1. Влязлото в сила съдебно решение има действие спрямо страните, участвали в правния спор. Чл. 220 ал. 1 от ГПК гласи: "Влязлото в сила решение е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в Републиката."
Чл. 224 от Кодекса за застраховането от своя страна определя действията, които застрахованият следва да предприеме при предявени срещу него искове:
(1). Застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да съобщава на застрахователя обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност. В същия срок застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя за предявените срещу него искове или за плащанията, които е извършил.
(2). При предявен иск от увредения застрахованият е длъжен да иска привличане на застрахователя в процеса, когато това е допустимо от закона.
(3). Застрахователят или определено от него лице може по упълномощаване от страна на застрахования да го представлява в съдебни производства или при извънсъдебно уреждане на претенции във връзка с гражданската му отговорност, когато това е в интерес и на застрахователя. Разноските във връзка с упълномощаването и представителството са за сметка на застрахователя до размера на застрахователната сума. Обстоятелствата, установени в актовете на съда, постановени при участието на лица по изречение първо, обвързват застрахователя.
От цитираните текстове е видно, че влезлите в сила решения задължават застрахователя, ако той е участвал в процеса под някаква допустима от закона форма - ответник или трето лице-помагач. Неучастието на застрахователя в процеса го лишава от възможността да направи евентуалните възражения, свързани с отношенията по застрахователния договор, както и да извърши необходимите според него процесуални действия. Следва да се има предвид и разликата в основанието на иска, като се отчете, че виновното за ПТП лице носи деликтна отговорност, докато отговорността на застрахователя е договорна.
2. Виновният водач, притежаващ валидна застраховка "Гражданска отговорност" е длъжен не само да уведоми застрахователя за събитието и отправената към него претенция, но и да извърши съответните действия по привличането на застрахователя като страна в процеса, за да има решението на съда обвързваща сила и спрямо застрахователя. В случай, че решението е постановено без участието на застрахователя, не е налице основание от него да се иска признаване и изплащане на обезщетение в размера, определен със съдебното решение. Още повече, че в този размер може да са включени суми, които не се включват в отговорността на застрахователя съгласно закона и договора.
3. Не е вярно, че застраховка "Гражданска отговорност" покрива нанесените имуществени щети до тяхното възстановяване, а за неимуществените - до размера, определен от съда. Съгласно чл. 257 от Кодекса за застраховането обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Застрахователят изплаща обезщетения и за имуществени, и за неимуществени вреди вследствие на настъпилото събитие, като имуществените вреди се определят по съответната методика, а неимуществените - от застрахователна експертна комисия към застрахователя на виновния водач (чл. 273 от Кодекс за застраховането). Обезщетенията могат да се определят и по съдебен ред, при спазване на съответните правила.
Що се касае до размера на обезщетението за неимуществените вреди, практиката препраща към чл.52 от Закон за задълженията и договорите, съгласно който обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това не означава, че обезщетение за неимуществени вреди се определят само и единствено от съда. Посочената в предния абзац застрахователна експертна комисия към застрахователя също е компетентна да определи размерите на тези обезщетения. В някои компании експертната комисия прилага в работата си и съдебната практика, относима към конкретните случаи.
Беше ми полезно:
Съобщи за промени
