Апостол Апостолов: Ще принудим застрахователите да плащат навреме обезщетенията

По-добре арбитраж, а не съд да решава споровете между дружествата и клиентите, смята шефът на Комисията за финансов надзор

Апостол Апостолов е роден през 1968 г. в Пловдив. Завършва Техническия университет в Пловдив като компютърен инженер. През 1997 г. се дипломира в УНСС по специалност банки и банково дело. Има редица специализации в областта на фондовите борси и ценните книжа в Ню Йорк, Чикаго, Бостън и Токио. В началото на мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски бе изпълнителен директор на Българска фондова борса-София и Централния депозитар. След това оглави Агенцията за приватизация, откъдето подаде оставка миналата година и бе назначен от парламента за председател на новосъздадената Комисия за финансов надзор.

Господин Апостолов, надзор над застрахователния пазар съществува в България от 1998 г. Комисията за финансов надзор (КФН), която оглавявате, пое тази регулация преди повече от година. Защо застрахователите се наказват толкова сериозно чак сега?
- Мерките, които се предприеха по отношение на МЗК "Европа" и "Българска взаимозастрахователна кооперация", са част от правомощията ни по закон. Преценихме, че има притеснителни данни, и от тази гледна точка се наложи назначаването на квестори.
От началото на тази година извършихме проверки в двете дружества, направихме всичко възможно да ги накараме да отстранят допуснатите нарушения, но компаниите не успяха. Бяхме принудени да наложим принудителни мерки с цел да се подобри функционирането на застрахователните компании. Изпратихме квестори, което предполага независимост и обективност при взимането на решенията. Фактите, които ни притесниха, бяха свързани с финансовите средства на двете дружества. Допускаха финансиране на свързани компании с акционери на дружествата, което е недопустимо. Не искаме проблемът да се задълбочи.
Кое определи да бъдат наказани точно тези две застрахователни компании? Все пак те са доста малки.
- Медиите не бива да гледат на комисията само като на източник на сензационни новини, а да приемат, че това е част от нашата работа. Странно е, че едно логично действие, свързано с коригиране на капиталови диспропорции, предизвика сензационна новина. Това е част от последователната политика на ведомството, не е нещо извънредно.
Всяка мярка се степенува - по-лекото нарушение води до по-лека санкция, по-сериозното нарушение води до по-сериозна санкция.
Имах предвид дали тези две компании са най-зле? Или това е просто един вид проверка доколко може да издържи застрахователният пазар на налагането на строги мерки и затова първо се наказват най-малките и безобидни компании.
- Тези дружества не отговаряха на законовите изисквания, касаещи инвестиране на резервите и неспазване на застрахователно-технически планове. Комисията няколко пъти им обърна внимание и се надявахме, че ще се коригират. Това не се случи и трябваше да се намесим.
За нас това не е тестване на пазара. Ние извършваме проверки и при констатирани нередности налагаме санкции, което е логично следствие от нашата работа.
Всеки очаква комисията да се намесва там, където не се плащат обезщетения и суми по застраховките. Някои граждани дори очакват от нас - ако трябва, и със силови действия - да се намесваме за изплащане на обезщетения.
Има много обстоятелства обаче, които не позволяват такива мерки. Отношенията между застрахован и застраховател са на договорна база и споровете по договора се решават в съда. Комисията не е орган, който има правомощията да разрешава подобни казуси. Тя трябва да регулира пазара, да следи една компания да не фалира, да не създаде дискомфорт на пазара. По този начин се предпазват хората, които са се застраховали.
Т.е. да очакваме ли още компании да бъдат наказани и за какви нарушения?
- Ако има такива компании, ние ще ги оповестим публично. Имаме наблюдения, предприели сме необходимите действия и когато те станат факт, ще информираме обществеността. Не можем да говорим за тестване на малки и големи компании, а за това, че трябва да се спазва законът независимо от мащаба на компаниите.
Едни от най-честите нарушения от страна на застрахователите е ненавременното и непълно изплащане на застрахователните обезщетения. Точно тук сме установили някои нарушения и ще укажем на компаниите в рамките на закона да платят пълните размери на пострадалите лица.
Застрахователите трябва да изплащат обезщетенията в срок и в рамките на закона ще ги принуждаваме да го правят.
Приемането на България в ЕС ще промени ли с нещо според вас застрахователния пазар у нас?
- Пазарът ще стане много по-конкурентен. Предполагам, че на него ще влязат големи участници от страните-членки на Европейския съюз, които ще имат сериозен опит и ще предлагат много разнообразни продукти. Дружествата, които са тук, ще трябва много да се борят, за да бъдат адекватни на предлагането на услугите.
Не очаквам фалити, т.е. някой да затвори бизнеса си, защото няма да има пари. По-логично е много от западните компании, които искат да стъпят тук, да купят нашите дружества. Очаквам и много компании да се консолидират, за да удържат на конкуренцията.
Трудно ми е обаче да прогнозирам точно кога ще се извършат сливанията, но може би през 2006 г. всеки застраховател трябва да има ясно оформена идея как ще се развива.
Промяна на статуквото може би ще бъде в това големи чуждестранни компании да пожелаят да направят дъщерни дружества или клонове у нас. В тази връзка трябва много внимателно да се помисли доколко в рамките на европейското законодателство бихме могли да поставим условия за допускане на компании от други държави да развиват дейност. Например Франция е въвела такива ограничителни изисквания. Според мен това трябва да става под формата на регистрирани у нас юридически лица. Но не мога да кажа дали на този етап това ще стане.
От една година се говори за Кодекс за застраховането, в който да се обединят всички закони, свързани с тази дейност. Напредна ли работата по него и какви ще са промените?
- Една важна част от кодекса ще регламентира договора между застрахователя и клиента. Тази материя в момента се урежда от Търговския закон и сега проблемите, които възникват между компаниите и клиентите, се решават в съда. Един дефиниран и подробно описан договор в кодекса предполага, че ще има институция като арбитраж и някои спорове ще се решават от този орган. Това ще позволи да не се минава през дългата и сложна процедура на съдебно дело, а нещата да се решават по-бързо на експертно ниво.
Другият съществен въпрос, който ще се третира в кодекса, е структурата на застрахователните предприятия.
Третото основно направление е за държавния надзор върху сектора, ролята на комисията - до каква степен може да се намесва. Но тази материя в момента се изготвя от съвместна група от застрахователите и комисията и не бих искал да разкривам подробности. Задължително е фундаменталните изисквания на ЕС да залегнат в кодекса.
Към края на септември или началото на октомври кодексът ще бъде внесен за разглеждане в Министерски съвет, а през ноември - в Народното събрание.
Според последните промени в реда и плащането на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" тя ще се плаща от дата до дата, избрана от клиента, а не от 1 януари до 31 декември. Какъв е минималният срок, в който може да се сключва застраховката?
- Минималният срок е не по-малко от един месец. Но най-ниската премия, която трябва да се заплати, е за три месеца. Т.е. ако сключите застраховка за три месеца, плащате премия от 200 лв., а ако сключите застраховката за един месец, отново плащате 200 лв. Сумата е произволно избрана. Това го поискаха самите застрахователи и е част от изискванията на ЕС. Така се избягват кампанийността и бонусите с пилета и вино.
Освен това застрахователните премии ще се обвържат с качествата на водача, а автомобилът ще има по-малко значение. Трябва да се отчете фактът, че в България има 3 милиона автомобила, а реално се карат 1 милион. Някои карат автомобилите си само за да ходят до село през лятото и не искат да сключват застраховка за цяла година. Затова решават изобщо да не си правят такава, а точно в момента, когато са зад волана, могат да катастрофират и да понесат всички тежки последици от липсата на "Гражданска отговорност".
Защо комисията наложи принудителна административна мярка на ЗД "Юпитер"?
- Комисията от началото на годината направи проверки в застрахователните дружества и както си спомняте, преди месеци наложихме административни мерки на 9 дружества, едно от които беше "Юпитер".
Сегашното наказание е "Юпитер" да си изплати в рамките на 1 месец просрочените обезщетения към клиентите по застраховките "Автокаско" и "Гражданска отговорност" на МПС. Това е логично следствие от констатацията, че дружеството има такива задължения и най-вече от нашата загриженост за потребителите на застрахователни услуги.
От известно време се говори за още едно застрахователно дружество, което ще бъде наказано. Кое е то и за какво?
- Когато стане факт, ще ви го съобщим.
На пенсионноосигурителния пазар в момента също е горещо. Заговори се за манипулации с цел да се привлекат клиенти на други дружества. Какви санкции могат да се наложат на фондовете?
- Пенсионноосигурителният пазар е един от най-регулираните и ясно контролирани сектори. Във връзка с конкуренцията между самите дружества за привличане на клиенти комисията следи много точно техниките, които използват дружествата. Основата, на която те се позовават като маркетингова стратегия, е доходността, която са постигнали за отчетен период. При установяване на подвеждащи данни именно по отношение на доходността комисията налага принудителни мерки с цел да се публикува вярната информация, за да могат пенсионноосигурените лица да имат ясна представа за развитието на пенсионноосигурителното дружество и за управляваните от него фондове. Средствата за разпространение на тази информация са както медиите, така и Интернет-страниците на дружествата.
В случаите, когато имаме сигнал за неправомерно подадени документи и съмнение за фалшифициране, информираме органите на МВР, които са единствено компетентни да направят проверка при съмнение за криминално деяние.