Гърция и Европа най-сетне могат да си отдъхнат. Но не за дълго. Противниците на еврото не успяха да спечелят изборите, но пък доказаха, че са прекалено силни, за да бъдат подценявани
Гърция и Европа най-сетне могат да си отдъхнат. Но не за дълго. Противниците на еврото не успяха да спечелят изборите, но пък доказаха, че са прекалено силни, за да бъдат подценявани. Накратко: хаосът не е предотвратен.
Гърция и Европа най-сетне могат да си отдъхнат. След проведените вчера парламентарни избори мнозинството в гръцкия парламент получават онези партии, които подкрепят оставането на Гърция в еврозоната и продължаването на строгия курс на икономии и структурни реформи. Ясен победител от вота е консервативната "Нова демокрация" на Андонис Самарас, която най-вероятно ще състави коалиционно управление заедно със социалистите от ПАСОК на Евангелос Венизелос. Така двете народни партии, които съсипаха страната със своята безотговорна политика, сега ще правят опити да я спасяват, коментира "Дойче веле".
Вярва ли им някой?
Тази задача няма да е никак лесна. В момента Гърция живее от финансовите инжекции на международните кредитори, МВФ, ЕС и ЕЦБ. "Нова демокрация" и ПАСОК обещаха, че ще предоговорят условията за това финансиране. Само че те нямат широко поле за действие - не защото донорите са неотстъпчиви (едно доста разпространено мнение в Гърция), а защото партньорите на Гърция вече не вярват на Атина. Ето един пример, който онагледява много добре причините за това недоверие: гръцките правителства от последните 3 години съкратиха разходите за пенсии и заплати, но не направиха нищо за продължаване на структурните реформи или срещу укриването на данъци.
Самарас ликува
Новото гръцко правителство е изправено пред Херкулесовата задача да демонстрира на партньорите си, че е твърдо решено да санира страната. Но как да стане това при положение, че новите управници си имат работа с един крайно недоверчив народ, който е напълно неподготвен за тежките трансформации в гръцкото общество и който не е особено склонен да търпи твърде дълго лишенията. От тази гледна точка в Париж и Берлин все повече се налага мнението, че в южната периферия на еврозоната политиката на строги икономии може да носи резултати само, ако е подплатена и с мерки за икономически растеж.
Малките, които пораснаха
Важна роля в това отношение е отредена на втората политическа сила в страната - ляворадикалната "Сириза" на новата политическа звезда Алексис Ципрас. Едва ли можем да си представим харизматичния политик в ролята на конструктивна опозиция. И все пак: на тези избори партията му взе 27 процента от гласовете, а само допреди 3 години тя беше една малка и незначителна политическа формация.
Ципрас беше обещал да анулира всички поети от Гърция ангажименти спрямо международните донори. Сега, след като изборите спечели не Ципрас, а Самарас, Европа може да си отдъхне. Но не за дълго. Защото "Сириза" няма да пропусне да демонстрира, както в парламента, така и на улицата, че вече е фактор в гръцката политика. Накратко: новото гръцко правителство не бива да се радва прибързано. С оглед на Херкулесовите задачи, които му предстоят, това би било лекомислено.
