Иранската криза, експортният балон, вносните суровини и мнителността на предприемачите са част от скритите мини в полето на гръцкото стопанство
Освен очевидните структурни и политически проблеми, Гърция има седем скрити язви, които допринасят за обострянето на финансовата криза в страната, сочи доклад на изследователската фирма Hellastat. Според проучването иранската криза, експортният балон, вносните суровини и мнителността на предприемачите са част от скритите мини в полето на гръцкото стопанство, което и без това се задушава под натиска на дълговата криза. “Става въпрос за седем скрити причини, които са малко споменавани в общественото пространство досега и които ще засегнат сега и в бъдеще условията на живот в страната и благосъстоянието на гърците. Анализирали сме както причините за тяхното появяване, така и ужасните последствия, които могат да имат над гръцката икономика. Оздравяването трябва да започне моментално”, казва изпълнителният директор на компанията, Панос Михалопулос.
Празните рафтове е първият аспект, който спъва подмолно гръцката икономика и главно поради факта, че местната преработвателна промишленост работи основно с вносни суровини. Външните доставчици обаче нямат никакво доверие в гръцката финансова система и не изключват възможността гръцките банки да колабират всеки момент, въпреки обещанията на правителството за пълна сигурност на банковата система. Германските, американските и китайските сътрудници на гръцките производители не взимат под внимание вече познатите досега банкови гаранции и отдават стока само срещу предварително плащане в брой. Според проучването ситуацията драстично се е влошила в последното тримесечие на 2011 и това ще се усети съвсем скоро в намалените обеми продукция и липсите по магазините. Изследователите твърдят, че това може да се окаже в полза за страната, защото вносните суровини ще трябва да се заменят с местни, което ще активизира вътрешното производство. Процесът обаче ще отнеме време.
Липсата на вяра в гръцкия бизнес работи реципрочно и нанася тежък удър на износителите. Експортният балон, който се беше образувал доскоро, се спука. Не защото отношенията между гръцките и чуждестранни партньори са неясни или защото не са доволни от качеството на гръцките продукти и услуги, а най-вече защото бизнесмените извън граница не знаят дали в Гърция няма да се случи някоя нова извънредна стачка или друго непредвидимо събитие, което ще възпрепятства доставка на поръчаната стока; или банките няма да “изгърмят” без предупреждение и да завлекат гръцките производители. Подобен е случаят с резервациите на големите чуждестранни туристически бюра за сезон 2012, които отказват да сложат депозитите на клиентите си в гръцки банки, точно поради страха от внезапен фалит.
Според анализаторите от Hellastat иранската криза е сериозно подценена за въздействието й върху гръцката икономика, главно защото това е последната страна в света, която все още дава петрол на Гърция на кредит. В последната среща на ръководителите на Европейския съюз Гърция и Италия предотвратиха налагането на санкции на Иран, което се оцени като голям успех главно на гръцката делегация. Производството в страната зависи изцяло от вноса на горива от Иран и съдбата на ключови сектори като химическата промишленост, производството на пластмаси, изкуствени торове и други стоки зависи от иранското “кръвопреливане”. Ако проблемът в Близкия изток се задълбочи, може да се окаже по-опасен, от която й да е дългова криза в Европа по много причини.
Мнителността в бизнес кръговете достига нови нива в Гърция, които спъват до голяма степен предприемачеството, сочи докладът на анализаторите. Те оценяват, че е неприемлово да се критикува през цялото време неподготвената за кризата държавна машина, която не е предотвратила негативните последици от нея. В същото време не се обръща внимание на пропуските в частния сектор, който не е натоварен с тежката бюрокрацията на публичната администрация и въпреки това не разполага с инструменти и процедури, които да предотвратят грешки и неточности. Доскоро чековете в Гърция се раздаваха навсякъде, а за гаранции, че са с покритие се взимаше честната дума на някой. Много хора платиха висока цена за наивността си в някои случаи, а днес се наблюдава другата крайност, в която никой не вярва на партньора срещу себе си.
Силата на заобикаляне на закона също прави лоша услуга на гръцката икономика. По-големите и дори платежоспособните фирми през 2012 г. ще се възползват от законно удължения срок за изплащането на задължения към доставчици, което ще засегне сериозно ликвидността главно на малките компании. Според анализаторите игрите с изплащане на ДДС ще доведат до затварянето на много малки и средни предприятия през следваща година и ще лиши държавната хазна от сериозни приходи.
Сивата икономика е стара гангрена, която мъчи Гърция. Би било от полза от нея да се прехвърлят колкото се може повече доходи и сделки на “светло”, особено в период на криза, но за съжаление това не може да се реализира засега. Затова правителството прибегна до хоризонтално увеличение на данъците, за да може да компенсира от укрити доходи и недекларирани сделки. Незаконното кредитиране и лихварството също разцъвтяват в период, когато банките не отпускат средства и спъват допълнителното здравото предприемачество в страната.
Стагнацията на вътрешния пазар се задълбочава поради голямата разлика между темпото на съкращение на заплатите, което е доста по-бързо от темпото на намаление на цените на стоките и услугите в страната. Времевото закъснение между тези два процеса утежнява сериозно пазара и се отразява най-лошо върху търговията.
АА
