29.3% от пълнолетното население на страната, или 1.9 млн. граждани са давали пари, подарък или услуга при взаимодействията си със служители в обществения сектор през последната година, това е рекорд, откакто се правят проучвания от 1999 година
През тази година се наблюдава най-високото равнище на административна корупция и корупционния натиск от страна на администрацията от 1999 година насам, откакто се води такова наблюдение, сочи традиционният доклад на Центъра за изследване на демокрацията. Проучването е показало, че 29.3% от пълнолетното население на страната, или 1.9 млн. граждани, са давали пари, подарък или услуга при взаимодействията си със служители в обществения сектор през последната година.
Основен инициатор на корупционните сделки, в които гражданите признават, че са участвали, е администрацията. В по-голямата част от случаите на корупционни взаимодействия гражданите дават "нещо", ако то е поискано.
Според изследванията до момента периодът на относително бърз спад на този показател е бил през 2000-2004 година. Между 2009-2012 година, в резултат от засилена административна и наказателна репресия, административната корупция достига най-ниските наблюдавани равнища, казват от ЦИД. След 2012 г. е налице повишаване, като достигнатата през 2014 г. стойност е най-висока за целия 15-годишен период на наблюдение, обобщават авторите на изследването.
Достигнатото равнище на корупция значително надхвърля средните стойности, наблюдавани в Европейския съюз и поставя България в групата на страните с много сериозен корупционен проблем, е изводът от събраните данни.
Правителствата борят корупцията година-две
Според авторите на изследването в системата и модела на управление на държавата липсват устойчиви механизми за противодействащи на корупцията сред служителите в обществения сектор. "Всяко следващо правителство използва антикорупционна риторика и натиск в началото на мандата си, които в период от 1-2 години отстъпват на "старите", утвърдени форми на корупционно поведение, политически фаворитизъм и клиентелни взаимоотношения", е друг извод който се налага от анализа на данните.
Морал срещу рационалност
Гражданите отхвърлят морално корупцията, но реалното им поведение е про- корупционно, казват от Центъра за изследване на демокрацията. В среда, доминирана от корупционни взаимоотношения, голяма част от гражданите (около 70%) демонстрират висока и средна степен на склонност да участват в корупционни сделки. В периода след 2001 г. относителният дял на онези, които не са склонни към никакви компромиси с корупцията, нараства маргинално от 25% на 33% от населението на страната.
В съотношението между моралните и рационалните мотиви за корупционно поведение водещи са рационалните, като хората стигат до извода, че когато корупцията е широко разпространена е по-рационално да си корумпиран, отколкото да си морален.
94% от българите очакват да им поискат нещо
Основна причина поведението на гражданите да е про-корупционно е, че корупцията е проникнала всички институционални сфери, където подобни отношения имат практически смисъл. Нейните мащаби са достатъчно големи, за да я превърнат в трайна черта на взаимоотношенията между гражданите и администрацията и в този смисъл корупцията в България се превръща в допълнителен квази-данък, се казва още в анализа.
Нагласата, че администрацията очаква да получи допълнителни облаги за своите услуги се променя негативно в течение на годините - ако през 2001 г. около 79% от гражданите смятат, че съществува вероятност да им бъде оказан корупционен натиск, то през 2014 г. практически всички (94%) очакват да им бъде поискано "нещо"
Стотина осъдени годишно, при стотици хиляди корупционни сделки месечно
Масовостта на корупцията в България прави наказателно-правният подход слабо ефективен, подчертавата авторите на изследването. Ресурсите на правоохранителната система са очевидно недостатъчни, като след 1989 г. броят на осъдените се колебае между 100-150 случая годишно, докато признатите от гражданите участия в корупционни сделки са в порядъка на стотици хиляди месечно.
Фактът, че повечето граждани морално отхвърлят корупцията, но са склонни да участват и участват в подобни взаимоотношения показва, че в българското общество е налице структурен проблем. Корупцията е станала норма и цена на значителна част от административните услуги. Степента на нейната ефективност като средство за решаване на практически проблеми в бизнес сектора се повишава в периода след 2008 г. Освен специфичен данък, тя често е начин да се намали влиянието на конкуренцията.
Контролните органи са жертва на натиск
Прилагането на съществуващите закони за противодействие на корупцията среща значителни затруднения. Налице са постоянни опити за политическо и икономическо въздействие върху контролните органи, което прави техните действия избирателни и в много случаи показни. Това съществено подкопава ефективността в действията на съдебната власт и полицията, тъй като те едновременно се борят както за постигане на по-висока процесуална ефективност при трудните за разкриване корупционни престъпления, така и за ограничаване на корупцията в собствените си редове, смятат авторите на изследването.
Според тях, въпреки че корупцията в най-голяма степен е засегнала институции, които разпределят значими ресурси и дискреционна власт, при встъпване във властта всяко ново правителство започва с кадрови промени на ръководствата именно в тези институции. Цел на промените става не справянето с проблемите на управлението и намаляване на корупционния натиск, а установяването на политически контрол върху определени дейности и сектори. Усилията на различните части на контролната система на обществото постоянно са подкопавани от корупционен натиск отдолу (гражданите и бизнеса) и отгоре (политическата класа).
