От софтуер за домоуправители до автоматична оценка на бизнес сгради – потенциалът за въвеждане на технологиите в бранша е огромен
Проптех индустрията прави първи стъпки в България след динамичния си ръст в световен мащаб. У нас вече работят около 30 стартъп компании, чиято дейност е посветена на въвеждането на технологиите в
традиционно консервативния в страната имотен пазар.
"Инвестициите в проптех проекти в глобален мащаб нарастват близо 500 пъти за по-малко от 10 години. През 2018 година общият им обем достига 9.6 млрд. долара при 20 милиона за 2010 г. Тенденцията не
е явление с временен характер – технологиите обхващат всички сфери на живота, а имотният пазар е един от най-големите, при това навсякъде по света. Затова и потенциалът за развитие е огромен”,
казва Георги Павлов, основател на проптех общността в България. По думите му, най-базисната дефиниция на понятието "проптех” е "набор от технологии, които променят начина, по който хората купуват,
продават, управляват имоти”. "Всъщност проптех може буквално да преобърне пазара – той започва от софтуер за домоуправители, какъвто вече има у нас, и който ще прекрати вечните конфликти на
етажната собственост, и достигa до автоматична данъчна оценка на цели бизнес сгради. Работещият вече стартъп за домоуправители цели да внесе прозрачност при управлението на средствата и
разпределението на отговорностите в сградата. Всеки живеещ в нея получава достъп до всички разходни документи и предприети ремонти или подобрения в реално време. Така се осъществява лесен контрол
над разходваните средства – една от ключовите причини за конфликти между съседите”, казва Павлов.
Според него, именно през технологиите минава прозрачността на имотния пазар у нас. "Да вземем примера с данъчните оценки – в България те се актуализират рядко и обичайно са много далеч от пазарната
стойност на имотите. В София последните оценки са правени през 2009 г. Това ги прави нереални и създава предпоставки за злоупотреби”, коментира Павлов.
Според него частната инициатива може да поеме фунцкиите, за които публичните структури нямат механизми.
"Богатството на българите е в имоти. А стойността на това богатство е не по-малко от 150 млрд. евро, макар и за това да липсват точни данни. Ако дори само 0.1% от тези пари – т.е. 150 млн. евро, се
инвестират в технологични решения, на пазара ще настъпи огромна промяна. В рамките на следващите 2 до 5 години ще видим проекти, които не просто ще улеснят процеса по придобиване или продажба на
имот. Те ще ни гарантират прозрачност, ценна информация за собствените ни домове, яснота за отговорностите на институциите и предприемачите, справедливо оценяване на имотите. Това ще ни помогне да
поддържаме по-успешно имотите си и така да запазим стойността на богатството си”, казва Павлов.
По думите му българите не разполагат с пълната информация за даден имот, бил той и собственият им:
"Към момента, за да получим информация за собствения си апартамент, трябва буквално да обиколим няколко институции, което категорично не отговаря на ритъма на съвременния свят. Данъчната оценка,
била тя и несъотносима към пазарната цена, се взема от общината на съответното населено място, кадастралната схема – от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, архитектурна история – от НАГ,
информация за тежестите на имота и други липсващи документи по отношение на смяна на собствеността – от имотния регистър. Това колко би струвал имотът ни можем да разберем също по трудния начин –
пускайки го на пазара или да разчитаме на доверието, което имаме на брокера си”.
Според Павлов технологиите биха подпомогнали тази информация да се унифицира, съответно пазарът у нас да бъде по-прозрачен. Проптех индистрията включва всички платформи, инструменти и софтуер,
предназначени да подпомогнат дейностите, свързани с недвижими имоти – в т.ч. дизайн, дивелъпмънт, строителство, сделки, наеми, управление, оценки, маркетинг и инвестиции.
"Моята цел като основател на проптех общността е до няколко години България да бъде мястото, което ще бъде източник на най-успешните и приложими проекти в тази сфера. Имотният пазар се преобръща и
този път ние не бива да следваме вълната, а да я създаваме”, каза още Георги Павлов.
