Анализ на пенсионната система у нас направи икономистът Румен Гълъбинов. За ИНСМАРКЕТ той посочи, че финансовото здраве на пенсионното осигуряване не е застрашено, но дефицитът в пенсионната система може да се преодолее само с усъвършенстване на самия модел
През 2000 г. в България се проведе реформа в пенсионното осигуряване и бе възприет нов модел. Основата е държавното осигуряване. То се осъществява от държавата в лицето на Националния осигурителен
институт (НОИ), на база принципите на задължителност на осигуряването и солидарност на осигурените лица. Той е изграден на принципа - от вноските на работещите се изплащат пенсиите на
пенсионерите.
Осигуряването в НОИ дава право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. B тoзи coлидapeн мoдeл paзмepът нa дъpжaвнитe пeнcии и бpoят нa ocигypявaщитe сe е зaмиcлeн: ĸoлĸoтo пo-гoлям e броят нa
paбoтeщитe, тoлĸoвa пo-гoлeми да бъдaт пeнcиитe, но това отдавна не е така. Ha пpaĸтиĸa, вcяĸa гoдинa сумата, събрана oт ocигypитeлни внocĸи, е нeдocтaтъчнa зa изплaщaнe нa пeнcиитe. Бюджeтът
от осигурителни вноски нe мoжe дa нaпълни дopи нaпoлoвинa фoнда за пенсии и e нeoбxoдимo ocтaнaлитe cpeдcтвa дa се дават от дъpжaвaтa, като се ползват средства oт cъбpaните дaнъци.
Допълнителното задължително пенсионно осигуряване е изградено на принципа размерът на допълнителната пенсия зависи от натрупаните средства по индивидуалната партида на лицето, които се формират от
задължителни вноски и получената доходност от инвестирането на средствата на осигурените лица. Това включва участие в универсални и професионални пенсионни фондове, които се
учредяват и управляват от лицензирани пенсионноосигурителни дружества. Cмиcълът e чacтнитe пeнcиoннoocигypитeлни дpyжecтвa дa инвecтиpaт cъбpaнитe cpeдcтвa от индивидyaлни пapтиди и дa peaлизиpaт
дoxoднocт, ĸoятo дa ce oтpaзи нa бъдeщaтa пeнcия. Koлĸoтo пo-yдaчнa e инвecтициятa, тoлĸoвa дoxoднocттa пo личнaтa пapтидa щe бъдe пo-гoлямa.
За всички родените след 1 януари 1960 г. срещу 20 години плащане на вноски в лични партиди в частните фондове ще получат допълнително втори пожизнени пенсии в размер от 45 до 60 лв., обаче пенсията от НОИ ще им бъде намалена с 20%.
Пенсионноосигурителната тежест вече се покачи с 2% през периода 2016-2018 г. Освен увеличението на осигурителните вноски, през годините се покачиха и минималните осигурителни прагове.
До неотдавна се предлагаше и увеличение в максималния осигурителен доход за Бюджет 2020 г. от 3000 лв. на 3500 лв.
При всички положения трябва да са адекватни както минималните, така и максималните осигурителни прагове, а защо трябва да има и въобще максимални такива?
Нека бъде освободена горната граница, така че всеки да има мотивацията да се осигурява на колкото иска като максимум, след това обаче да може да му се преизчислява пенсията на по-високо ниво и да
получава по-голяма пенсия като е внасял много повече вноски, отколкото останалите.
Има тенденция данъчно-осигурителната тежест в България всъщност да продължи да се покачва по линия на увеличенията в осигуряването.
Обещават се повече пари за пенсии, без обаче развитие на пенсионния ни модел, като тези повече пари за пенсии са за сметка на увеличаване на осигурителната тежест.
Отново се предвижда да увеличават възрастта за пенсиониране и осигурителните вноски и така се увеличава общата данъчно-осигурителна тежест на всички работещи за сметка на това пенсионерите да
получат увеличение на пенсиите.
Моделът на втория стълб на доброволно задължително пенсионно осигуряване е от Чили. Там за първи път е приложен такъв модел с допълнително осигуряване, след което е пренесен в Европа – Полша е сред примерите за подобна политика.
У нас се обсъждат три варианта как да се продължи с допълнителното пенсионно осигуряване:
●Пожизнена пенсия
●Разсрочена пенсия
●Плащане наведнъж
Разбира се, и в трите варианта има условия и усложнения.
Дебатът се води на фона на тревожната тенденция, че България е най-бързо обезлюдяващата се държава в света – това товари работещите на фона на увеличаващия се брой пенсионери.
Също така заложените величини в първоначалния модел не са оправдали допусканията в изграждането му.
Първите осигурени във втория стълб ще добият право на допълнителна пожизнена пенсия през 2021 г. за жените и 2024 г. за мъжете.
Една част от хората, около половината, ще имат, а другата – не, понеже няма да има натрупани пари по активите – това идва от допусканията, които са правени в модела за изчисления – а именно,
заложено е увеличаване на минималната работна заплата, както и увеличаване на броя на хората, които ще внасят осигуровки и то върху реалните си доходи, а в момента има много хора, които се
осигуряват на минимума и оттам също идва липса на активи.
Въпреки кризата финансовото здраве на пенсионното осигуряване не е застрашено, но истината е, че за бъдещите пенсионери две пенсии правят по-малко от една.
Всички държави, възприели модела на втория стълб, го модифицираха през годините.
Има възможности пенсионните фондове да могат да инвестират в по-високодоходни инструменти, може да има оптимизация и от разходната част, но не е в наш интерес парите от втория стълб да намаляват,
вместо да се увеличават.
Изменение, което може да се направи в Кодекса за социалното осигуряване е, да се въведат индивидуални партиди и лични сметки на осигурените в НОИ. Това ще е един вид равнопоставеност с личните
сметки в универсалните и професионалните пенсионни фондове.
След това трябва да се продължи по-нататък, като например НОИ да поеме ангажимента да инвестира тези средства, защото ако те просто само се водят по лични сметки, а продължават да се изразходват по
същия начин, както сега, пак няма да има никаква осезателна разлика.
След като се инвестират тези средства, трябва да се отчита доходност по тях. НОИ трябва да поеме ангажимента периодично да отчита доходност, като трябва да бъде контролирано как се инвестира, каква
е доходността, и дали тя е сравнима с постигнатата от фондовете за допълнително осигуряване.
Хората трябва да могат да получават и извлечения за техните сметки, както сега получават от фондовете. При това, не веднъж годишно, а по-често, например, на тримесечие.
Това е формулата, за да може всеки от нас като влезе с профила си в своята сметка, да види и колко са събрани по неговата партида.
При всички случаи трябва да има индивидуални партиди както в допълнителното осигуряване, така и в НОИ, за да може изборът да бъде равнопоставен.
А иначе таксите на частните пенсионни фондове продължават да са високи. Фондовете взимат 5% от всяка лична сметка. Внасяш 100 лв. – от тях 5 отиват като такса. За сравнение, таксата за управление
на пари, която взимат инвестиционни мениджъри и хедж фондове, обикновено е процент и половина.
Все още е дискусионно, когато свърши годината, дали доходността не е отрицателна и ако не е отрицателна, трябва едва ли не да се радваме.
В крайна сметка, тази допълнителна пенсионна осигуровка може да не носи доход и парите да не се увеличават, а намаляват и след време може двете пенсии да са по-малки от една.
Самите пенсионни фондове помежду си не можаха да осъществят истинска конкуренция.
Получават наготово служебно разпределени клиенти и си събират таксите, като така те нямат нужда да доказват конкурентоспособност.
Най-важният въпрос е дали няма да се окаже, че когато дойде срокът за изплащане на пенсиите, няма да имат достатъчно ликвидни средства.
Другият въпрос е дали няма да ни лишат от възможността ние сами да управляваме средствата по индивидуални партиди и по личните сметки.
Хората се пенсионират и умират по различно време, а има и хора, които живеят по-дълго.
Предположението е, че ако средната продължителност на живота продължи да нараства сериозно, ще има доста хора, които ще преживеят доста по-висока възраст от тази, която е разчетена по
допълнителните пенсии.
Това е тънка сметка и зависи от демографията, а в момента тя върви в обратната посока. Нямаме уверение, че ще има рязко увеличение на средната продължителност на живота в България.
Необходима е визия и стратегия за предприемане на неизбежни и неотложни стъпки за усъвършенстване на пенсионния ни модел. Само така може постепенно да се преодолее дефицита в пенсионната система и да има реално нарастване на пенсиите.
