Тодор Казанджиев, старши консултант на Fadata и член на управителния съвет на АБЗ - за предизвикателствата пред застрахователния бизнес в навечерието на въвеждането на Solvency II
Fadata е чисто българска компания, която работи изключително и само в областта на развитие на информационните технологии и най-вече създаването на продукти, които са пряко свързани с управлението
на застрахователните компании. 80% от застрахователния пазар в България ползва INSIS, което е операционната система, създадена от Fadata. Програмата се радва на огромен успех и в страни от Европа,
Латинска Америка, а скоро и в Русия. Компанията е и платинен партньор на Oracle.
Господин Казанджиев, българската компания присъства на бизнес форума за бъдещето на застрахователния сектор в Атина - The Future of the Insurance in Greece. Какво смятате за подобни форуми
като този?
Уважавам изключително много подобни форуми, защото на тях винаги се дискутират болни теми в определен сектор, както е сега в застраховането. В момента Solvency II предизвиква
най-голям интерес, което е и една от най-разискваните теми на дискусии като тази за бъдещето на застрахователния бизнес. Също така е добра възможност да се представят иновации в областта, както е
оперативната система INSIS на Fadata.
Каква готовност според вас имат застрахователните фирми на Балканите да посрещнат предизвикателствата на Solvency II днес?
Ще се опитам да перифразирам това, което се каза на форума и
бе подчертано от специалистите както на KPMG, така и на Eurolife Insurance EFG и на INTERAMERICAN. Всички са съгласни, че Solvency II не означава само по-добро управление на риска, но до
голяма степен определя как трябва да се борави с всички данни, които застрахователите имат, за да може да се направят по-прецизни изчисления за това какви капитали могат да акумулират и да се
направи точна преценка на текущите активи и пасиви.
Каква обаче е разликата всъщност между досега използваните методи за управление на капитала на застрахователните компании и методите, които ще се установят със Solvency II?
Разликата
определено е в дълбочината на изследване на показателите. Много по-надълбоко трябва да се влезе в същността на всеки един риск, който застрахователят прави. Също така се прави и един много
по-подробен анализ на риска на всеки един клиент, за да може компанията да не бъде застрашена от записване на рискове, които в последствие не може да поеме като обезщетение.
Какви реформи трябва да въведат компаниите, за да отговорят на стандартите на Solvency II през 2012 година? Имаме ли човешкия ресурс, който да посрещне и покрие новите
изисквания?
Когато става въпрос за реформи като цяло, имаме предвид как да подобрим управлението на портфейла на една компания. Това изисква много анализи и различни видове сечения, с
които ще се борави всеки ден, за да може да се определи с точност до колко печеливш е конкретен бизнес, който се записва и заслужава ли си да се поеме съответния риск или не.
По отношение на човешкия ресурс мога да кажа, че той не е основната тема. За подобряване на качеството и дълбочината на данните се изискват конкретно разработени системи, които да покриват нуждите
от по-задълбочен анализ. Както стана ясно на атинския форум това мнение не го споделям само аз, но и представителите на KPMG и INTERAMERICAN подчертаха, че 90% от проблемите по въвеждането на
новите правила са свързани със системите, които управляват бизнеса или така наречените legacy системите, с които застрахователните дружества разполагат. Необходимо е също така и нов вид reporting,
за да може да се влезе в дълбочина и да направим оценка.
Каква е целта на посещението ви на форума в Атина и разкажете ни накратко за дейността на Fadata?
Дойдохме в Гърция да представим INSIS, което всъщност е операционна система,
създадена специално за управление на застрахователните компании. Тя е ключов инструмент в управлението на една застрахователна компания и е една най-добрите операционни системи в областта в Европа.
INSIS е изключително гъвкава и високо развита система за управление и анализ на информацията, която може да отговори на предизвикателствата, стоящи пред застрахователния пазар в момента. Мога да
кажа, че с бързото развитие на технологиите в света, разстоянието между финансовата и IT части в процесите на управление се е смалило значително. Те почти се сливат в конкретни сектори, така че
използването на правилните оперативни системи в много случаи може да се окаже решаващо за успеха на бизнеса.
Как определяте развитието на частното застраховане в България в последните години? Смятате ли, че кризата повлия значително на този сектор?
Кризата определено повлия негативно на
застрахователния бизнес, особено в България. Застраховането в България не е отделен икономически обект, изолиран от заобикалящата го среда и неизбежно се влияе от ситуацията в страната.
Доколко можем да говорим за съдействие между публичен и частен сектор в застраховането?
Държавата трябва да определя общата политика и законите в определения сектор. Оттам нататък
действа свободният пазар.
Днес много се говори за допълнителното пенсионно осигуряване, освен задължителното. Смятате ли, че е решение за по-добри старини и до колко е важно да диверсифицираме риска и да разпределим
спестяванията си между държавното и частното застраховане?
Диверсификацията на риска важи за всеки един бизнес и капитал, но аз бих искал да обърна внимание на това, което се дискутира
днес в Гърция за комбинацията между държавно и частно осигуряване, която да доведе до желаното качество на живот в третата възраст. Тази реформа бе приложена в България още през ’90-те години на
двайсети век, като днес социалното осигуряване има три основни стълба. Първите два засягат задължителното социално осигуряване (професионално осигурените, според спецификата на упражнявания труд и
универсално осигурените, финансирано както от работодателя, така и от лични вноски – б.а.), а третият според мен обаче е най-важният и той засяга доброволното социално осигуряване. То се отнася до
изграждането на съзнание в хората сами да внасят или по-точно да си осигурят лично пенсионно осигуряване, което да допълни резултата от първия и втория стълб. Според мен дойде време всеки един от
нас да помисли за доброволното частно пенсионно осигуряване. По всичко личи, че в новите условия с общото застаряване на нациите не само в Европа, но в света това неминуемо ще даде отражение на
състоянието на държавното осигуряване. Всички трябва да се запитаме дали моделът, който действа днес ще може да ни даде сигурността, която очакваме в бъдеще?
Интервюто е дадено за електронния портал www.GRREPORTER.INFO.
АА
