Реформата в публичните финанси е абсолютен приоритет според председателя на Центъра за икономическо развитие
България се нуждае от нова матрица, чието изпълнение ще ни помогне да преодолеем проблемите, които сега ни изглеждат нерешими. Затова отговорните за управлението на страната трябва да съберат мозъчен тръст, който да напише тази матрица. С тези разсъждения председателят на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) Александър Божков предизвика към дискусия участниците в икономически форум неотдавна. Другата му опорна теза бе, че сами трябва да се вадим от водата. Никой няма да ни помага повече, защото сме развита държава.
Шегувате ли се, г-н Божков, като казвате, че сме развита държава?
Очевидно е, че България се намира в трудна ситуация, но не е никаква шега, че вече е развита държава. Което
означава, че няма нужда някакви пожарникарски спасителни неща да се вършат, защото държавата си върви. Може да не сме доволни, да не ни харесва, да искаме много неща да бъдат, както трябва, но общо
взето държавата нито има опасност да се разпадне, нито да фалира, нито да гладуваме. Нещата си вървят в правилната посока. Което означава, че оттук нататък всяко следващо правителство трябва
да си избира по няколко приоритета, не повече, и да ги вкарва в предизборната си програма. Да каже: ние смятаме, че най-важно за България за следващия 3-4 годишен период е да се решат този, този и
този проблем, тъй като те са ключовите. Матрицата, за която говорим, всъщност така си я представяме – като една програма, която да очертае десетина приоритета на държавата и политическите
сили да се съгласят, че това са най-важните задачи на държавата. Ако ще спорят, нека станат малко повече и да има набор от приоритети, като всяка политическа сила предложи и детайлите за решаването
на тези приоритети. И сблъскването да не бъде вече на някаква идеологически символична основа, а както беше при президентските избори във Франция – по програмните цели.
Значи се очаква предложение не за една, а за няколко матрици, от които да избираме?
Всяка политическа сила има потенциално участие в бъдещия парламент и бъдещото
правителство, защото има още една година до изборите. В рамките на тази година би трябвало всяка политическа сила да каже: моите пет приоритета са еди кои си и аз смятам да ги реша и да придвижа
страната напред в тях. Може да са примерно образованието, здравеопазването, пенсионната реформа, повишаването на доходите, правовия ред, сигурността на гражданите. Не е необходимо да се хваща
всичко наведнъж. Трябва да се изберат и да се подредят приоритетите и тогава всеки отива със своята оферта към избирателите. И казва: аз поемам ангажимента, ако гласувате за мен, да реша по важност
този и този проблем в рамките на мандата. Ето ви програмата, не само обещавам да ги реша, но показвам и как може да стане това – първо, второ, трето и т.н. Готов съм с проекта за
законодателството, готов съм с екипа и хората – този ще бъде министър на това, този шеф на комисия в парламента, този шеф на еди-коя си агенция, ето ви ги лицата, с тях влизам в предизборната
битка.
В ЦИР сигурно имате вариант за подреждане на приоритетите?
Мога да ги подредя по атрактивност, но мога да ги подредя и по реална важност. Всъщност приоритет №1 за мен, който много трудно се превежда на популистки език, но е абсолютен първенец по
важност, е реформата в публичните финанси. Бюджетът трябва да се прави по друг начин и да се изпълнява по друг начин, децентрализацията да стане факт, както и програмното бюджетиране. Това е
всъщност сърцето на истинските възможности за промяна. Нито една сфера няма да се промени – нито здравеопазването, нито пенсионното осигуряване, нито образованието, ако бюджетните разходи за тях не
се правят на базата на проекти, на базата на ясни цели и количествено измерими показатели, за да е ясно, когато се искат пари, за какво служат те, какъв резултат ще донесат. Само тогава можеш да
правиш истинска политика в една развита държава. Ако нямаш такива цели и те не са финансово осигурени и няма измерители за успеха им, тогава пак нищо не правиш, всичко е само приказки.
От тази година Министерството на финансите вече слага основите на програмното бюджетиране, това ли имате предвид?
Не, сега те минават през обучение по програмно бюджетиране по
лесния начин – разделяме парите по министерства, след това им казваме: напишете по няколко проекта, за да оправдаете парите, които сме ви дали. Което не е лошо в дългосрочен план, ако имаше време.
Но понеже няма време, не можем да разчитаме само на това. Ясно е, че администрацията ще води ожесточена битка срещу програмното бюджетиране, защото то е прозрачно, дава възможност да се проследи
какво работи тя и дали си изпълняват задачите или не. Тук е необходима концентрирана политическа воля и натиск върху администрацията от една страна отгоре - от министрите и депутатите, и в
същото време отдолу - от страна на обществото, което трябва да разбере тази идея, да я възприеме като приоритетна. Трябва да се постави бюрокрацията в един сандвич и да няма мърдане. Според мен
реформата в публичните финанси е в сърцето на всички останали приоритети.
Кои са те според вас?
Разбира се, имаме спешни приоритети, като реформата в пенсионното дело, в здравеопазването и в образованието. В тези три области нещата са с
първостепенна важност и вече трябва не само да се говорят, а да се извадят на масата и с конкретни действия и срокове да се работи по тях, както беше навремето матрицата за прехода в икономиката.
Сега имаме належащи задачи в сфера, за която избягвам да говоря, защото не съм специалист – това е реформата в правната система. Тя е с ключово значение, за да могат хората от една страна да бъдат
спокойни за живота и имуществото си и от друга страна фирмите да бъдат спокойни за спазването на договорите.
ххх
