"INDUSTRY WATCH"
Както е известно, в България на шофьорите е забранено на управляват автомобил, за който няма сключена застраховка от типа гражданска отговорност - при нея застрахователят покрива щети, нанесени на
трети лица при инцидент със застрахования автомобил.
На така създадения пазар на задължителни застраховки държавата е запазила право да определя минимални цени на премиите, които застрахователите могат да искат. Последните развития в тази връзка
дойдоха от Асоциацията на българските застрахователи, които поискаха по-високи минимални задължителни цени на премията на гражданска отговорност. Това все още не е прието от администрацията, но
дори да не бъде прието в пълния размер на предложенията на застрахователите, вероятно то ще бъде взето частично предвид - т.е. цените ще скочат повече, отколкото предварително беше планирано от
правителството.
Всяко решение за допълнително регулиране на даден пазар (макар и в голяма степен изкуствено създаден) би следвало да бъде защитено от анализ на ползите и разходите за участниците на пазара. Дори да
има такава оценка, тя досега не е оповестена нито от АЗБ, нито от правителството.
Тази оценка е възможна и включва изчисляването на няколко важни ефекта, които според нас не са взети предвид в предложението за по-високи цени на застраховките.
Как по-високите цени ще помогнат на застрахователите да предлагат по-надеждна и по-качествена застрахователна услуга?
По принцип не съществува пречка застрахователите да увеличат цените дори без да има административна мярка за това (все пак става дума за минимални цени, а не за максимални). Така че, ако ниските
цени са проблем за бизнеса, застрахователите имат възможност да го решат без правителствена намеса. Ако все пак има значими пречки пред бизнеса (свързани с някакъв вид “нелоялна конкуренция”),
застрахователите ще продължават да настояват за държавна подкрепа в това отношение. Затова е нужна оценка на положителния ефект, който би имала държавната подкрепа.
Каква част от положителните ефекти ще бъдат компенсирани от разходи по прилагане на регулирането?
Според данни на СДВР “Пътна полиция - КАТ” през 2003 г. са регистрирани над 27 хил. пътнотранспортни произшествия в района на София. От тях едва 167, или 0.6%, са резултат от употреба на алкохол от
шофьора нарушител. Това е само стилизиран факт за прилагането на държавните мерки - тези 0.6% бихме тълкували просто като отлично прилагане на закона, ако наскоро администрацията не беше защитила
позицията, че има нужда от по-сериозни санкции срещу употребата на алкохол (т.е. имплицитно призна, че има проблем с прилагането на това законодателство). Накратко, разходите по прилагане на
законите не са пренебрежимо малки и те трябва да се оценяват при взимането на подобни мерки.
Какви ще бъдат преките негативни ефекти за водачите на МПС, както и непреките ефекти върху икономиката?
Очевидните негативни ефекти се отнасят до водачите на МПС, на които ще бъдат наложени допълнителни разходи. Част от тях е възможно да се откажат да управляват автомобила си и от това да има лек
негативен ефект върху бизнес секторите, като дистрибуция на петрол например. Значителна част вероятно ще изберат “нелегално” шофиране, като пресметна ползите и разходите от това да имат застраховка
гражданска отговорност. Оценката на тези ефекти е важна част в аргументирането на нови административни мерки. Това би следвало да очакваме от тези, които предлагат по-високи цени на застраховките.
