Средната продължителност на живота е 73,6 години
По данни от текущата демографска статистика, населението на страната в края на 2021 г. е 6 838 937 души. В сравнение с предходната година населението намалява със 77 611 души, или с 1.1%, съобщиха
от НСИ. По предварителна оценка от Преброяване 2021, очакваният брой на населението, пребиваващо постоянно на територията на страната към 7 септември 2021 г. е 6 520 314 души. Разликата между
данните за броя и структурите на населението от текущата демографска статистика и преброяванията се дължи основно на нерегистрираната външна миграция през десетгодишния период между преброяванията.
След окончателното въвеждане и обработка на данните от Преброяване 2021 броят на населението ще бъде преизчислен на базата на преброеното население. Преизчислението ще обхване десетгодишен период,
като ще бъдат ревизирани и основни демографски индикатори. Данните ще бъдат оповестени след 1 октомври 2022 година. Данните от преброяването сочат следните тенденции: намалява броят на
живородените деца, коефициентът на обща раждаемост остава непроменен; нараства броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност; нараства детската смъртност; нараства броят на
сключените граждански бракове и броят на бракоразводите. През 2021 г. в страната са регистрирани 59 069 родени деца, като от тях 58 678 (99.3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят
на живородените намалява с 408 деца, или с 0.7%. Коефициентът на обща раждаемост през 2021 г. е 8.5‰ и остава непроменен спрямо 2020 година. Броят на живородените момчета (30 073) е с 1 468
по-голям от този на живородените момичета (28 605), или на 1 000 живородени момчета се падат 951 момичета. В градовете и селата живородени са съответно 43 692 и 14 986 деца, а коефициентът на
раждаемост е 8.7‰ в градовете и 8.1‰ в селата.
В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 11.9‰, София (столица) - 10.0‰, и Пловдив - 9.3‰. В двадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като
най-ниски стойности се наблюдават в областите Кърджали - 6.4‰, и Смолян и Габрово - по 5.8‰.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-27 през 2020 г. е 9.1‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия - 11.2‰, следват Кипър - 11.1‰, Франция и
Швеция - по 10.9‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 6.8‰. През 2021 г. броят на извънбрачните раждания е 35 446, или 60% от всички раждания.
Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (66.1%) е по-висок отколкото в градовете (57.9%). За 79.8% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца
най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (76.9%) и Ловеч
(76.3%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Благоевград (49.2%), Разград (46.8%) и Кърджали (39.4%).
Броят на умрелите лица през 2021 г. е 148 995, а коефициентът на обща смъртност - 21.7‰. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 24 260, или с 19.4%. Нивото на общата смъртност
продължава да е твърде високо.
Смъртността сред мъжете (23.2‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (20.2‰). През 2021 г. на 1 000 жени умират 1 078 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред
градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (28.3‰) отколкото в градовете (19.2‰).
Общо за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2020 г. е 11.6‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.5‰,
Кипър - 7.2‰, и Люксембург - 7.3‰. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-27 е стойността на този показател в Литва - 15.6‰, Румъния - 15.5‰, и Латвия - 15.2‰. С най-висока
смъртност в страната са областите Видин - 32.3‰, Монтана - 30.8‰, и Кюстендил - 28.6‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 16.8‰.
Показателят за преждевременна смъртност през 2021 г. (20.3%) намалява спрямо предходната 2020 година (20.5%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при
мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 13.9% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 26.2%.
През 2021 г. в страната са починали 326 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност6 е 5.6‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, а през
2020 г. - 5.1‰. В регионален аспект през 2021 г. в общо единадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Кюстендил - 1.3‰,
Благоевград - 1.5‰, и София (столица) - 3.2‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Сливен (14.8‰), Видин (13.3‰) и Силистра (12.7‰).
Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2019 - 2021 г., е 73,6 години и спрямо предходния период (2018 - 2020 г.) намалява с 1.0 година.
Средната продължителност на живота при мъжете е 70.1 години, докато при жените е със 7.3 години по-висока - 77.4 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 2.4 години по-висока за
населението в градовете (74.3 години) отколкото за населението в селата (71.9 години).
През 2021 г. 26 755 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 48.4% от тях са мъже. Всеки втори емигрант (50.6%) е на възраст 20 - 39 години. Най-младите емигранти (под 20
години) са 15.6%, а тези на 60 и повече навършени години - 9.8% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (23.9%), Обединеното кралство (17.4%) и Испания (13.0%).
