Страните трябва да се съсредоточат върху пълното оползотворяване на структурните фондове на ЕС, за да извлекат от тях максималното възможно за стимулиране на растежа
След преминаването на най-тежкия период на глобалната криза икономическото положение в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) започва бавно да показва признаци на възстановяване. В различните страни
обаче растежът изглежда различно – някои се възстановяват по-бързо, а други все още са уязвими при настоящия неспокоен пазар. Общото за всички държави от региона е запазването на нивата на
икономически растеж под дългосрочния потенциал.
Макар че банкирането в ЦИЕ все още има множество възможности, редица пазарни условия са променени след кризата. „Очакваме потенциалът от гледна точка на проникването на банките да продължи да се
реализира, с по-балансиран растеж на заемите и депозитите”, каза Дебора Револтела, Директор Стратегически анализ за ЦИЕ, коментирайки последната прогноза на Групата за банковия сектор. В контекста
на по-нисък икономически растеж, нарастването на обемите ще остане на ниво, по-ниско от пред-кризисното, но въпреки това, остава доста по-високо от това на по-развитите пазари.
Най-важният фактор на настоящото възстановяване е корпоративният бизнес, който се роди от кризата, за да се превърне в двигателя на бъдещото възстановяване. В контекста на висока безработица и
ниска консумация, секторът банкиране на дребно ще продължи доста бавно да разгръща своя потенциал. Но процесът на икономическа конвергенция между ЦИЕ и Западна Европа все още се развива, макар и с
по-бавни темпове и с балансиран по-различен начин икономически модел.
Бъдещото развитие на региона ЦИЕ обаче, показва доста диверсифициран сценарий. Смесицата от атрактивност на пазара и риск остава в сила в Русия, Турция и Румъния. Другите страни от Централна и
Източна Европа показват добра атрактивност и по-нисък риск. Най-силно кризата засегна Украйна, Казахстан и Балтийските републики, с категоричната необходимост да ребалансират модела на
растеж.
По време на кризата слабостите на кредитирането бяха свързани първо с липсата на ликвидност, а след това с качеството на кредитите. В началото на тази година ситуацията очевидно се промени. Както
се очакваше, днес стагнацията на количеството заеми се оказа въпрос на липса на търсене в контекста на свръх-ликвидност. “Банките сега са ликвидни, което се доказва от факта, че резервите им в
централните банки са доста над минималните задължителни”, каза Гицони.
Ключовият въпрос за около 2,450 банки, работещи в банковия сектор на ЦИЕ, с техните общи активи от повече от 2100 млрд. евро, е как да рестартират двигателя. „По-скоро търсенето, отколкото
предоставянето на кредит, ще бъде ключовият фактор, който ще ни изведе от кризата”, каза Револтела. Така, в предстоящия сценарий на строг фискален контрол, страните трябва да намерят начин да
стимулират търсенето. Възможност да се постигне това, би било пълното оползотворяване на структурните фондове на ЕС, при което да поставим конкурентноспособността и качеството на работната среда на
върха на нашите приоритети. „Структурните фондове на ЕС, ако бъдат изцяло оползотворени, имат потенциал да добавят от 1 до 2 процентни пункта към номиналния растеж на БВП за региона през 2010,
което е изключително добра цифра в настоящата среда”, обяснява Револтела.
