Желанието за отделяне е обусловено или от икономически, или от социално-културни фактори
Световната история е наситена с референдуми за независимост на една или друга територия по един или друг повод. Не всички референдуми завършват успешно, но всички повлияват в една или друга степен
на икономическата ситуация.
Електронното издание ФестиФайнънсРу разделя референдумите на "колониални" и референдуми след разпад на държави.
"Колониални" референдуми
1905 г. - Норвежки референдум за разваляне унията со Швеция
1944 г. – референдум в Исландия за независимост от Дания
1945 г. – референдум за независимост на Камбоджа
1958 г. – референдум за независимост на Гвинея
1961 г. – референдум за независимост на Самоа
1962 г. – референдум за независимост на Алжир
1964 г. – референдум за независимост на Малта
1964 г. – референдум за независимост на Родезия
1970 г. – референдум за независимост на Бахрейн
1977 г. – референдум за независимост на Джибути
1991 г. – референдум за независимост на Нагорно-Карабахската република
1992 г. – референдум за независимост на Южна Осетия
1993 г. – референдум за независимост на Еритрея
1994 г. – референдум за независимост на Молдова
1999 г. – референдум за независимост на Източен Тимур
2005 г. – референдум за независимост на Кюрдистан
2006 г. – референдум за признаване на Приднестровската Молдовска Република
2009 г. – серия от референдуми за признаване на Тамил-Илама сред тамилските диаспори в Европа
2014 г. – референдум за независимост на Крим
Референдуми при разпад на държава, по правило регионален лидер
1991 г. – референдум за независимост на Грузия
1991 г. – референдум за независимост на Армения
1991 г. – референдум за независимост на Туркменистан
1991 г. – референдум за независимост на Украйна
1991 г. – референдум за независимост на Азербайджан
1991 г. – референдум за независимост на Узбекистан
1991 г. – референдум за независимост на Словения
1991 г. – референдум за независимост на Хърватия
1991 г. – референдум за независимост на Македониь
1992 г. – референдум за независимост на Босна
2006 г. – референдум за независимост на Черна Гора
2011 г. – референдум за независимост на Южен Судан
2012 г. – референдум в Северно Косово по въпроса за интеграцията в състава на провъзгласената Република Косово
Част от референдумите не искат образуване на независима държава, а преразпределяне на пълномощията. Към този тип вот спадат повечето референдуми в ЕС.
На 9 ноември 2014 г. бе назначен референдум в Каталония, днес стана ясно и за референдум във Венеция. Валония също се бори активно за възможността за отделяне от Белгия. Всички те,
естествено, ще останат в рамките на ЕС.
Не може да се каже, че има единен икономически модел след придобиването на независимост, понеже често желанието за отделяне не е обусловено от икономически, а от социално-културни фактори.
В общия случай обаче новите държави успешно преодоляват проблемите и се модернизират, разбира се, в условията на глобалното развитие на всеки регион.
Един от най-големите проблеми пред страните, получили независимост, е международното признание. Без него страната не може в пълнота да участва в межгдународндите търговски отношения,
следователно и в експортно-импортните операции, които са особено важни в условията на икономическа глобализация.
Пример за такава изолация е състоялият се вчера референдум в Крим, непризнат от САЩ, ЕС, Великобритания, Япония, както и самата Украйна.
Анализатори коментират, че ако Крим се присъедини към Русия, това няма да има голямо значение, но ако желае да съществува като отделна държава, ще се сблъска с политическа и икономическа
изолация.
