Гърция пак е в задънена улица, за кой ли път вече. Оттук нататък възможностите са три: нови помощи, опрощаване на дълга или фалит и излизане от еврозоната. Кой от тези три сценария е най-реалистичен?
Германският министър на финансите Волфганг Шойбле ще да е предчувствал как ще се развият нещата. Непосредствено преди Бундестагът да гласува втория помощен пакет за Гърция, той изпрати на депутатите писмо със следното предупреждение: "Няма гаранции, че избраната посока ще доведе до успех. И най-вероятно това не е последният път, в който Бундестагът ще трябва да се занимава с финансовите помощи за Гърция".
Шойбле определено има право, а прогнозата му би могла да се сбъдне много по-скоро, отколкото се опасява самият той. В момента експертите на Международния валутен фонд, Европейския съюз и Европейската централна банка отново са в Атина, където контролират изпълнението на изискванията от втората помощна програма. Докладът им ще бъде готов в началото на септември. Но още отсега е ясно: нищо добро не може да се очаква. "Програмата е изцяло извън релсите", казва един от участващите експерти. А основната причина за това е предизборната кампания, довела до замразяването на почти всички проекти. Допълнителните средства, от които има нужда Гърция, се изчисляват на около 50 милиарда евро. Откъдето логично следва въпросът: как ще бъде запълнен този недостиг? Възможните отговори са три.
Сценарий първи: нов помощен пакет
Въпреки всички неразбории до този момент, държавите от еврозоната биха могли да продължат да подпомагат Гърция. През есента те би трябвало да предоставят следващия транш от 31,3 милиарда евро. Атина така и така вече е планирала изразходването на тези средства. А за да се покрие допълнителния финансов недостиг, трябва да има трета помощна програма, в съответствие с предсказанията на Шойбле. Само че е много спорно дали Ангела Меркел би получила необходимото за целта мнозинство в Бундестага. "Изключено", казва един високопоставен политик от управляващата коалиция. И допълва: "Иначе няма да има никакъв смисъл да се явяваме на следващите избори."
Милиардните траншове за Атина са пределно непопулярни сред германската общественост. Но и немалко депутати от управляващите партии изпитват съмнения дали тези средства не се хвърлят в каца без дъно. Същевременно очакванията към Меркел от страна на Европейския съюз са високи - вярва се, че тя ще успее да организира нужната за третия помощен пакет подкрепа. И действително - приемането на третия пакет не е съвсем невероятно. Още повече, че федералното правителство вече прави проучвания доколко е възможно да се запълнят финансовите дупки в Атина.
Сценарий втори: частично опрощаване на дълговете
Финансовото състояние на Гърция може да бъде облекчено и чрез частично опрощаване на нейните държавни задължения. Още в рамките на втория помощен пакет банки и застрахователни компании се отказаха от част от претенциите си към Гърция и облекчиха Атина със 100 милиарда евро. Но този ход няма как да се повтори - единствено някои инвеститори, които не са се включили в първото опрощаване на дълговете, биха могли да направят сега някакъв компромис. Оттам нататък дълговете на Гърция са все към държави и фондове - общо 149 милиарда евро. Така например е напълно сигурно, че Международният валутен фонд няма да се откаже от дължимото. Гърция дължи пари и на Европейската централна банка. И там опрощаването на задълженията изглежда пределно невероятно.
Сценарий трети: фалит и излизане от еврозоната
Ако лидерите на еврозоната се откажат от първите две опции, остава само радикалното решение: фалит. Гърция ще рухне най-късно през есента, ако не получи своевременно помощ. Последствията ще са значителни - включително за бюджета на германския финансов министър Шойбле. Защото в такъв случай вече отпуснатите кредити ще трябва да бъдат отписани.
Ако Гърция фалира, излизането й от еврозоната става неизбежно
Фалитът неизбежно ще бъде последван от въпроса дали Гърция би могла да остане в еврозоната. Федералният министър на икономиката Филип Рьослер казва, че за момента е "повече от скептичен". Вероятността Гърция да напусне еврозоната отдавна е спряла да стряска, допълва той. Някои икономисти все пак допускат, че Гърция би могла да постигне икономическо оздравяване чрез драхмата - по-слабата валута ще повиши конкурентоспособността на страната. Други експерти обаче предупреждават, че покрай слабата валута много банки и фирми няма да са в състояние да изплатят дълговете си, поради което ще трябва да обявят фалит. Освен това гърците ще изгубят голяма част от спестяванията си и натрупаните за пенсионно осигуряване пари.
При това положение Европейският съюз и Международният валутен фонд би трябвало да помогнат - иначе страната ще изпадне в хаос. Още повече, че гръцките проблеми могат да се прехвърлят и към останалите държави в криза - Португалия, Испания и Италия. Поради всичко това излизането на Гърция от еврозоната не е добра опция - най-малкото дотогава, докато другите страни в криза не са се стабилизирали.
