Валутният пазар очаква, че днес за първи път от пет години насам Европейската Централна Банка ще повиши лихвата по рефинансирането, в опит да тушира инфлационния натиск и да спомогне за стабилизирането на ценовите нива.
Управителят на ЕЦБ Жан-Клод Трише обяви за предполагаемо повишаване на ставката още на 18 ноември, обосновавайки този ход с нарастващия инфлационен натиск.
“Настъпи моментът да се предотвратят инфлационни рискове с повишаване на лихвата. Профилактиката е по-добра от лечението” – заяви тогава Трише.
Това даде основание да се прогнозира, че ЕЦБ ще повиши лихвата още на първото си заседание, насрочено за днес - 1 декември, въпреки, че Трише не посочи тогава срокове, както и с колко може да се очаква да бъде повишена ставката.
“След две години и половина задържане на лихвата на крайно ниско ниво, на исторически минимум, смятам, че в момента ЕЦБ вече е готова да вземе решение за повишаването й” – заяви Трише.
В момента пазарът с напрежение очаква планираното за днес изказване на Трише, надявайки се да получи по-голяма яснота относно следващите стъпки на ЕЦБ в монетарната политика на еврозоната.
“Ако спекулациите по този въпрос не бъдат осветлени, пазарът непременно ще направи тест на силата на единната европейска валута” коментира Нобуаки Кубо валутен дилър в Resona Bank.
В същото време може да се смята, че пазарът е отчел евентуално повишаване на лихвата в еврозоната с 24 б.п.
В случай на агресивен коментар от страна на Трише по отношение на инфлационния натиск и монетарната политика на Банката, еврото може да достигне нива $1.20-1.22.
Все пак ако Трише разочарова пазара, единната европейска валута може отново да протестира минимумите на $1.1640.
Останалите очаквани новини днес най-вероятно ще бъдат игнорирани от пазара.
Основните лихвени нива се използват като основен инструмент в паричната политика.
На последната си среща, проведена на 7 ноември Eurogroup призова да се обърне внимание върху отсъствието на т.нар. вторични инфлационни ефекти от рекордните цени на петрола в последните месеци.
Тогава беше оповестено, че финансовите министри от еврозоната смятат, че повишаването на лихвата в този момент ще окаже негативно влияние върху икономическия ръст.
В момента “няма никаква причина да се сравнява монетарната политика на еврозоната с монетарната политика на САЩ, тъй като фундаменталните показатели не са еднакви от двете страни на Атлантика не са еднакви, както не са аналогични и инфлационните рискове”.
В момента ръстът на долара е предизвикан основно не от по-силната американска икономика, а от диференциацията на лихвените нива в САЩ, Еврозоната, Япония, Великобритания и Швейцария.
Високите цени на енергията например са основен риск за увеличаване на инфлацията. Самите високи цени обаче няма да накарат ЕЦБ да промени съответно лихвените проценти. Ключът в тази ситуация са т.нар. вторични ефекти - когато високите цени доведат до по-високи изисквания за заплащане от страна на профсъюзите.
Добрата новина е, че икономическият ръст в еврозоната се съживява. Макар увеличението в брутния вътрешен продукт за второто тримесечие да остана слабо, ръстът в годишен план беше само 0.3 на сто, данните за третото тримесечие показват стабилна тенденция към възстановяване. Единствено потреблението не може да настигне позитивните тенденции.
Истина е, че инфлацията не е проблем в краткосрочен план, но паричната политика на ЕЦБ действа в средносрочни измерения.
Един специфичен проблем е, че паричните запаси на еврозоната са доста над предвидените от ЕЦБ нива, което е показател за увеличена ликвидност. Съмнително е дали ЕЦБ ще увеличи лихвените проценти, за да ограничи тази прекалена ликвидност, докато икономическото възстановяване е все още основен проблем. Забавеният ръст накара привържениците на теорията на монетаризма да замълчат за решенията на банката.
Тази ситуация обаче ще се промени веднага щом се потвърди тенденцията за подобряване на икономическата ситуация. Поради това увеличенията на лихвените проценти може да се случат по-скоро рано, отколкото късно.
Пазарът би си отдъхнал, ако ЕЦБ увеличи лихвените проценти, понеже това би било сигнал, че дългоочакваното икономическо възстановяване е започнало и че се предприемат действия срещу ефектите на инфлацията. Едно движение нагоре на процентите наистина би показало, че се случва нещо добро.
Понякога обаче подобно увеличение се разглежда и в негативна светлина като източник на безработица и спирачка на растежа.
Федералната резервна система на САЩ започна агресивен цикъл от повишаване на основната лихва в страната от средата на миналата година, като на 12 поредни свои заседания повишаваше ставката с четвърт процент като я покачи до 4.0 процента.
В същото време срещу повишаването на лихвата се изказаха редица от членовете на Изпълнителния Съвет на ЕЦБ.
Председателят на групата финансови министри на страните от еврозоната (т.нар Eurogroup) – Жан-Клод Юнкер заяви миналата седмица, че ще помоли членовете на Изпълнителния Съвет на Европейската Централна Банка (ЕЦБ), банката да не “вреди на зараждащия се икономически ръст в региона, бързайки необосновано да повиши лихвата по рефинансирането”.
Като шеф на Eurogroup, Юнкер, който заема и поста премиер на Люксембург, регулярно присъства на заседанията на ЕЦБ, на които се вземат решенията за паричната политика.
“Юнкер твърдо ще изрази позицията на Eurogroup в ЕЦБ. Мнението на Eurogroup никак не се е променила" е казал още Шулер.
Поредният низходящ импулс на единната европейска валута беше провокиран миналата седмица от изказването на Трише пред Европарламента.
В понеделник президентът на ЕЦБ заяви, че “става дума за еднократно повишаване на лихвата, а не за започващ цикъл от повишаване”. Той подчерта, че властите, отговорни за паричната политика на еврозоната не планират сериозни промени. Или – по думите на Трише – “ЕЦБ леко да отпусне газта, без да натиска спирачките, като се след внимателно икономическата ситуация в региона”.
В началото на изтеклата седмица в спора се намеси и гуверньорът на Белгийската Национална Банка и член на ИС на ЕЦБ – Гай Куоден с яростна подкрепа на казаното от Трише.
“Монетарните условия в еврозоната станаха твърде леки за фаза на възстановяване на икономиката (още повече отчитайки понижаването на еврото от началото на годината), заради което през тази година могат да се окачествят като акомодационни. Според излизащите макроданни, сценарият за възстановяване на икономиката на еврозоната се осъществява, за разлика от същия период на миналата година”, коментира Куоден.
Според него “не може да става и дума за продължителен цикъл от повишаването на основния лихвен процент по подобие на политиката на Федералния резерв на САЩ, който от началото на лятото на миналата година на 12 свои поредни заседания повишава основната лихва с по четвърт процент”.
Финансовият министър на Франция – Тиери Бретон също се изказа против повишаването на лихвата по рефинансирането.
“Не виждам причина за повишаването на ставката, доколкото не се забелязва заплаха от ръст на инфлацията в еврозоната и Франция” – заяви Бретон.
Жан-Клод Трише оценява икономическата ситуация в региона по-различно. ЕЦБ се стреми да разсее зараждащата се паника вследствие на инфлационния натиск, а европейците очакват от ЕЦБ да осигури ценова стабилност.
Срещу упреците на политиците, че евентуалното повишаване на лихвата ще затормози конюнктурата, Трише отговори – “Ценовата стабилност осигурява доверие. А това е предпоставка за икономически ръст и повишаване на заетостта в региона”.
“Политически решение като повишаването на ДДС или ръст на цените на енергията обикновено не се отчитат от Централните Банки” – коментира аналитикът от West LB Мариус Дахайм. “Съвсем друга е работата, когато синдикатите казват: скъпият петрол влияе негативно върху заплащането, затова искаме повишаване на заплатите”.
Не трябва да се забравя и лошата ситуация на пазара на труда в еврозоната, където безработицата надхвърля значително същия показател в другите водещи икономики – като САЩ и Япония. Основната причина е активното “изнасяне” на редица производства в Азия и съпътстващото го изнасяне на работни места.
Друга причина за икономическата криза в региона е стареещото население и последствията от глобализацията – аргументи против повишаването на лихвата.
Все пак решението остава в полето на ЕЦБ. В 14:30 днес предстои да разберем какво мислят там по тези въпроси.
