Рискът от тежки зими в Европа и Северна Азия се е удвоил заради глобалното затопляне, сочи ново изследване, публикувано в "Нейчър геосайънс"
Причината е изменението на климата, заради което се топи ледената покривка на Арктика. Това от своя страна води до нови вятърни течения, които изтласкват студения въздух и сняг на юг. Суровите зими през последното десетилетие са свързани с годините, в които топенето на ледовете в Арктика е най-интензивно.
Новото проучване обаче дава най-разбираемото компютърно моделиране засега, което показва как тежките зимни сезони са причинени от изменението на климата, а не просто от естествените вариации на времето.
Учените климатолози от години предупреждават, че глобалното затопляне не означава само бавно, постепенно повишаване на температурата. По-скоро климатичните промени са свързани с наличието на повече енергия в климатичната система, която предизвиква по-чести екстремни проявления на времето.
"Произходът на честите тежки зими в Евразия е глобалното затопляне", казва професор Масато Мори от университета в Токио, който е ръководител на новото изследване. Климатичните промени затоплят Арктика много по-бързо, отколкото по-ниските географски ширини. Откритието, че рискът от тежки зими вече е двойно по-голям, доказва, че последиците от глобалното затопляне не касаят само бъдещи заплахи. Топенето на ледовете в Арктика има връзка също така и с влажни летни сезони в Обединеното кралство през последните години.
Новото изследване сочи, че тенденцията към по-чести сурови зими ще се запази и през следващите няколко десетилетия. Очакванията са Арктика да остава без лед в края на летния сезон през 30-те години на този век, което ще спира промените в посоката и скоростта на вятъра за тези територия. В същото време изменението на климата ще продължи да увеличава средните температури.
Според професор Адам Скайф – експерт по климатични промени, който не е част от изследователския екип, съвпадението в отчетената тенденция от наблюденията в реалния свят и от тези компютърни модели е изключително важно, защото доказва, че удвоеният риск от тежки зими е реалност. "Балансът в различните видове доказателства показва, че това е реалност", посочва Скайф.
Топенето на морския лед влияе на зимите в Евразия, тъй като океанът е по-тъмен от леда и поема повече топлина, като затопля въздуха над водата и отслабва полярния вихър. Това причинява остри криволичещи завои в струйното течение във височина, което така остава на място. А това "блокиране" издърпва ледения въздух на юг от Арктика, като периодите на сурово време могат да продължат дълго.