Цените на телефоните няма да поскъпнат драстично, казва Илия Василев
БТК най-после е частна. След инфарктни преговори до късно в петък Агенцията за приватизация и "Вива венчърс" подписаха договора за 65% от акциите на Телекома. Австрийското дружество ще плати
230 млн. евро за мажоритарния пакет. Вицепремиерът Николай Василев успя да договори 60 млн. евро от печалбата, която се очаква да бъде 224 млн. лева, да останат за държавата. БТК пък ще вземе
лиценза за третия GSM оператор. Какво друго е записано в приватизационния договор за най-голямата сделка у нас, коментира шефът на Агенцията за приватизация Илия Василев.
Въпрос: Г-н Василев, договорът за продажбата на БТК бе подписан късно в петък, като до последно не се знаеше ще има ли сделка или не. Какво се случи?
Илия Василев: Подписахме договора за 65% от БТК късно в петък поради простата причина, че трябваше да се изпълнят няколко условия. Това, което ни забави, бе изискването банковата
сметка на Агенцията за приватизация да бъде заверена с необходимата сума, преведена от купувача "Вива венчърс". Знаете, че международните трансфери отнемат доста време и докато получим уверение от
банките за това, че парите са постъпили, се наложи да изчакаме и чак след това да пристъпим към техническото подписване.
Въпрос: Каква е платената сума преди подписването?
Илия Василев: Тя е 20% от покупната цена, т. е. от 230 млн. евро, което прави 46 млн. евро. Парите са в сметка на АП в Булбанк. Държа да подчертая тук, че сделката за БТК е
най-голямата в българската приватизационна история. Общият финансов ефект е над 1,1 млрд. евро. Тя е и комплексна сделка по гарантиране на интересите на държавата в няколко насоки. От една страна,
това е оперативното развитие на БТК в бъдеще, което е от изключително значение за българската икономика. Гаранция е голямата инвестиционна програма, заложена в договора. От друга страна, има
широка социална програма
във всички съпътстващи договори. Не става дума само за запазване на работни места. И от трета страна - във финансов аспект държавата е положила максимални усилия за това чрез взаимовръзката на
всички договори да се гарантира изпълнението на всички ангажименти, проучването и проверката на всички капитали и участници в сделката. Така че да се знае, че купувачът отговаря на условията за
защита на националната сигурност.
Въпрос: При подписването на договора споменахте, че има гаранции, че "Вива венчърс" ще остане за 3 г. 100% собственост на американския фонд "Адвент". Какви са тези гаранции?
Илия Василев: В договора са предвидени различни гаранции. Едните са по отношение на структурата на самата сделка. За следващите 3 г. "Адвент" е поел ангажимент да остане 100%
собственик на "Вива Венчърс". Тази сделка е единствената досега в българската приватизационна история, в която са проверени всички източници на финансиране. Институциите, които участват в сделката,
бяха представени от кандидат-купувача още преди да бъде подписана сделката. С това смятаме, че е защитен националният интерес. Ние знаем всичко, произходът на капитали е ясен, и то от реномирани
световни инвеститори.
Въпрос: Това, че "Адвент" ще остане 100% собственик на акциите на "Вива", означава ли, че останалите инвеститори ще вземат дялове не от "Вива", а от БТК?
Илия Василев: Първите 3 години няма никакъв вариант някой да придобие собственост - нито в БТК, нито във "Вива". Това са категоричните клаузи в приватизационния договор. Т. е. към
момента не съществува възможност за 3 години структурата на сделката, такава, каквато е днес, да бъде променена. "Адвент" е 100% собственик на "Вива", а "Вива" е собственик на 65% от БТК.
Въпрос: Възможно ли е акции на БТК да бъдат заложени срещу банков кредит?
Илия Василев: Залагането на акции е предвидено в договора като възможност. Но е важно да се разбере, че това може да бъде извършено само в рамките на самата структура на сделката,
не и навън. Т. е. "Вива" може да заложи акции от БТК само в полза на "Адвент" или "Вива", не и в полза на друго дружество. Срещу залагането на акции стоят определени ангажименти на купувача. Не
може да бъде придобита собствеността на тези акции от лице, което не е предварително одобрено от Агенцията за следприватизационен контрол.
Въпрос: В акционерното споразумение е предвидено държавата да разполага с т. нар. златна акция, която й дава право на определени решения с право на вето в общото събрание. Кои са
те?
Илия Василев: Държавата има право на вето при увеличение на капитала. Т. е. няма възможност за разводняване на държавния дял. Могат да бъдат блокирани и решения за разпродажба на
основни активи, ликвидация, изпълнение на задължения по предоставяне на определени услуги. На практика държавата си е запазила правото на вето по всички чувствителни за обществото решения.
Въпрос: Кога и под каква форма ще стане предлагането на борсата на пакета от 20% от акциите на БТК?
Илия Василев: Има прието постановление на Министерския съвет, с което 20% от БТК ще бъдат предложени на борсата на сегмента за търговия с компенсаторни инструменти. В договора има
клауза, която казва, че това предлагане може да бъде извършено 6 месеца след сключване на сделката. Веднага след като приключи сделката, ще започнем подготвителната процедура за листване на борсата
и до 6 месеца ще ги пуснем.
Въпрос: А 20-те процента в пакет ли ще бъдат предложени, или на части?
Илия Василев: В зависимост от развитието на компанията АП ще направи стратегия за предлагането на остатъчния пакет. Тя ще бъде оповестена в последния момент. Надявам се да
удовлетвори целия пазар.
Въпрос: Да припомним кои са условията за прехвърляне на собствеността върху акциите на БТК на "Вива".
Илия Василев: В договора има няколко условия за прехвърляне. Важно е да се знае, че те не са категорично условие за прехвърляне, а са такива, че всяка от двете страни би желала да
съществува, за да се прехвърлят акциите. При ненастъпване на някое от тези условия всяка от страните има право да се откаже от него. Самите условия бих разделил на две групи - безусловни и условни.
Към първите спадат разрешението от Комисията за защита на конкуренцията за липса на концентрация и от Европейската комисия за защита на конкуренцията за липса на концентрация. Третото е подписване
на анексите с министерствата на отбраната и на вътрешните работи по отношение на националната сигурност. Към незадължителните условия за прехвърляне на акциите са държавата да не е нарушила
гаранциите, които е дала на купувача, т. е. държавата предлага компанията в този вид, в който я е обещала. Друго такова условие е издаването на трети GSM лиценз на БТК. АП ще изготви предложение до
Комисията за регулиране на съобщенията за издаване на такъв лиценз според стратегията, приета от парламента и Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Въпрос: Кога очаквате да бъдат изпълнени задължителните условия?
Илия Василев: В момента не мога да кажа в какъв срок. Защото очевидно е, че тези условия могат да бъдат проточени във времето така, както могат да бъдат съкратени. Прехвърлянето на
акциите е предмет на мащабно коопериране между много държавни институции и се надявам, че при добра воля от всички ангажирани прехвърлянето може да бъде извършено в кратък срок.
Въпрос: Малко преди да се сключи сделката, вие заявихте, че не се очаква поскъпване на услугите на БТК. Кое ви кара да смятате така?
Илия Василев: Приватизацията на БТК няма нищо общо с ценовото равнище на услугите на компанията и това е много важно да се разбере. БТК подлежи на регулация от Комисията за
регулиране на съобщенията. Т. е. крайните цени, които ще предлага БТК, се определят само от КРС, независимо кой е собственик - дали държавата, или частно лице. И няма нужда гражданите да се
притесняват, че цените ще скочат драстично след приватизацията. Защото очевидно това не може да бъде направено в сектор, който подлежи на регулация.
Въпрос: Какви са ангажиментите в договора за цифровизация и подобряване на качеството на услугите на БТК?
Илия Василев: В договора има две таблици. Едната е с проценти на цифровизация, която е развита по региони, и те съответстват на ангажиментите на държавата по предприсъединителната
програма с Евросъюза. Втората таблица е с финансовата рамка и значително надвишава ангажиментите към ЕС. Зад всеки процент цифровизация стои някаква сума, която трябва да бъде изразходвана. При
нормално изпълнение на договора БТК ще се развие значително по-бързо, отколкото са ангажиментите към ЕС.
