Поръчителството – какво означава то за заемателя и за поръчителя?

За основните детайли, които са от значение както за заемателя, така и за поръчителя

В публикация на „МОИТЕ ПАРИ” веднъж вече е ставало въпрос за поръчителството и по-конкретно за обезпечението на кредита със запис на заповед. Материалът се намира на адрес www.moitepari.bg и всеки желаещ да се запознае с него може да го направи от там. Решението отново да се повдигне въпроса за поръчителството е продиктувано от факта, че не се познават изцяло задълженията, произтичащи от него.
Без съмнение голяма част от хората знаят какво е поръчителство. Най-общо то може да се определи като поемане на гаранция, че отпуснатия на кредитоискателя кредит ще бъде изплатен. Поръчителството далеч не се ограничава само с това. Съществуват някои основни детайли, които са от значение както за заемателя, така и за поръчителя. Всъщност, ако не бъде осигурен необходимият брой поръчители, и в същото време отговарящи на изискванията на банката, кредитът за който кандидатства даден заемател няма да бъде отпуснат.
Ясно е, че отговорността, която се поема за покриването на кредита, обременява както заемателя, така и поръчителя. С подписването на договора за кредит правата, задълженията и отговорностите на заемателя в една или друга степен стават ясни. Най-общо той е длъжен навреме и в пълен размер да погасява месечните си погасителни вноски съобразно погасителния план, съставен му от банката. Фактът, че длъжникът вече е подписал договор и изплаща погасителни вноски показва, че е осигурил необходимите поръчители и всички други изисквания на банката, кредитът е отпуснат и е стартирано погасяването му. Това е крайният етап по отпускането на кредита, което означава, че всички гарантиращи заема са проучили материалното състояние на заемателя, оценили са риска, който поемат, запознали са се с евентуалните последствия, които следват при неплащане от страна на получилия кредита и с много други аспекти – поне така би трябвало да постъпи всеки, който предприема подобна стъпка. Нека всеки, който възнамерява да поръчителства или е поръчител да си зададе следния въпрос: „Аз направих ли всичко това?”. Със сигурност отговорите ще бъдат различни. Поради тази причина ще направим опит да внесем повече яснота по тази проблематика.
Поръчителството започва от момента, в който даден човек бъде помолен за това, съгласи се и подпише договора за кредит. Приемането на поръчителството обаче е (или би следвало да е) последната стъпка. Какво точно се има предвид? Набраната първоначална информация трябва да служи за база при вземането на това решение.
След като вече стана дума за информацията, следва да се отбележи, че нейното набиране е първата стъпка, която трябва да предприеме бъдещият поръчител. Като начало е добре да се запознае с кредитоискателя, но не само лично, а и с неговото материално състояние, работа, здраве ако щете (за това ще стане въпрос малко по-късно), доходи, семейно положение и др. Някой вероятно ще каже „Но това са моите родители, роднина, много добър приятел, колега и т.н.”. Независимо от това трябва да се преодолее емоционалния момент и да се погледне трезво на нещата.
Много добра отправна точка също е запознаването с размера на кредита, за който ще трябва да се гарантира. Не по-малко значение има срока и месечната погасителна вноска. На този етап бъдещият поръчител трябва да си даде отговор на въпроса дали е в състояние да поеме подобен размер вноска и да я изплаща според оставащия срок на кредита (разбира се ако заемателят не е в състояние да прави това). На същия този етап много полезно би било да се проучи и при коя банка се кандидатства за кредит, каква е нейната репутация и как е уредено поръчителството при нея.
Следващата стъпка, която би улеснила вземането на решение, е информацията, която трябва да предостави за себе си бъдещия поръчител. Преди да се запознаем с тези детайли първо ще отбележим, че данните, изискуеми от поръчителя или поръчителите се вписват в искането за отпускане на кредит. Естествено е такива изисквания да има, дори при някои банки те са идентични с тези към кредитополучателя. Информацията, от която се нуждаят банките най-общо е следната: лични данни, деклариране дали лицето работи на трудов или друг договор, или се самоосигурява, също така данни за месечния доход и семейно положение.
При вземане на решение за поръчителство не е без значение да се знае и какъв е броят на поръчителите. Това има отношение както към кредитоискателя, така и към потенциалните поръчители. За кредитоискателя това е важно, тъй като не винаги е лесно да се осигурят например трима поръчители отговарящи на изискванията на банките. Търсенето на оферти с по-малко поръчители в този случай е възможно да намали размера на сумата, която заемателя желае да получи. Интересна е ситуацията, когато трябва да се поръчителства при кредит с повече от един поръчител. Считам за нужно да се отбележи, че не само броят на поръчителите е важен, но и последователността, в която са записани в искането за кредит. Това има известно значение в случаите, когато поръчителите трябва да поемат изплащането на кредита. Принципно се следва последователността на поръчителите, т.е. който е записан на първо място започва пръв да плаща. Ако той не е в състояние да прави това, започва втория и т.н.. Споменатия принцип обаче не е абсолютен и не е задължително да се спазва – банката може да реши да се обърне първо към последния или към втория поръчител без да спазва някаква последователност. Въпреки това, ако се следва последователността като добра позиция, която може да избере бъдещия поръчител е последната по ред.
Оценявайки риска, който поема бъдещият поръчител трябва да се запознае с няколко съществени детайла. Един от тях е здравословното състояние на длъжника. Тук е момента да се каже, че съществува практика банките да сключват застраховка „Живот” на кредитоискателя – нещо, което трябва да се има предвид и от него. Важно е това да се знае като предварителна информация, тъй като ако се случи най-лошото с кредитоискателя в един бъдещ момент (например смърт или трайна загуба на трудоспособност, водеща до невъзможност за генериране на доходи), то поръчителите ще трябва да погасяват кредита.
Какво се случва при смърт на длъжника? Кредитополучателя, още преди да пристъпи към кандидатстване за кредит трябва да е наясно, че в случай на смърт неговият дълг първо ще бъде прехвърлен на неговите наследници. Отчасти този проблем е третиран в текстовете на някои български закони. Наследниците на починалия длъжник поемат неговите дългове независимо от това, че кредитът не е изтеглен от тях. Ако те не са в състояние да го покриват, тогава идва ред на поръчителите. Съществуват различни варианти за уреждане на тази ситуация, ако се случи разбира се, но те имат по-скоро правен характер и няма да бъдат обект на разглеждане. В случай, че поръчител попадне в такава ситуация, важното за него е да знае, че преди банката да се обърне към него, то тя трябва да е изисквала погасяване на кредита от наследниците на длъжника или от останалите поръчители ако има такива и се спазва последователността в документите където са описани те.
Малко по-горе в текста вече се спомена дохода, както на заемателя, така и на поръчителя. Както се вижда, той не е без значение. Ако доходите на кредитоискателя са недостатъчни, то кредитът няма да му бъде отпуснат. Също така, от значение е какви са доходите на поръчителя, тъй като от тях също зависи дали ще бъде одобрен от банката, респ. дали ще бъде отпуснат впоследствие кредита. За потенциалния поръчител дохода на длъжника също е от особено значение. Бъдещият поръчител трябва да получи достоверна информация за доходите и състоянието на кредитоискателя, тъй като неправилната преценка може впоследствие да доведе до неплащане от страна на длъжника и поемане на кредита от поръчителите.
Важна стъпка, особено за кредитоискателя, е преди да започне да търси поръчители да се запознае с изискванията, които предявяват банките. За тях вече стана дума и това е добра отправна точка в търсенето на подходящите поръчители. Независимо колко поръчители изисква банката, кредитоискателя трябва да е наясно с условията, на които трябва да отговарят те и по-важното – може ли да осигури такива гаранти.
Обобщавайки казаното до тук „МОИТЕ ПАРИ” синтезира своите съвети в следните няколко пункта:
На първо и най-важно място поставяме набирането на информация – както от кредитоискателите, така и от потенциалните поръчители. Информацията, която е добре да бъде на разположение вече беше разгледана в известна степен до тук без да се претендира за изчерпателност.
Второ - добре е да се проучи правната страна на въпроса и как той е уреден в българското законодателство.
На трето място, макар и тривиално е внимателното запознаване с текста на договора преди поставянето на подписа.
На следващо място, „МОИТЕ ПАРИ” препоръчва консултация с финансов консултант и/или юрист по въпросите свързани с поръчителството.
На последно, но не и по значение място е необходимостта от преодоляване на емоцията. Все пак става въпрос за пари. Пари, които не са използвани от поръчителя, но може да се наложи той да ги връща.
В заключение, за да са максимално полезни „МОИТЕ ПАРИ” предлагат на своя сайт www.moitepari.bg пълно сравнение на над 130 кредитни продукта. На сайта е предоставена възможност за тяхното сравнение, като разнообразието от оферти обхваща стандартни и преференциални оферти с и без поръчители (конкретно за офертите с поръчител са представени броя, който се изисква от банките, както и детайлна информация за тях). По-пълна информация може да бъде получена на адреса на сайта.

Иван Стойков, анализатор потребителски финанси, „МОИТЕ ПАРИ” - Българският Финансов Пътеводител