Виенският институт снижи прогнозата си за ръст на региона
Бурно развиващият се доскоро регион на Централна и Източна Европа все още не може да дръпне напред.
Виенският институт за международни икономически сравнения отново понижи значително прогнозата си за региона.
Все някога ще се стигне до възстановяване, но дотогава може да мине доста време, смята директорът на института Михаел Ландесман, цитиран от БГНЕС.
През ноември специалистите прогнозираха за тази година растеж от 2,4 процента в десетте източноевропейски страни членки на ЕС. В предходната юлска прогноза се говореше дори за 3,7 процента.
Очакваният сега растеж е едва 1,5 процента.
Все пак Изтокът защитава традиционната си преднина пред Запада, чиито икономики тази година няма да регистрират никакъв прираст.
Но това не е повод за радост. Крехките източноевропейски икономики се нуждаят от тази преднина, за да скъсят дистанцията спрямо Запада.
Процесът обаче куца. Според Ландесман има само три страни с по-малки проблеми - Чехия, Словакия и Полша.
Единствено за тях може да се смята, че ще успеят да разкъсат дяволската примка от нисък растеж, високо лихвено бреме и неудържими дългове.
Тези три страни, както и балтийските държави, биха могли да достигнат стопански ръст от 3 процента в близките години. Което далеч не е предкризисното равнище, но все пак е повече, отколкото при
съседите.
Останалите "нови" членки на Европейския съюз и страните от Западните Балкани ще достигнат само половината от този ръст. В същото време Турция, Русия, Украйна и Казахстан могат да разчитат на
напредък от пет процента.
Според виенските експерти най-голям проблем представлява еврозоната, където се очаква "истински срив".
А извън нея основните източници на загриженост са два: експортната слабост и високата задлъжнялост на частния сектор.
Докато България, Румъния и балтийските страни са увеличили износа си, страните от Западните Балкани и от южното крило на Европейския съюз не могат да се похвалят с успехи в тази сфера.
Най-проблематични са онези страни, които и в условията на криза не дават признаци за възстановяване по пътя на износа, констатира Михаел Ландесман.
Освен Унгария и Словения в тази група влизат обичайните заподозрени от южната периферия - Гърция, Испания, Португалия и Италия. Латвия, Словения и Унгария пък изнемогват под бремето на високия си
външен дълг.
Слабият растеж взема жертви и на пазара на труда: покрай кризата се наблюдава сериозно увеличение на младежката безработица в десетте нови страни членки на Европейския съюз. Прогнозираният
стопански растеж няма да е достатъчен за осезаемото понижаване на безработицата, подчертават от Виенския институт за международни икономически сравнения.
