Георги Стоев и Красен Станчев
Парламентарната комисия по икономическа политика започна да разглежда предложени промени в Закона за туризма. Сред тях има такива, които ще наложат допълнителен разход върху туристическия бизнес без ясни ползи. Мотивите към законопроекта не казват нищо за тях и не е направен елементарен анализ на алтернативите на предлаганото регулиране (както със самия видоизменян закон, така и с предвидените в него подзаконови актове).
В този си вид проектът противоречи на приетия през юли закон за "намаляване на административното регулиране". Прехвърлянето на конкретните форми на регулиране към наредбите се прави вероятно с цел да се притъпи възможното обществено внимание към този процес. Вероятно се цели и допълнително улеснение за администрацията, която по заема ПАЛ 2 от Световната банка е поела ангажимент да не натоварва излишно бизнес климата в България. Надеждата е, че когато регламентът е в наредба, Световната банка може и да не забележи и ще отпусне следващия транш без коментар.
Законодателните промени предвиждат и нова доза намеса в договорните отношения на участниците на туристическия пазар. Макар според Закона за задълженията и договорите договорът да е свободно волеизявление на сключващите го страни и въпреки декларацията от членове 17 и 19 на конституцията (че частната собственост е неприкосновена и че икономиката на страната се основава на свободната инициатива), законопроектът цели да наложи следните съществени ограничения на тази свобода.
1. Плажовете и ски пистите ще бъдат обект на задължителна категоризация. Мотивите за това, или по-конкретно ползите от това законодателно решение, не са изброени във формалната аргументация на закона. Следователно не е ясно защо се налага такава категоризация и в чия полза ще бъде тя, ако не се смятат категоризиращият орган и неговите служители. Приблизителният размер на разходите, които налага това регулиране, ще стане ясен от две наредби, които следва да бъдат приети от Министерския съвет: наредба за изграждането, поддържането и контрола на ски пистите и наредба за техническите правила и норми за организирането, функционирането, поддържането и контрола на плажовете.
2. Лицата, които извършват туристическа дейност - хотелиерство и ресторантьорство - ще бъдат задължени да сключват застраховка "Гражданска отговорност на хотелиери и ресторантьори". Тази задължителна застраховка ще покрива вреди, причинени на гостите на съответния хотел или ресторант. Формалната аргументация на това задължение е "максимална защита на интересите и сигурността на потребителя". Интерес от това ще имат предимно застрахователните компании. Законът не предвижда отговорност на доставчика на услугата, затова търсенето на правата от страна на потребителя може да става само по линия на общата "отговорност за продукта" - категория почти непозната на българските съдии. Застраховката е договор между лица за поемане на някакъв риск срещу възнаграждение. Ако законът определя отговорността, което той прави и сега, но в обща форма, не е ясно защо законодателите ще се намесват в сключването на въпросния договор. Подходът в случая показва в чия частна полза работят народните избраници. Но многобройните правителствени и неправителствени борци за прозрачност на управлението се правят, че нито са яли лук, нито са го мирисали. Разходът за постигане на това привилегировано положение на застрахователите ще бъде приблизително ясен, след като Министерският съвет приеме наредба, която ще регулира застрахователното покритие, отговорността, срока на застраховката, начина за определяне на застрахователната премия и застрахователното обезщетение.
3. На туроператорите и туристическите агенти се забранява да сключват договори с други екскурзоводи, планински водачи и аниматори, освен с такива, които имат придобита правоспособност. Иначе казано, предполага се мъничък, но съществен монопол за вече действащите доставчици на този вид услуги и раздаващия правоспособност орган. На практика е налице нов разрешителен режим. В официалните мотиви на закона не откриваме формална аргументация на ползите и от това решение. Конкретните разходи (за постигане на неясните ползи) ще станат ясни от бъдещата наредба за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професия "екскурзовод", "планински водач" и "аниматор".
След като бъдат приети наредбите, които определят конкретните условия на новото регулиране, ще направим традиционния анализ на разходите, които това регулиране налага на бизнеса. В тази връзка предварително се налагат няколко уточнения:
§Съпоставката между разходите и ползите от регулирането е невъзможна без ясно открояване на целта на регулирането. Това до този момент липсва. Тежестта на формулиране на целта на регулирането пада върху тези, които предлагат промените в закона. Това е част от придобиването на легитимност на законодателството.
§ Има широко съгласие около това, че има обществени принципи, които не могат да се нарушават от държавата независимо от нейната цел. В тези случаи следователно анализ на разходите и ползите е ирелевантен, защото всяко държавно действие срещу тези принципи е нелегитимно. Такъв принцип е свободата на договаряне, който се нарушава поне от една от изброените тук законови промени.
