Все по-малко ще идват инвеститори, които търсят голям брой евтина работна ръка
Очертаващата се тенденция на намаление на раждаемостта, интензивните процеси на отлагане на ражданията към по-късни възрасти, промяната в динамиката на първите, вторите раждания, променящите се
семейни модели показват, че са налице дълбинни промени в демографския режим на страната, което данните от последното преброяване отразяват. Това каза доц. д-р Елица Димитрова от Института за
изследване на населението и човека при БАН на дискусия "Влияние на броя и структурата на населението на България върху обществените, социалните и икономическите процеси в страната". Обсъждането е в
рамките на семинар на тема "Преброяване 2021 - Резултати. Етно-демографски характеристики на населението – етническа принадлежност, вероизповедание, майчин език, религиозност" в к.к. "Боровец",
организиран от Националния статистически институт, предаде БТА. Днес е вторият заключителен ден на семинара.
Петър Ганев от Института за пазарна икономика, който също участва в дискусията, посочи, че е много трудно да говорим за икономически подем, ако десетте или петте най-големи градове на България
губят население. Ганев коментира, че спадът на населението в работоспособна възраст е най-нисък за София - столица – с около десет процента, а във Видин - над 30 на сто, в Смолян е близо до 30 на
сто и обобщи, че има области, в които близо една трета от работоспособното население изчезва за десет години. Това, според експерта, дава ясен сигнал за потенциала на икономика, както и за това, че
индустрията и услугите се ориентират не толкова към брой хора, а към влагане на повече капитал, повече знания и повече добавена стойност от работата на един човек.
Ганев допълни, че се отчита за десет години голям спад в броя на хората, които работят ръчен труд – например в шивашката индустрия, за сметка на ръста на заетите в аутомотив индустрията и тази
тенденция ще продължи. Все по-малко ще идват инвеститори, които търсят голям брой евтина работна ръка, а ще наемат по-малко хора, за да произвеждат продукти с по-висока добавена стойност, обвързани
с европейски вериги на доставка, смята икономистът.
Друг ефект на преброяването е това, че ставаме по-богати, като заради по-ниския брой на населението БВП на човек ще се ревизира нагоре, коментира икономистът и допълни, че от около 55 процента от
средноевропейските нива на доходи по паритет на покупателна способност, сега ще се окажем по-нагоре и ще доближим 60 процента.
Преброяването дава и нов поглед към икономическите центрове на страната, които привличат население, икономическа активност и оказват влияние върху съседни области. По думите на икономиста големите
центрове са ясни – София, Пловдив и Варна, но има и други места, които привличат хора от съседни по-близки или по-далечни региони. Големият въпрос са вторичните центрове – Русе, Велико Търново,
допълни икономистът. Той посочи, че между двете преброявания пет общини имат ръст, което отново насочва към големите центрове Божурище и Елин Пелин – в периферията на столицата, Родопи - в
периферията на Пловдив, Несебър с уговорката, че е туристическа община, и Джебел в област Кърджали. Дори и само тези пет общини пак насочват вниманието към типа населени места, които имат потенциал
да увеличават населението си, коментира експертът.
