Утре парламентът ще разгледа включването на България към Европейския финансов и икономически съюз. Вчера парламентарните комисии по бюджет, по европейски въпроси и по външни работи казаха "да" на поредната чернова да документа. Позицията на България е да се присъедини към Глава ІІІ, която се отнася до по-строгата фискална дисциплина, но не и към Глава ІV – за икономическата консолидация. Глава ІV ще влезе в сила, когато страната ни влезе в еврозоната, ако и парламентът приеме тази позиция. Ден преди окончателното решение Институтът за пазарна икономика събра експерти и политици да обсъдят проектодокумента
България не отговаря на изискванията за ограничение на структурния дефицит от 0,5 %, който се очаква да бъде записан в европейския фискален пакт. Това заяви икономистът Петър Ганев на кръгла маса, посветена на пакта. Структурният дефицит означава коригиран спрямо икономическия цикъл годишен баланс без еднократни и временни мерки. Това е правило, което ние не изпълняваме от 2007 – 2008 г., независимо, че тогава имаше възходящ икономически тренд, категоричен е Петър Ганев. По думите му у нас се работи със счетоводен дефицит, който в момента е около 2 %, но по отношение на структурния дефицит страната ни не отговаря на изискванията. „Бюджетната позиция на България е силно зависима от икономическата ситуация. Когато спада потреблението, спадат и приходите в бюджета, защото те са основно от косвени данъци", смята Петър Ганев.
Очаква се в евродоговора да бъде записано, че страните по договора могат временно да се отклоняват единствено при извънредни обстоятелства – това се отнася до случай на необичайно явление извън контрола на съответната страна по договора, което означава задължително влияние върху финансовата позиция или до периоди на сериозен икономически пакт.
Подуправителят на БНБ Калин Христов пък допълни, че фискалните правила са изключително важни и е грешно да се счита, че те „връзват" ръцете на правителството, за да прави политика. „Тогава ти остава за политика разликата между това ограничение да правиш политика – между 1 % структурен дефицит, ако си под 60 % дълг, или 0,5 % и 3 % по Маастрихт. Това е буферът, който ти остава за политика. Ако имаш излишък в добри времена от +3, тогава ти остава повече пространство, за да правиш политика", допълни Христов.
Заплашва ли ни вмешателство в данъчната политика?
Основният аргумент „против" присъединяването на т.нар. Глава ІV за икономическа консолидация и конвергения е опасението, че записаните в нея клаузи ще доведат до намесата в данъчната ни политика.
„Мога да прогнозирам, че въпреки в последния вариант на Глава ІV да няма текстове за данъчна хармонизация, консолидация или други завоалирани термини, е голяма вероятността да се подпъхне такъв текст преди европейския съвет тази седмица или точно преди подписването на договора", заяви депутатът от Коалиция за България Пламен Орешарски. По думите му темата за данъчната консолидация е стара и е обсъждана на ЕКОФИН, още когато самият Орешарски бе финансов министър.
Той обаче допълни, че именно присъединяването и към тази глава от проектодоговора би ни позволила да приближим икономиката си до европейската. „По отношение на фискалните правила, това не е нова тема за нас. Тя няма да ни даде нищо, докато четвъртата глава ще ни осигури възможност за бонуси", каза още Орешарски.
Бюджетните правила са като светофари, те са добри и никой не трябва да се страхува от тях, каза от своя страна депутатът от Синята коалиция Мартин Димитров. По думите му съществува обаче огромният проблем със спазването на правилата.
От своя страна депутатът от ДПС Йордан Цонев допълни, че България е била „абонирана" за Глава ІІІ само до 2008 г. „Проблемът е не толкова в правилата, а в тяхното спазване", допълни Цонев. Той допълни, че вече е доказано, че пазарите не се вияят от подписването на пактове в Европа.
Нуждата от фискални правила
Около половината държави в ЕС не изпълняват маастрихтския критерий за максимален дълг от 60 % от БВП, подчертаха икономистите от Института за пазарна икономика. Същото е състоянието на европейските страни по отношение на другия критерий – за ограничаване на дефицита до максимум 3 % от БВП.
В момента само три страни имат излишък – Естония, която се присъедини миналата година в еврозоната и е давана за пример като икономическо чудо; Швеция, която е извън еврозоната и Унгария, където излишъкът е временно явление заради кризата в момента, допълни Петър Ганев.
България е сред страните, които изпълняват и двата критерия. С промени в законодателството от миналата година – разходите в бюджета са бъдат ограничени до 40 % от БВП, а дефицитът – до 2 % (бел. ред.- това е част от българския финансов пакт). По отношение на ограничението на дълга, у нас все още важи ограничение до 60 % от БВП, каквото е и ограничението по договора от Маастрихт. Това е заложено в законодателството от 2002 г.
