Преди година в България бе публикувано проучване, което показа, че една трета от банките в страната се опасяват, че не са подготвени, ако технологични гиганти като Amazon, Facebook, Apple или
Google навлязат на пазара на финансови услуги и разплащания. Година по-късно още един гигант, може би най-големият, се появи на хоризонта – наскоро китайската Alipay получи лиценз за електронни
пари в Люксембург. Какво означава тази новина? Китай, заедно със Скандинавските държави, е лидер в света при въвеждането и активното използването на технологии за мобилни разплащания. През 2018 г.
проучване на Nielsen показа, че близо 90% от китайските туристи биха използвали мобилни разплащания при пътуването си в чужбина, ако имат такава възможност и вече при тях мобилните разплащания
надминаха използването на кеш. Китай е най-населената държава в света и само броят на туристите й е колкото населението на Русия. При потенциала на търсенето на мобилни разплащания, не е
изненадващо, че търговците в туристическите дестинации вече се състезават за въвеждане на такива технологии. В същото време в България китайските туристи нарастват с 50% на годишна база, а
руснаците посетили страната през 2018 година са над 522 000.
Китайският гигант планира навлизане в 20 европейски държави, но как се развива експанзията на една компания в областта на финансовите услуги? Доскоро Alipay разчиташе на партньори за да обслужва
клиентите си извън Китай. Този партньорски модел беше полезен за тях, защото им позволи да изградят огромна мрежа от търговци, които приемат техните мобилни разплащания - компанията вече работи с
всички значими търговци на дребно в Русия. В замяна на това международните партньори на Alipay, включително и банките, взимаха комисионна от стойността на транзакцията. Когато тази комисионна идва
от китайски потребители, които плащат в местните магазини, това очевидно е допълнителен източник на приходи за местните банки и картови компании, както и всички партньори на Alipay, които отговарят
за транзакцията. Но с новото развитие всичко се променя и нещата биха могли да се развият по много по-различен начин за международните партньори.
Лицензът на Alipay, в комбинация с директивата на ЕС за отвореното банкиране PSD2, ще позволи на китайската компания самостоятелно да оперира на европейските пазари и директно да работи с
потребителите и да сключват споразумения с търговци.
Придобитият лиценз позволява на китайската компания да предлага същите услуги и на потребителите в ЕС през своето Alipay приложение. Междувременно, банките, които досега са реализирали приходи от
кредитните карти, все по-силно ще изпитат тяхното преминаване към Alipay. И с увеличаването на броя на европейците, които се присъединяват към екосистемата, ще се увеличава и склонността на
търговците да примат Alipay. В допълнение, в Китай компанията предлага множество различни услуги, някои от тях много далеч от традиционните разплащателни услуги. Няма причина да не смятаме, че
китайците няма да опитат да въведат тези услуги и в Европа и да разширят своя бизнес към сфери като обществен транспорт, таксиметрови услуги или вендинг.
Така че, застрашени ли са банките в Европа и България от загуба на своите канали за разплащане срещу такива играчи?
При разговорите ни с много представители на банковата индустрия и бизнеса в България, които сега виждат как потребителите започват да приемат мобилните разплащания, разбираме, че местните
инициативи имат най-голям потенциал за успех и вече виждаме стъпки от бизнеса за стартиране на решения за мобилни разплащания. И това според мен е правилния подход. Без предпазния щит под формата
на популярна платформа за мобилни разплащания, когато PSD2 влезе в сила през септември месец, банките и картовите компании ще усетят как голяма част от приходите им транзакции и данни са източвани
от други компании.
Изключително важно е да разберем, че преминаването към мобилни разплащания се случва в момента и тези, които не са възползват от възможността, рискуват много и с все по-малко оставащото до
септември време възможностите за банки и търговци на дребно намаляват.
Както изглежда, към този момент традиционните банки и картови компании имат три опции пред себе си.
Първата е да опитат да изградят свой "Alipay" на българския пазар. Но основният проблем с този подход е, че правилата за отворено банкиране влизат в сила през септември тази година и банките трябва
да имат подготвени планове, изготвени според стандартите през месец март. А създаването, стартирането и популяризирането на изцяло нова платформа за мобилни разплащания от нулата в този кратък
период би било предизвикателство дори за най-технологичните банки.
Втората опция пред банките е да си партнират със вече утвърдена платформа – по този начин те биха избегнали изграждането на изцяло нови продукти и стратегии от нулата. Но дори в този случай те имат
малко време за да имат работеща платформа преди навлизането на Alipay или другите технологични играчи. Няколко европейски банки вече предприеха такива стъпки: Vipps в Норвегия, Swish от Швеция,
Mobilepay от Дания, Keks в Хърватия, Blik в Полша.
Третата възможност пред банките е да не правят нищо, освен да покрият минималните изисквания на PSD2. В този случай банката ще предприеме сериозен риск и предаде голяма част от контрола си. За
някои институции резултатът може да бъде загуба на разплащателните им канали в ползва на технологични компании или финтек.
PSD2 бе създадена за да разбие традиционния модел на банкиране и разплащания като създаде нови иновации в област, която остана в застой прекалено дълго. Но какво и да решат банкерите, при всички
случаи победители в ЕС ще бъдат потребителите.
Изготвено от Даниел Дьодерлайн, лавен изпълнителен директор, AUKA, за списание Forbes. Материалът е публикуван с редакционни промени.
