Планът на американското правителство спасява безотговорните банкери и наказва данъкоплатците
Спасяването на финансовия сектор няма нищо общо с пазарната икономика. За използването на неимоверни суми пари на данъкоплатеца има само едно единствено оправдание: предприема се опит да се
предотврати най-лошото, а именно - глобалния срив.
Тази теза развива в анализ на подходите за преодоляване на финансовата криза коментаторът на Дойче веле Карл Завацки. Според него със спасителния план, приет от американското правителство,
грешките, безграничната алчност и престъпното лекомислие на банкерите - а в отделни случаи и криминалните им действия - не се наказват, както биха го изисквали правилата на пазарното стопанство, а
се възнаграждават.
700 милиарда долара ще похарчи американската държава, за да изкупи от банките кредити, чиято стойност никой не знае и при които една значителна част вероятно няма вече никаква стойност. Така
алчността като главна движеща сила на несериозните банкови и борсови сделки ще оцелее от кризата, без да понесе никакви вреди.
Този пазарно-икономически грях трябва да има и своята обратна страна, настоява авторът. Банките трябва да бъдат подложени на по-строги надзор и регулация. Ако не се удаде да бъде обуздан
американския финансов капитализъм, веднага след спасението играта ще започне отначало.
Най-голямата банкова криза след "Черния петък" през 1929 година генерира нов модел за тази сфера на икономиката: социализъм за богаташите. Печалбите се приватизират, загубите се поемат от
държавата, а по този начин - от данъкоплатците. Провалът е двустранен: както за пазара, така и за държавата. Пазарът бе обявен за невалиден, когато банките преди около 25 години бяха отделени от
реалната икономика и започнаха по този начин да надуват гигантски балон на финансовите пазари.
Държавата или проспиваше или съзнателно извръщаше поглед по отношение на надзора и регулирането на финансовите пазари. Печалби от 25 на сто и повече от размера на използвания капитал се смятаха за
нормални. В танца около "Златния Телец" определяща беше алчността. С гигантски дългове бяха раздухвани напълно несериозни сделки. Така например в Lehman Brothers са използвали за всеки долар
собствен капитал 30 долара поети кредити. Трябваше да се случи това, което и настъпи.
Със спретнатия във Вашингтон пакет от спасителни мерки за 700 милиарда долара се подпомагат разклатените банки, преди всичко обаче се избягва световната паника на борсите. Защото никой вече не
вярва на самоизцеряващите сили на пазара, а най-малко пък онези, които твърде добре знаят, колко несериозно бе голямото колело, въртяно през двете последни десетилетия от банките и на борсите,
заключва Завацки.
ххх
