Приватизация на електроснабдяването - за кого и защо

Навсякъде т.нар. либерализация доведе до повишаване цените на тока Д-р ю.н. Иван Аладжов

Управляващите трябва да обяснят на обществото защо решиха, че българската електроразпределителна система, строена с български инвестиции и управлявана от българи в течение на десетилетия, сега трябва да стане собственост на чуждестранни (при това държавни!) компании и да работи за благоденствието на техните народи, а не на българския.
След продажбата на БТК за 1/3 от реалната й стойност, правителството подготвя разпродажбата на още един от големите национални отрасли - електроснабдяването. Изграден с български инвестиции сектор, работещ на печалба, който внася значителни приходи в държавния бюджет и изпълнява важни социални функции. Обществото обаче е поставенo в неведение кое налага доходоносни държавни предприятия да се преотстъпват на чуждестранни собственици и да печелят за тях. Необяснимо е защо България, която навремето сама построи своята (и не само) енергийна база, днес e обявена за неспособна сама да я експлоатира. Безкрайната приватизация у нас е резултат от сервилната готовност на управляващия "елит" да обслужва външни интереси, които се стремят да присвоят печелившите индустрии в света и да увековечат позициите си на богати държави.
Електроснабдяването е отрасъл, който произвежда т.нар. жизнено необходими за всеки член на обществото услуги. И винаги е в състояние да носи печалба. В същото време създава и възможности за ценови рекет върху потребителите, които не остават незабелязани от частния бизнес.
Досега монополът в електроснабдяването винаги е бил под строг ценови контрол, при твърд ангажимент на държавата да доставя еленергията на достъпни цени. Дерегулацията на отрасъла заменя монопола с определен брой доставчици, които според теоретиците на неолиберализма ще бъдат принудени от конкуренцията да повишават качеството и да понижават цената на предлаганата услуга. Практиката обаче не потвърждава тази хипотеза. Навсякъде, където бе проведена приватизация в електроснабдяването, цените на тока се повишиха без осезаемо подобрение в качеството. Разминаването между твърденията на властимащите и действителността показва, че става дума не за грешка в теорията, а за преднамерена обработка на обществените представи.
Основният момент в тази манипулация е хиперболизирането на ролята на конкуренцията и премълчаването на основния закон на пазарната икономика - стремежа към максимална печалба. Този закон категорично доминира над механизма на конкуренцията и винаги я елиминира, когато е възможно максималната печалба да се постигне с други средства, без изтощителна конкурентна борба. Класически прояви в това отношение са ценовите споразумения между конкурентите, ценовата манипулация на потребителите, забуленото зад фирмена тайна ценообразуване, както и безбройните търговски трикове за ценово дезориентиране на клиентите. Резултатите от приватизацията на електроснабдяването в Европа са вече налице.
Какво стана например в Германия след старта на дерегулацията на електроенергийния бранш през 2000 г.? Характерна за отрасъла до този момент беше децентрализираната структура от голям брой регионални електроснабдителни дружества. С началото на реформата те бяха принудени да отворят своите електропреносни мрежи за нови доставчици на ток. Създадена беше борса за еленергия, както и държавен контролен орган с ограничени правомощия. Реформата започна с рекламни уверения от страна на политиците и бизнеса, че либерализацията на пазара е път към понижаване на цените. Действително, за кратко време се появиха голям брой елдоставчици и в борбата за клиенти цените бяха смъкнати с 15% за домакинствата и 25% за индустрията. Не след дълго обаче тарифите започнаха неотклонно да растат. Днес те достигат увеличение от 50% за домакинствата и 70% за промишлените потребители. За 2005 г. се прогнозира нов ценови скок от около 30%. Намаля и броят на доставчиците. Само 4 години след началото на реформата 80% от този най-голям европейски пазар вече е разпределен между 4 гиганта. Те образуваха олигопол, който определя цените на електричеството в Германия. Останалите 20% от пазара се контролират от регионални монополисти, които пропускат енергия по локалните си мрежи само срещу неоправдано високи такси. Повишението на цените води естествено и до бум в печалбите на концерните. Цената на тока в Германия вече превишава 0,17 евро за квтч, а поредното увеличение предстои.
Доводите, с които електрокомпаниите оправдават ръста на цените са два: поскъпването на енергоносителите и разходите за рехабилитация и модернизация на мрежите. Това обаче е половината истина. Няма причина за повишение на таксите, например за транзитиране на енергия, след като през изминалата година концерните рязко съкратиха инвестициите за разширение и модернизация на електрическите мрежи. Подобни драстични противоречия между обещания и практически резултати се наблюдават и във Франция.
След Втората световна война там се извърши мащабна национализация, в резултат на която бе създаден гигантски държавен монопол. Той функционира успешно близо половин столетие. Но въпреки отрицателния опит на Германия, под натиска на Брюксел, Франция също взе решение да либерализира своя електропазар. Приватизацията събужда големи апетити и чуждестранните инвеститори започват битката за неговото завладяване.
Въпреки либерализацията на пазара и във Франция цените на електроенергията непрекъснато се увеличават. Причините за това повишение са най-различни - като се започне с нарастващото потребление на електроенергия при недостиг на резервни мощности, през огромните разходи за изкупуване на конкуренти и се завърши с недопустимото договаряне на цени и неефективния контрол върху подобни практики. Недоволни от приватизацията са вече дори и големите индустриални консуматори, а обикновеният потребител се чувства изнуден.
Парадоксално се възприема и фактът, че ръстът на цените се извършва паралелно с намаление на разходите на компаниите за производство и разпределение на енергията, въпреки затварянето на губещите централи и драстичните уволнения на 65% от персонала. След началото на приватизацията се отбелязва систематично намаление на инвестициите за строеж на резервни мощности и паралелни далекопроводи, които са нерентабилни, но абсолютно необходими за надеждността на енергийните системи срещу сривове. Съществуват и сериозни подозрения, че след приватизирането на сектора частният бизнес, притиснат от конкуренцията и от стремежа за повишаване на печалбата, ще съкрати инвестициите в надеждността и на атомните централи. Не остават скрити и опитите за прехвърляне на скъпото съхранение на отработеното ядрено гориво в задължение на държавата и запазване в частния сектор само на доходната експлоатация на атомните електроцентрали.
Подобни користни практики се наблюдават навсякъде в раздържавената икономика, която се ръководи не от стремежа за задоволяване на потребностите на обществото, а от мисълта как да използва търсенето, което тези нужди създават, за повишение на печалбата. В това отношение няма никакви задръжки да се използват и спекулации на границата или дори извън границата на закона. Така например, през 2001 г. в бастиона на частната инициатива, САЩ, електропроизводителите в Калифорния изкуствено предизвикаха остър дефицит на електроенергия. Под претекст за предстоящ ремонт от мрежата бяха извадени редица централи. Същевременно голямо количество електричество бе изнесено за дъщерни фирми в съседни щати. Тази енергия незабавно бе реекспортирана обратно в Калифорния, но на по-високи цени, тъй като вносът не подлежи на ценовия контрол в щата. Резултатът бе печалба от 30 млрд. долара! Независимо дали в САЩ, Канада, Бразилия или Австралия, фаворизираният неолиберален модел за отворен електроенергиен пазар никъде не доведе до трайно понижение на цената на тока.
Твърде наивно е да се очаква, че България ще бъде щастливото изключение в това отношение. По-скоро е сигурно, че предстоящата либерализация на държавното електроснабдяване ще се окаже поредният ценови шок за средностатистическия българин, който, за разлика от европейските си събратя, не получава заплати от хиляди евро. След като бе принуден да ограничи до крайност потреблението на вода, отопление, телефон и лекарства, той ще бъде принуден да изключи и без това празния си хладилник заради непосилни сметки за ток.
И всичко това българинът ще дължи на управляващия "елит", който си позволява да лишава обществото от една социално значима обществена собственост, която в бъдеще ще работи за повишаване жизнения стандарт на други народи.