Приносът на селското стопанство към националната икономика е спаднал до срамно ниски нива и търговският баланс при селскостопанските продукти е отрицателен от години
Приносът на селското стопанство към националната икономика на Гърция е спаднал до срамно ниски нива и търговският баланс при селскостопанските продукти е отрицателен от години. Днес селското
стопанство допринася само 3% към БВП на Гърция, докато това съотношение преди две десетилетия е било 20% от БВП. За същия период от 20 години са били дадени като субсидии от Европейския съюз 117
милиарда евро в настояща стойност.
Това заяви на форум в Атина заместник-изпълнителният директор на Eurobank EFG Николас Карамузис, съобщи сайтът grreporter.info.
"Къде са тези пари? Днес Гърция внася селскостопански продукти за 4 милиарда евро на година вместо да ги произвежда и да изнася", посочва Карамузис, който е и преподавател в университета в
Пирея.
Изданието цитира още някои от изброените от него показатели на икономически форум "SOS развитие: Как да излезем от рецесията, за да останем в еврозоната", провел се в Атина тази седмица.
Гърция има най-високия процент на вътрешно потребление от всички страни в Европейския съюз - от 92% от БВП, а преките й частни инвестиции са се стопили наполовина в последните четири години.
"Високото потребление е резултат от либералната кредитна политика, заплатите се увеличаваха по-бързо от производителността, големите бюджетни дефицити и драматичното намаление на депозитите.
Резултатът е инфлация и влошаване на вътрешния баланс, както и срив на конкурентността".
Инвестициите като процент към БВП са спаднали от 23% през 2007 до 16% през 2011, посочи специалистът. Производството в страната е било пренебрегвано дълги години в името на вноса, което е и част от
проблема с високия бюджетен дефицит на Гърция.
В допълнение финансистът посочи, че индустрията отдава само 10% към БВП. Всичко останало са услуги, които са насочени най-вече към вътрешния пазар и нямат реална тежест в изграждането на една
устойчива икономика.
Николас Карамузис посочва като първа сред четирите основни грешки на управлението от последните две години, че политическият елит в страната се е забавил с осъзнаването на проблема на гръцката
криза, а когато той вече е бил ясен не е посмял да влезе в конфликт с интересите в сянка. Управляващите са направили всичко възможно да избегнат пряк сблъсък с установените непроизводителни
структури в страна, които се "хранят" от публичните финанси.
