През изминалият месец факторите, предопределящи цените на левовите кредити, продължиха да оказват своето влияние
След 7 месеца на непрекъснато поскъпване на кредитите, дойде и месецът, в който кредитите поевтиняха малко. Всъщност заемите отчитаха по-високи цени и двойно по-дълъг период от време, но бяха
прекъсвани от 1-2 незначителни поевтинявания. Сега се забелязва понижение при един от Индекси Моите пари. Това е индексът в евро и понижението идва след най-дългия до момента период на поскъпване
на заемите.
От банките включени в индексите, 4 от тях промениха условията си при левовите кредити и само 2 при евровите.
Преглед на месец февруари
При левовите кредити 3 от банките включени в индекса влошиха своите оферти и 1 ги подобри. През февруари с по-лоши условия бяха Общинска банка, ПроКредит банк и Алианц Банк България. С по-добро
предложение на пазара излезе УниКредит Булбанк. През изминалия месец банката предложи на своите клиенти промоционални лихвени условия по своите продукти. Сега най-доброто й предложение е с 0.08
процентни пункта по-ниска лихва. Намалението не е голямо, респ. не оказва съществено влияние върху стойността на индекса. Повишаването му с едва 3 базисни пункта по-скоро може да се отчете, като
застой отколкото като повишение.
Промяната в политиката на Токуда банк относно валутите, в които предоставя кредити наложи изключването й от състава на индекса. В средата на месеца банката преустанови предлагането на жилищни
кредити в лева. Така броят на банките включени в Индекс Моите пари– BGN намаля до 12.
През изминалият месец факторите, предопределящи цените на левовите кредити, продължиха да оказват своето влияние. Лихвите по депозити в лева останаха високи, както и 3М SOFIBOR. Единствено ОЛП на
БНБ се понижи отново, но това не се отрази върху лихвите по кредити, тъй като тези корекции по правило нямат отношение към тях.
При евровите кредити ситуацията е малко по-различна - индексът намалява стойността си. Причината е промоционалната лихва на УниКредит Булбанк. За кредитите си в тази валута банката предприе
понижение от 1.13 п.п., което чувствително подобри предложението й. Естествено резултатът от това беше понижение на Индекс Миоте пари– EUR, в случая с 27 базисни пункта.
Втората банка, която промени своята оферта през февруари беше Токуда банк. Завишената такса за усвояване на кредита оскъпи малко офертата, но това не повлия върху стойността на индекса.
Тенденциите
Процесите протичащи на междубанковите пазари не дават желания резултат, особено при евровите кредити. Въпреки, че този месец индексът в евро е по-нисък, това не показва обръщане на тенденцията.
Алогично на падането на EURIBOR, лихвите в евро все още не намаляват.
Без видим ефект остана решението на БНБ да признава като резерв 50% от кешовите наличности на банките. Намалението на ОЛП също не даде резултат, защото неговият размер обикновено няма връзка
с лихвите по заеми.
Само в България ли са такива тенденциите?
Проблемът не е изолиран случай само за България. Сравнение с Румъния например показва сходна тенденция. Споменаваме Румъния, тъй като едновременно ни присъединяване към ЕС предполага подобни
аналогии. Анализите на Моите пари показват, че тенденциите характерни за България съвсем точно се повтарят и в Румъния. От началото на миналата година, а и от преди това, кредитите поскъпват и в
двете страни. Особено показателен е месец октомври 2008-ма. И в двете страни кредитите отчитат съществено поскъпване, което продължава до началото на тази година. С устойчив темп кредитите в
северната ни съседка продължават да растат. През декември 2008 г. цените на заемите в Румъния достигнаха едни от най-високите си нива за последните 2 години. Румънският индекс изразяващ средната
цена на най-добрите заеми за година е нараснал с около 37%. Причините за това са различни, като ще очертаем основните.
От края на м.г. повечето от промоционалните оферти бяха премахнати. Повечето банки се насочиха към продукти с променливи лихви за първоначалния период (противоположно на фиксираните лихви за
първите 6 месеца, 1 година и т.н.) базирани на пазарните индекси EURIBOR, ROBOR, LIBOR. Всички тези промени, комбинирани с липсата на ликвидност демонстрирана от румънските финансови институции
доведе до съществено нарастване на разходите, което рефлектира върху румънския индекс на цените най-добрите оферти на всички банки. Румънските банки понесоха серия от кризисни последствия водещи до
тежка липса на ликвидност. Пазарът на недвижими имоти търпи проблеми и цените падат, респ. банките неохотно отпускат ипотечни кредити, тъй като стойността на имотите може да намалее повече от
размера на отпуснатия кредит. Броят на просрочията нарастват всеки месец, като хората все по-трудно плащат вноските си. Населението не вярва достатъчно на банките, за да депозира своите
спестявания, а задграничните кредитни линии от „банките-майки” бяха „замразени”. Всичко това, заедно с високите лихвени проценти и завишени изисквания към заемателите практически прави достъпа до
кредит за средния гражданин почти невъзможен.
Както се вижда ситуацията в Румъния е изключително близка до тази в България.
В Румъния, също така, в края на 2008 г. бяха въведени някои законови промени. В началото на октомври м.г. бяха приложени новите правила определящи кредитния риск определени от Румънската Национална
Банка. Тези правила налагат приходите на банките от отпускане на кредити да са равни на тези от предходната година + максимум 20%. През ноември законът за защитата на потребителите наложи
създаването на по-прозрачна среда за кредитиране (вкл. условия като: всички финансови институции трябва ясно да посочват в договорите си техните методи за изчисляване на лихвите, както и всички
известни разходи, и общо изплатената сума в края на срока на кредита; таксите и комисионите не трябва да бъдат завишавани за срока на кредита; никакви други такси и комисиони не може да бъдат
включвани след подписването на договора; кредиторът да представя примерно изчисление и проектодоговор преди окончателното му подписване). Всички тези законови промени доведоха до серия от промени в
структурата на кредитните продукти на румънския пазар.
Бъдещето
Сега, когато пазарните индекси дават основание лихвите да бъдат намалени, това не се случва. Банките не дават отговор защо е така или отговорът най-често е, че рискът в системата е повишен. За
жалост заемателят няма как да измери този риск и е принуден да приема лихвените условия такива, каквито ги дефинира банката. Съществен недостатък е подминаването на пазарните индекси, като
индикатор за промяна на лихвите. По този начин основанията и надеждите лихвите скоро да бъдат намалени все повече намаляват.
Не ни остава нищо друго освен да продължим да следим тенденциите на двата пазара – български и румънски. Като паралелно развиващи се икономики е видно, че тенденциите в двете страни са сходни.
Вероятно и бъдещето на икономиките ни ще е сходно.
Иван Стойков
Старши анализатор
потребителски финанси
„Моите пари” - Българският финансов пътеводител
www.moitepari.bg
