Регионални профили: показатели за развитие

Разликата между областта с най-високи и тази с най-ниски средногодишни доходи на лице от домакинството остава над 2 пъти

Институтът за пазарна икономика представи своето изследване "Регионални профили: показатели за развитие", съвместно с партньорите си от Региостат. Целта на проучването е да се представи социално-икономическото състояние на областите в България към средата на 2015 г. и тяхното развитие от 2000 г. досега. Изследването търси отговор на въпроса какво прави едни области относително по-развити или проспериращи, а други – по-бедни или изоставащи. Регионалните профили на областите са очертани въз основа на 63 индикатора, описващи икономическото и социалното развитие на областите. Профилите на 28-те области в страната обхващат дванадесет категории, всяка от които има отношение към качеството на живот и развитието на областите. Регионалните профили са предназначени за всеки интересуващ се от регионално развитие, като надеждата ни е това издание да провокира дебати на местно ниво и да бъде основа за информирани политики, както и да даде стимул за съревнование между местните власти.

Състояние и тенденции в развитието на областите

Възстановяването на областите в България от икономическата криза през 2009 г. постепенно се ускорява, като през 2014 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната достига предкризисното си ниво.

Процесът на възстановяване протича с различни темпове в отделните области. По-голямата част от страната е засегната от кризата, като единствено областите София, Пловдив и Стара Загора не отчитат свиване на БВП през 2009 г. Общо девет области достигат предкризисното си ниво на БВП до 2012 г. Освен гореспоменатите три области, в тази група са областите София (столица), Ямбол, Пазарджик, Велико Търново, Добрич и Разград.

Доходите на домакинствата също понасят сериозен удар от кризата, като последиците в областите се усещат най-вече през 2010 г. За разлика от съвкупното производство възстановяването на доходите на домакинствата до предкризисните им нива е факт в повечето области до 2012 г. Въпреки това те продължават да страдат от бавния икономически растеж, като през последната година средногодишните доходи на лице за страната остават без промяна, а в 10 области дори се свиват. Разликата между областта с най-високи и тази с най-ниски средногодишни доходи на лице от домакинството остава над 2 пъти – 6890 лв./лице в София (столица) спрямо 3289 лв./лице в Силистра.

Показателите за бедност и условия на живот за страната остават стабилни през 2012 г. – последната, за която има публикувани данни. В някои от областите с най-потиснати трудови пазари (към 2012 г.) делът на домакинствата с нисък интензитет на икономическа активност, т.е. ниска заетост, също е най-голям. Примери за тази зависимост са областите Смолян, Видин, Монтана и Пазарджик. Пазарджик като цяло се характеризира с едни от най-неблагоприятните показатели за бедност и условия на живот, но бързото възстановяване на месния пазар на труда през 2013–2014 г. вероятно ще подобри тези показатели в следващите години. Освен Пазарджик с близо една трета от местното население под областната линия на бедност се открояват и областите Видин и Сливен.
Пазар на труда

Възстановяването на трудовите пазари набира сила едва през 2014 г. След повсеместния срив на заетостта през 2009 и 2010 г. от 2011 г. около половината от областите започват да бележат ръст в коефициентите си на заетост, но това увеличение се дължи на по-бързия спад на работната сила в сравнение с темпа, с който намалява броят на заетите. Безработицата продължава да расте в повечето области до 2013 г., което пък води до стабилен ръст на коефициента на икономическа активност на населението.

През 2014 г. настъпва дългоочакваният положителен обрат на пазара на труда както на национално ниво, така и в повечето области. Ръстът на заетостта през 2014 г. вече се дължи на значителния брой нови работни места, а не на негативни демографски тенденции и спад на работната сила в страната. Коефициентът на заетост нараства в 19 от 28-те области, но все още в повечето области заетостта е далеч от нивата си преди кризата. Единствените изключения са областите Велико Търново, Разград, Шумен и Кърджали.

На другия полюс са няколко области, в които заетостта пострада най-тежко от кризата. "Шампион" сред тях е област Ловеч, където коефициентът на заетост през 2014 г. все още е с 11,2 процентни пункта по-нисък спрямо 2008 г. Други области с голям срив на заетостта по време на кризата са Кюстендил (–7,8 пр.п.), Благоевград (–6,6 пр.п.), Смолян (–6,2 пр.п.), Сливен (–6,1 пр.п.), Силистра (–5,9 пр.п.) и Варна (–5 пр.п.). В някои от тези области кризата задълбочи структурните слабости на местните икономики. Кюстендил, Силистра и Сливен са типични такива примери. Икономическите трудности в тези области водят до изселване на хора във фертилна възраст и на трудоспособно население, което задълбочава негативните демографски процеси.

Въпреки видимото възстановяване на заетостта в по-голямата част от страната през 2014 г., няколко области не участват в този процес и остават с критично ниски нива на заетост – под 40%. Всички те се намират в Северна България – Видин, Враца, Ловеч и Силистра. Тези области, с изключение на Ловеч, се характеризират и с много високи коефициенти на безработица – 18,1% за Враца и над 22% за Видин и Силистра за 2014 г., което е близо два пъти по-висок коефициент от средния за страната (11,4%). Област Ловеч пък се нарежда на последно място сред всички области по коефициент на икономическа активност на населението. Едва 36,9% от населението на 15 и повече години е заето или безработно, а останалата част не работи, но и не търси активно работа.

Инвестиции

Проблемите на местните пазари на труда обикновено са свързани с традиционно ниски инвестиции. Някои от най-слабо развитите области се характеризират и с относително малко на брой действащи нефинансови предприятия спрямо населението. Областите Кърджали, Видин, Враца, Монтана, Силистра, Търговище и Разград отчитат между 29 и 33 предприятия на 1000 души спрямо 52 за страната за 2013 г. Част от тези области се нареждат и сред най-непривлекателните дестинации за чуждестранни преки инвестиции (ЧПИ). Към края на 2013 г. областите Велико Търново, Видин, Враца, Кърджали, Кюстендил, Монтана, Силистра, Сливен, Смолян, Хасково, Шумен и Ямбол са привлекли под 1000 евро на човек (с натрупване), или над три пъти по-малко от това за страната.

С настъпването на кризата в края на 2008 г. чуждите инвестиции понасят сериозен удар, като в някои области дори се наблюдава нетен отлив. Сред тези области са Варна, Перник и София (столица), в които бумът на строителството до 2008 г. е най-изявен. В същото време някои области, като Бургас, Пловдив, София, Стара Загора и Пазарджик, успяват да привлекат значителни чужди инвестиции след кризата, като в област Бургас ЧПИ с натрупване към края на 2013 г. нарастват близо четирикратно спрямо 2008 г.

Притокът на чужди инвестиции често върви ръка за ръка с високи разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА)[1]. Инвестициите в ДМА в област Бургас през 2013 г. са вторите най-високи и вече наближават стойностите в лидера София (столица), ако се отнесат към местното население. В някои от водещите икономически центрове сривът на инвестициите в ДМА след кризата е най-голям – например в областите София (столица), Варна, Русе и Смолян през 2013 г. те намаляват наполовина спрямо 2008 г., а в Стара Загора и Перник – около три пъти.

Някои области успяват да компенсират ниските частни инвестиции след 2009 г. с европейски средства. Пример за такава успешна антикризисна политика са общините в област Ловеч, които нареждат областта на трето място по усвояване на европейски средства към 31.01.2015 г. – близо 1000 лв. на човек от населението. Други добри примери са областите Враца, Видин, Кърджали Ямбол и Разград. И докато Габрово и Бургас остават лидери по усвояване на европейски средства, то водещи в икономическо отношение области като София (столица), Варна, Стара Загора и Пловдив се представят относително слабо.

Инфраструктура

Инфраструктурата е важен фактор за икономическото развитие на териториите и вероятно е една от причините за изоставането на областите в Северна България. Развитието ѝ обаче напредва бавно в цялата страна. Делът на пътищата с добро състояние на настилката се увеличава от 39,6% през 2013 г. на 40,5% през 2014 г., като област Сливен изпреварва всички области с близо двойно по-висок относителен дял на пътищата в добро състояние спрямо този показател за страната. Около половината от пътищата в областите Смолян, Стара Загора, Пазарджик, Перник и Благоевград също са в добро състояние. В областите Велико Търново, Враца, Русе, Монтана, Кърджали, София и Хасково пък под една трета от пътищата са с добро състояние на настилките.

Благодарение на публичните инвестиции в изграждане на пътна инфраструктура бавно се увеличава гъстотата на пътната мрежа в областите, към които принадлежат новите пътища. През 2013 г. се наблюдава повишена гъстота на пътната мрежа в областите Перник, Кюстендил, Шумен, Ямбол и Бургас, но като цяло средната гъстота на републиканските пътища на кв.км от територията на страната остава непроменена спрямо 2012 г. – 17,7 км/кв.км. В същото време гъстотата на железопътната мрежа бавно се понижава със закриването на нискоефективни линии на железниците. През 2013 г. най-много намалява гъстотата на железопътната мрежа в област Ямбол.

Свързаността на домакинствата с интернет се подобрява по-чувствително през последните години, като през 2014 г. 56,7% от домакинствата имат достъп до интернет, или близо 2 пъти повече спрямо пет години по-рано. Някои от най-слабо развитите икономически области остават и с най-ниска свързаност с интернет – в Кюстендил и Враца под 40% от домакинствата имат такъв достъп.

Данъци и такси

По отношение на местната данъчна среда прави впечатление, че подходът на местните власти е най-вече следствие от наличието или липсата на инвестиции и работещ бизнес. В най-големите икономически центрове нивата на местните данъци и такси остават относително високи, а в по-слабо развитите области – относително ниски. Въпреки това нито високите данъци и такси отказват инвеститорите да започват бизнес, а населението – да се заселва в областите с относително висока данъчна тежест, нито ниските данъци и такси успяват да привличат предприемачи и мигранти в по-слабо развитите области. Следователно други фактори, като големината на местния пазар, качеството на инфраструктурата, наличието на подходяща работна сила, възможностите за работа, социалната среда и т.н., натежават много по-силно при вземането на решение за започване на бизнес или преселване в определена община/област.

През последните години не се наблюдават съществени промени по отношение на местните данъци и такси. Най-редки са промените при патентния данък за търговия на дребно, а най-чести – тези при таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на юридически лица. Именно такса смет е единствената такса, която е била намалявана повече пъти (57), отколкото е била увеличавана (54) за целия период 2013–2015 г. През 2015 г. няма нито една община, която да е намалила данъците върху недвижимите имоти или данъка за възмездно придобиване на имущество. Те съответно са увеличени в десет и седем от общините в страната.

Администрация

Местните администрации се справят с различен успех по отношение на административните услуги, които предлагат. Като цяло напредъкът в страната е по-голям при въвеждането на услуги на "едно гише" в сравнение с развитието на електронните услуги. При интегрираните услуги на "едно гише" масово общините са достигнали 4-ти или 5-и етап – съответно "работещ" и "развиващ" се, като единствено в област Варна повечето общини през 2015 г. отчитат достигане на най-високия 6-и етап – "отличен". Що се отнася до електронните услуги, там напредъкът е по-бавен. Около две трети от общините не декларират предоставяне на такива услуги. Към 2015 г. такива общини преобладават в областите Видин, Шумен, Русе, Силистра, Благоевград, Кърджали и София. Област Варна тук отново се отличава като добър пример, тъй като община Варна през 2015 г. предлага най-високата степен на електронни услуги – т.нар. транзакция, която дава възможност за извършване на сделки, включително разплащане и доставка.

Напредъкът с покритието на територията от кадастъра изостава в по-голямата част от страната, което представлява пречка пред инвестициите, особено когато те предвиждат строителство на нови обекти. През 2014 г. по-малко от една пета от цялата територия на страната е включена в кадастъра (18,1%). Единствено София (столица) и Ловеч се отличават с високо покритие – съответно 95,8 и 74% през 2014 г. На другия полюс се нареждат областите Видин, Кърджали, Търговище, Хасково, Перник, Враца и Велико Търново, където покритието на кадастъра е под 10%.
На фона на бавния напредък с кадастралните карти и електронните услуги прозрачността на местните администрации също остава предизвикателство. Според Рейтинга на активната прозрачност на фондация "Програма Достъп до информация" (ПДИ) през 2015 г. най-висок рейтинг за прозрачност постигат областите София (столица), Сливен, Габрово, Търговище и Добрич, а най-нисък – областите Видин, Кърджали, Кюстендил и София.

 
Социално развитие
Демография

Демографската картина, макар и неблагоприятна в цялата страна, е относително по-добра в областите, в които има по-голяма инвестиционна и бизнес активност, повече възможности за работа и по-високи доходи. Единственото изключение са областите Сливен и Кърджали, които се характеризират съответно със средно и незадоволително състояние на икономиката, но с добра демографска оценка. Последната за област Сливен се дължи най-вече на традиционно високата раждаемост. За поредна година в областта се отчита най-високият за страната коефициент на раждаемост през 2014 г. – 12,4‰, поради което се установяват относително благоприятни коефициенти на възрастова зависимост. Област Кърджали от своя страна отчита необичайно висок механичен прираст през 2014 г. (12‰) заради високия брой заселили се, от които по-малко от една трета са от други области на страната, а над 2/3 – от чужбина. Коефициентът на естествен прираст в област Кърджали традиционно е по-благоприятен от средния за страната, което забавя процеса на застаряване на населението.

Едва в шест области коефициентът на механичен прираст е положителен през 2014 г., т.е. в тези области броят на заселващите се е по-голям от изселващите се. С такъв механичен прираст са области Варна, Бургас, София (столица), Кърджали, Стара Загора и Хасково, като имиграцията в първите три области поддържа и по-благоприятни стойности на коефициентите на възрастова зависимост спрямо общите коефициенти за страната. От друга страна, областите с най-силно изразено застаряване на населението към края на 2014 г. са Видин, Габрово и Кюстендил. В тези области на всяко дете до 14 години се падат повече от двама души на 65 и повече години, а отношението на населението на 65 и повече години към това на 15–64 години е над 40%. За сравнение, средно за страната коефициентите на възрастова зависимост са значително по-благоприятни – съответно 144,3 и 30,2% за 2014 г.

Образование

По правило по-слабо развитите територии се характеризират и с относително по-слабо представяне в сферата на образованието. В областите Силистра, Монтана, Разград и Сливен образованието е оценено с най-ниската оценка, като проблемите са разнообразни – висок дял на отпадналите от образование и на второгодниците, слабо представяне на матурите на изхода на средното образование, липса на висши учебни заведения или малък брой студенти, нисък дял на висшистите. Всяка от гореизброените области се характеризира с няколко или с всички от гореизброените проблеми, като в област Сливен допълнително се наблюдава относително нисък обхват на образователната система сред подлежащите на образование и недостатъчен брой на преподавателите спрямо броя на учениците.
Все пак има и изключения от правилото, че образованието се представя незадоволително в по-слабо развитите икономически територии и обратно. Област Велико Търново е точно такова изключение – в икономически план областта се нарежда в дъното на класацията, но в сферата на образованието получава една от най-високите оценки, най-вече заради престижа на Великотърновския университет и високия дял на висшистите в местното население. Област Смолян е друг такъв пример с незадоволителна оценка за икономическото ѝ развитие, но добра оценка за образованието ѝ. Тези изключения показват, че макар и икономическото развитие често да предопределя социалното развитие на една територия, възможно е да се постига добро качество и обхват на образованието и при по-слабо развита местна икономика.
Здравеопазване

Характерно за здравеопазването през 2014 г. е намаляването с над 20% на преминалите болни през многопрофилните болници. Макар и броят на преминалите болни да се използва като индикатор за заболеваемостта на населението, причина за спада им по-скоро трябва да се търси в значително намаления бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за миналата година.

Достъпът на населението до здравни услуги постепенно се подобрява. През 2014 г. броят на леглата в многопрофилните болници нараства в 17 области, остава непроменен в четири и намалява в седем. Заради продължаващия спад на броя на жителите съотношението между болничните легла и населението по области се влошава само в Бургас, Добрич и Пазарджик. Едно от по-значимите увеличения на броя на болничните легла е в област Смолян, след като закритата по-рано болница в гр. Девин беше повторно открита през 2014 г.

Друга положителна тенденция е нарастващият брой на кардиолозите за седма поредна година. Докато през 2007 г. в страната има 878 кардиолози, през 2014 г. техният брой вече е 1253 или по един кардиолог на 5765 души. Броят на интернистите и на общопрактикуващите лекари обаче намалява – съответно за трета и за втора поредна година.

Сигурност и правосъдие

Наблюдава се известна зависимост между икономическото развитие и социалната среда по отношение на сигурността и правосъдието в областите, но с различна посока. Колкото по-развита е икономически една област, толкова повече проблеми се срещат както в работата на правосъдната система, така и при регистрираните престъпления срещу личността и собствеността.
По отношение на сигурността и правосъдието най-развитата по икономически показатели област – София (столица), е с най-лоши показатели. Областите София (столица), Благоевград, Бургас и Варна са в дъното на класацията за сигурността и работата на местната съдебна власт, но пък са с едни от най-високите оценки за икономическо развитие. От друга страна, областите Кърджали, Смолян, Силистра и Ловеч се характеризират с ниска престъпност и относително ефективна местна съдебна система, но със слабо икономическо развитие. Има и изключения – област Габрово например е с едни от най-добрите икономически показатели, но и с относително ниска престъпност, умерена натовареност и относително ефективна работа на наказателните съдии в Окръжния съд. Областите Кюстендил, Сливен и Монтана пък са примери за слаба икономика, но и за лошо представяне в сферата на сигурността и правосъдието.

Общо за страната в периода 2011–2013 г. намалява действителната натовареност на наказателните съдии в окръжните съдилища (от 10,8 дела на месец през 2010 г. на 8,3 дела на месец през 2013 г.). Тази тенденция вероятно може да се обясни, поне отчасти, с намалелия брой регистрирани престъпления както срещу собствеността, така и срещу личността през 2013 г. спрямо 2010 г. За този период спад на престъпността – ако се съди от регистрираните престъпления срещу собствеността – се установява в абсолютно всички области на страната без изключение. Предвид това трудно обясними са нарастването на дела на висящите наказателни дела и паралелното намаляване на относителния дял на делата, свършили в 3-месечен срок, в повечето области през 2013 г. спрямо три години по-рано. Влошаването на тези показатели сигнализира за намалена ефективност на съдебната система в повечето области.

Околна среда

Качеството на околната среда също има отношение към социалната среда в областите. Последните години се усвояват значителни по обем европейски средства за проекти в сферата на опазването на околната среда и по-конкретно за изграждане на канализационни мрежи и пречиствателни станции за отпадъчни води.

Само за 2013 г. разходите за опазване на околната среда са 2,1 млрд. лв., като се увеличават с над 400 млн. лв. спрямо 2012 г. Въпреки това делът на населението в селища с обществена канализация нараства символично – от 74,3% през 2012 г. до 74,7% през 2013 г. Делът на населението с достъп до канализацията, свързано с пречиствателни станции за отпадъчни води, бележи също толкова скромен напредък – от 56,1% през 2012 г. до 56,4% през 2013 г., като в областите Силистра, Ямбол, Видин и Кюстендил под 5% от населението с канализация е свързано с пречиствателни станции.

В черноморските области – Бургас (61,2%), Варна (86,2%) и Добрич (70,8%), обслужването на населението с пречиствателни съоръжения е по-добро от средното за страната, но през летния туристически сезон много от изградените пречиствателни станции се оказват с недостатъчен капацитет да обслужат големия брой летовници. Това води до разливи на отпадни води в морето и влияе негативно на имиджа на Българското Черноморие като туристическа дестинация.

Друг важен елемент на околната среда е чистотата на въздуха. През 2012 и 2013 г. се наблюдава трайно намаление на емисиите на въглероден двуокис в атмосферата в страната, като особено забележимо е в област Стара Загора. Макар и да остава областта с най-голяма концентрация на вредните емисии на кв.км в страната, през 2013 г. емисиите въглероден двуокис в нея намаляват до 3405 т/кв.км спрямо 4873 т/кв.км две години по-рано. В другите две области с най-замърсен въздух – София (столица) и Варна, емисиите също намаляват чувствително през 2013 г. Причините за намалените емисии са както инвестициите в пречистващи съоръжения в индустрията, така и плавният преход на населението от отопление на твърди горива към по-чисти енергоизточници (газ и електричество) с подобряването на цялостния стандарт на живот.

Култура

Културните дейности също имат важно място в създаването и развитието на социалната среда и условията за живот в областите. През 2014 г. всички наблюдавани показатели в сферата на културата бележат повишение. Посещенията в кината нарастват с 337 хил. до 5,1 млн. през 2014 г., или 706 на хиляда души от населението на страната, което отчасти се дължи на откриването на кина в няколко области, в които до 2014 г. не е имало киносалони – Видин, Разград, Силистра, Смолян и Шумен.
Посещенията на театрални представления също бележат стабилна тенденция на нарастване през последните години, макар и театърът да остава по-малко масово изкуство с 319 посещения на хиляди души средно за страната през 2014 г. София (столица), Русе и Търговище отчитат най-голяма популярност на театъра сред местното население през миналата година.

Средногодишният брой на посещенията в музеите и библиотеките също расте стабилно през последните няколко години, като над 1000 посещения (на 1000 души население) както в музеите, така и в библиотеките се отчитат в областите София (столица) и Велико Търново. В областите Видин, Габрово, Добрич и София също се установява относително висок интерес към дейността на музеите.