от приходите в застраховането (68.71% от премийния приход в общото застраховане и 68.56% от премийния приход в животозастраховането). Въпросните застрахователи притежават 65.15% от активите в застрахователния сектор (70.59% от активите в общото застраховане и 51.97% от активите в животозастраховането), както и 60.14% от капитала в сектора (70.53% от капитала в общото застраховане и 39.19% от капитала в животозастраховането), отчитат още от комисията.
Интересът към пазара расте и от страна на инвеститори, и от страна на клиенти
Премийните приходи на животозастрахователните компании у нас за 2005 г. достигнаха 147.366 млн. лв., показва анализ на пазара, направен от електронния информационен сайт www.insurance.bg. В
сравнение с резултатите от 2004 г. приходите в бранша са нараснали с цели 45.78 процента. Ако направим обаче сравнение на събраните през миналата година премии с тези за 2002 г., ще видим, че те са
с около 1.5 млн. лв. по-малко. Този факт не е някакъв парадокс или пък сигнал за срив на пазара, тъй като през въпросната година компаниите все още залагаха на използването на различни схеми за
намаляване данъчната задължения на техните клиенти, а не на класическо животозастраховане. Тази практика до голяма степен вече е забравена след налагането на редица законодателни ограничения.
Похвално е, че след този период животозастрахователният пазар у нас вече втора поредна година отчита сериозно увеличение на приходите си (през 2004 г. ръстът на приходите беше 35.16%), печалбите и
броя на застрахованите лица.
За последните 5 години премийните приходи в животозастрахователния бранш са се увеличили с 233.72 на сто. Според различни анализи и прогнози най-вероятно през 2006 г. приходите в бранша ще достигнат до около и над 200 млн. лева. Тези резултати са повече от обнадеждаващи, но това не е истинският потенциал на пазара. Животозастраховането у нас има още много резерви, които предстои да се развиват през следващите години. Показателен за това е фактът, че за миналата година средният размер на разходите за животозастраховки на глава от населението (в момента в България живеят около 7.6 млн. души) е 19.39 лева. Този резултат е обидно нисък, особено като се сравни със средните разходи, които е направил българинът през 2005 г. за застраховка на автомобила си (които по неокончателни данни възлизат на 82-85 лв. на глава от населението). Евентуално сравнение на разходите, които прави българинът за застраховка „Живот“ с тези на гражданите на Западна Европа е все още твърде неуместно. Причината е голямата разлика в стандарта на живот у нас и там. Но все пак има какво да желаем и на какво да се научим. Трябва да отчетем като положителен факта, че през миналата година в сравнение с 2004 г. разходите за закупуване на животозастрахователни продукти за едно лице са се увеличили с около 7 лева. За сравнение през 2004 г. разходите за животозастраховки у нас на глава от населението са възлизали на 12.65 лева. Ако прогнозите за приходите на животозастрахователния бранш за 2006 г. се оправдаят, то средните разходи на човек за въпросните услуги ще набъбнат до 27 лв. или около 3 пъти повече от разходите, които е правил през 2003 година.
Похвално е също така, че хората у нас все повече се сещат сами да търсят застрахователна защита, а не чакат застрахователния посредник да ги убеждава в смисъла на животозастрахователната полица. Като положителен може да се отчете и фактът, че освен чисто рисковите застраховки, българинът все повече търси да закупи дългосрочни спестовни животозастраховки.
Анализирайки премийните приходи на животозастрахователните компании, прави впечатление, че има сериозна концентрация в бранша. Първите 4 дружества държат 74,29 % от пазара, което означава, че за останалите 8 компании остават 25.71 на сто. Трябва обаче да отбележим факта, че лека по-лека монополът на големите се руши и някои от малките компании се опитват да догонят големите. В подкрепа на това твърдение е фактът, че през 2004 г. първите 4 компании държаха 77.66% от пазара, а сега техния дял е паднал с повече от 3 на сто. За промяна на статуквото помагат и новопоявилите се дружества. Първата заявка вече дойде от “ДСК Гаранция”. Компанията започна работа през есента на 2004 г. и само за година ио половина успя да намери своята ниша на пазара. Приходите й за 2005 г. възлизат на 6.913 млн. лв., което се равнява на 4.69% пазарен дял, а ръстът на приходите спрямо 2004 г. е цели 341 процента.
Много сериозни заявки за значително по-добро представяне през тази, а и през следващите години дадоха мениджърите на Wiener Stadtische, които са собственици на “Български имоти” и UNIQA, които имат дял във “Витоша-живот”. Ръстът в приходите при първата компания е над 45%, а при втората около 91 на сто. Като цяло всички компании, с изключение на една от кооперациите, имат много сериозен ръст. Прави впечатление, че по-малките се развиват все по-уверено и то с доста бързи темпове. Този факт, а и появата на нови играчи на пазара, ще доведат до бързото му разрастване и развитие, разбиване на монопола и формиране на много големи и равнопоставени компании. Не е изключено обаче успоредно с появата на нови субекти да има и някакво преструктуриране чрес сливане, вливане и поглъщане на съществуващи компании. Всичко това пък от своя страна ще е добре за негово величество клиента, тъй като ще може да ползва качествени услуги на разумна цена.
Потенциалът на животозастрахователния пазар у нас бе оценен от много инвеститори през последните една-две години. В края на 2005 г. лиценз взе „Животозастрахователен институт“ - дъщерна компания на „Лев инс“. Освен нея документи за разрешително за упражняване на животозастрахователна дейност са подали холандската ING и словенската KD Group. До няколко месеца се очаква да бъде създадено и ново животозастрахователно дружество с участието на ОББ, американската застрахователна компания AIG и гръцката Etniki. Според добре осведомени източници през тази година на животозастрахователния пазар у нас вероятно ще се появят още 1-2 играчи, които също имат сериозни амбиции за развитие на този бизнес у нас. Някои от тях се оглеждат да закупят вече действащи застрахователни компании, а други ще инвестират на зелено. Истинското присъствие на новите играчи обаче ще се усети на пазара едва през 2007-2008 година, а дотогава не е изключено да има и други желаещи да стъпят на българския животозастрахователен пазар, коментират експертите. Безспорно положително на застрахователния бранш у нас ще се отрази и предстоящото ни присъединяване към ЕС.
2005-та за пенсионния бранш: Напред и нагоре
Един от успешно развиващите се пазари у нас е този на пенсионното осигуряване. Международни финансови институции като Световната Банка и МВФ не само оценяват високо постиженията на родната пенсионноосигурителна система, но сочат България като модел за развитие в други страни. Доказателство за успехите на бранша са и ежегодните резултати – постоянно нараства броят на осигурените лица, постигане на един много добър темп на нарастване активите (мечтаната граница от 1 млрд. лева беше постигната още през септември 2005-та) и разпределя се добра доходност по индивидуалните партиди на осигурените лица (в границите на 10-те процента). Отговор на това възходящо развитие е и все по-голямото доверие на хората към пазара на осигурителни услуги. Изследване от ноември 2005-та показа, че жителите на големите градове у нас предпочитат доброволното пенсионно осигуряване като форма за дългосрочно спестяване.
Според предварителните обобщения на Комисията за финансов надзор за 2005 г. акумулираните нетни активи в допълнителното пенсионно осигуряване възлизат на 1.112 млрд. лв. , което е ръст от 324.708 млн. лв. или 41.24 на сто в сравнение с 2004 година.
Очаква се през 2006-та активите на пенсионните фондове да достигнат над 1.5 млрд. лв. (или ръст от около 34-35 на сто), а до 2010 г. да са над 4 млрд. лв.(което представлява ръст от над 260% сравнение с резултатите от 2005 г.).
Пенсионноосигурителните дружества приключват 2005 г. с нетен финансов резултат в размер на 2.714 млн. лева. Общо годишните приходи в бранша възлизат на 32.194 млн. лева, или това е нарастване с 6.933 млн. лв. (ръст от 27, 45% в сравнение с 2004 г). Разходите са 28.932 млн. лева. За сравнение, година по-рано пенсионният бранш отчете нетен финансов резултат от 1.546 млн. лева, калкулиран от 25.261 млн. лв. общо приходи и 22.635 млн. лв. общо разходи.
Към края на 2005 г. броят на осигурените лица в трите вида фондове е 2 971 839 лица, което представлява нарастване с 255 472 лица или с 9.40 на сто спрямо осигурените към края на 2004 година. Анализът на годишните стойности по брой осигурени лица сочи известно концентриране на бранша – три компании държат близо 75% от пазара. Става дума за Доверие (38.01%), Алианц България (25.32%) и Съгласие (11.27%). Останалите компании са съответно с пазарен дял: Ай Ен Джи – 8.32%, ДСК-Родина – 6.96%, Лукойл Гарант България – 4.30%, ЦКБ-Сила – 4.21% и ДЗИ – 1.61 на сто.
Разпределен по видове фондове, относителният дял на осигурените лица е съответно 75.36% в универсалните фондове, 18.50% - в доброволните фондове и 6.14 на сто в професионалните пенсионни фондове.
В Универсалните фондове се осигуряват общо 2 239 512 души. Броят на осигуряващите се в професионалните пенсионни фондове е 182 476 души, а в доброволните пенсионни фондове те са 549 851.
Един от наблюдаваните пазарни показатели е движението на пенсионно осигурени. Общо 68 925 осигурени лица са си избрали нов фонд през миналата година, сочи анализът на КФН. В сравнение с 2004 г. броят на лицата, променили участието си през 2005 г., е намалял с 28 150 лица или с 29%. Относителният дял на осигурените, променили участието си през периода, спрямо средния брой осигурени лица в универсалните пенсионни фондове е 2.83%, в професионалните – 3.80% и доброволните пенсионни фондове – 0.39 на сто. Най-голямо намаление на броя на осигурените в един фонд (с 6 713 лица), както и най-голямо увеличение (с 5 638 лица), са отчетени при универсалните пенсионни фондове.
Като цяло намаляването на движението от един фонд в друг може да се обясни с въведената през годината задължителна нотариална заверка при прехвърляне, но, от друга, показва също устойчивостта на пенсионния пазар и повишаващото се доверие в компаниите.
Общият размер на прехвърлените средства през годината от един в друг съответен фонд е 25. 668 млн. лв., в т.ч. 10.925 млн. лв. в универсалните фондове, 12.100 млн. лв. в професионалните и 2.643 млн. лв. в доброволните фондове. Относителният дял на прехвърлените средства, спрямо средния размер на нетните активи на универсалните пенсионни фондове е 3.11 на сто, на професионалните – 5.33 на сто и на доброволните пенсионни фондове – 0.71 на сто. В сравнение с 2004-та размерът на прехвърлените средства е намалял с 13.769 млн.лв. или с 34.91 на сто.
2005-та бе белязана както от законодателни промени, така и от подготовката за такива. Една от големите спечелени битки за бранша бе промяната на Кодекса за социално осигуряване в областта на инвестирането. След дълга подготовка и множество совалки между бранша и държавната администрация, в началото на тази година приетите промени в КСО най-после дадоха възможност за по-голяма гъвкавост при инвестициите в собственост в България и в чужбина – нещо, към което компаниите се стремяха предвид генерирания мощен финансов потенциал. Очакванията са тази година инвестициите поне да се удвоят, имайки предвид, че за миналата година инвестициите в имоти бяха едва 0,6% от общо инвестираните активи. Естествено, като консервативен и нискорисков инвеститор, прогнозите са пенсионните компании да поддържат линията на умерен оптимизъм и консервативност. В този тон на умереност предстои и обсъждане на въпроса за приложение на мултифондовете в доброволното пенсионно осигуряване – това са инвестиционни портфейли с различна степен на риска, като целта е тези портфейли да се предлагат в доброволните пенсионни фондове и осигурените сами да могат да избират.
Като обобщение, 2005-та бе още една добра година за пенсионния бранш. Успехите на компаниите и възходящата тенденция на развитие създават нагласата за стабилност и спокойствие – нещо абсолютно задължително във финансовата област. Още повече, когато става дума и за дългосрочно спестяване.
След извършените наскоро законодателни промени се очаква сериозно раздвижване на пенсионния пазар и най-вече в частта за доброволно пенсионно осигуряване, където пазарът има най-големи резерви. По-либералният инвестиционен режим ще позволи на компаниите да постигат по-висока доходност по индивидуалните партиди на осигурените при тях лица, което ще привлече хората да спестяват за старини чрез доброволно пенсионно осигуряване в избран от тях фонд. Алтернативата да държиш парите си под дюшека или на банков влог за 5-6% на годишна база сравнение с възможността да спестяваш в пенсионен фонд, чрез който може да постигнеш доходност на своите пари около и над 15%, ще бъде отчетена от хората при избора им къде да вложат спестяванията си. Така че прогнозите за увеличение на активите на пенсионните компании могат да се окажат не само едно добро пожелание на техните мениджъри, но и една съвсем реална и достижима цел. За това ще помогне постоянното подобряване на икономическата обстановка в страна и увеличаване благосъстоянието на населението и възможностите му за спестяване.
Трябва да се отчете също така, че благоприятно на развитието на пенсионния пазар у нас ще се отрази и предстоящото ни присъединяване към ЕС. През следващите една две години се очаква и преструктуриране на пазара чрез неговото окрупняване, но не е изключено, даже е повече от възможно, и появяване на нови играчи.
Годишните приходи в здравноосигурителния бранш за 2005 г. – колкото бюджетът на една болница
Дружествата за доброволно здравно осигуряване посрещнаха новата 2006 година с куп нерешени въпроси и множество проблеми. И ако за застрахователния или пенсионноосигурителния браншове 2005-та бе година на градивните новости, то за здравната система изминалият 12-месечен период бе просто поредната порция нерви. Ако има нещо, с което браншът може да се „похвали“, това са бюрократизирана здравна система, безпрепятствено ширеща се корупция, непрофесионално отношение към болните, неравностойно и обидно заплащане заплащане труда на медицинските специалисти, работа на парче. Продължава да има голям брой здравно неосигурени граждани, които не са социално слаби, но и не плащат задължителните здравноосигурителни вноски. В същото време няма и голям интерес от страна на държавата да насърчи пациента към закупуване на здравни услуги – почти няма данъчни облекчения върху вноските за доброволно здравно осигуряване за физическите лица – едва 10% от доходите са освободени от данък (заедно със застраховка „живот”); данъчните облекчения за работодатели в размер на 40 лв. месечно необлагаеми суми за всеки работещ (за доброволно пенсионно, доброволно здравно осигуряване, доброволно осигуряване за безработица и застраховка живот) не стимулират работодателите да закупуват допълнителни здравни услуги за своите работници чрез доброволното здравно осигуряване. Законодателят не реши и въпросите за границата между здравно застраховане и здравно осигуряване и абонаментните договори на лечебните заведения. Поради това застрахователите на практика извършват здравно осигуряване с възстановяване на разходи, а лечебните заведения – абонаментно здравно осигуряване, т.е. управление на финансов риск без лиценз и без всякакъв надзор. Всичко това допълнително ограничава възможностите за развитие на пазара на здравни услуги. Но по-лошото е, че като цяло сякаш няма и никаква идейна визия каква точно е концепцията за развитие на здравната система. На фона на тази безпътица дружествата за доброволно здравно осигуряване продължават да нямат много полезни ходове за действие. На практика здравноосигурителните компании извършват заместващо здравно осигуряване в областта на профилактиката и извънболничната помощ, допълнително здравно осигуряване в болничната помощ и допълващо осигуряване в областта на реимбурсирането на лекарствата.
Естествено липсата на реален пазар логично се отрази и на финансовите им резултати. Въпреки че окончателните данни за изминалата 2005 година все още не са готови, можем да предположим, че приходите на здравноосигурителните дружества ще достигнат едва около 20 милиона лева. На практика това е бюджетът на една средно голяма болница. За сравнение, приходите на всички дружества за 2004 год. бяха около 11 милиона лева, при здравен бюджет 1,7 милиарда лева. За деветте месеца на 2005 година (все още не са обработени годишните резултати на всички компании) по данни на КФН доброволното здравно осигуряване регистрира приходи от 15 милиона лева, което в сравнение с деветмесечието на 2004 г., е ръст от 107,63%. Очакванията на специалистите са годишните резултати да са около 20 млн. лева. През първите девет месеца на 2005 г. здравноосигурителните компании изплатиха 6,377 млн. лв. обезщетения.
И при здравно-осигурителните дружества, както всъщност е и в другите браншове на финансовия небанков сектор, има сериозната концентрация на бизнеса. Първите три компании държат 87.3% от пазара, а другите 9 едва 12.7 на сто. Категоричен лидер по приходи е БЗОК „Закрила“. Компанията през миналата има премиен приход в размер на 10.71 млн. лв., което се равнява на около 65% пазарен дял.
Според здравни експерти, потенциалът на пазара на доброволно здравно осигуряване като цяло е около 500 млн. лв. Цифрата недвусмислено сочи огромните възможностите на сектора и спешната необходимост от интензивното му развитие.
Като положителна тенденция на пазара, която в бъдеще би могла да рефлектира положително и в здравния сектор, е навлизането в различни сфери на икономиката на стратегически инвеститори, както и проявеният интерес към развитието на социалния сектор. Изчакването на повечето компании обаче е свързано с липсата на ясно определени правила. Повече от ясно е, че чуждестранни инвеститори няма да навлязат на пазара при сегашните нормативни уредби. Към настоящият момент от 12-те здравноосигурителни дружества само в едно има чуждестранно участие. Преди дни стана ясно, че една от световните групи, която е много силна точно в здравното осигуряване – австрийската UNIQA – се интересува от инвестиции в тази област и в България. Разбира се, повечето сериозни играчи на пазара все още обмислят много внимателно възможностите и евентуалните си стратегии.
