Социалното гориво е дизелът, а не пропан-бутанът
Валентин Златев е генерален директор на "Лукойл - България". Роден на 8 декември 1965 г. Възпитаник е на 1 Английска езикова гимназия - София. Завършил е международно право в Московския държавен институт за международни отношения. Доктор на науките от 2001 г. Цялата му професионална кариера е свързана с нефта. Работи в най-големите руски нефтени компании "Роснефт" и "Лукойл", а от 1998 г. е генерален директор на "Лукойл-България".
Г-н Златев, как ще се отрази на джоба ни едно покачване на акциза на бензина от догодина, което все още не е ясно точно с колко ще бъде?
- Аз това бих искал да отбележа че не бих могъл да оперирам с точни цифри, тъй като очакваме да видим какъв ще бъде резултатът от гласуването в парламента в сряда, когато ще бъде ясна окончателната ставка на акцизите и тяхното покачване. За съжаление, имаше няколко варианта, които се обсъждаха досега. Имаше една позиция на Министерството на финансите, която впоследствие под натиска на един от синдикатите беше променена. Имаше две, три наши срещи с бюджетната комисия имам предвид представители на "Шел", "ОМV", "Петрол", "Екопетролиум" и "Лукойл" така че все още не бих могъл да назова конкретната цифра и това измерение, но мога да говоря за тенденциите. Може би е разумно преди това да започна с дискусията около няколко мита, които се създават последните няколко дни в общественото пространство в България. Първо, това е екологичността на пропан-бутана на газта, която се използва за автомобили. Значи, това определено не е така. Пропан-бутан е същият такъв продукт като газа, като бензина. Нещо повече, в някои аспекти даже е по-вредна, тъй като отделя при изгаряне водород, който се изхвърля директно във въздуха, така че тук няма никакво основание да се твърди, че това е екологично гориво. Това е същият продукт от дестилация на нефт, както всички други нефтени продукти. Вторият мит, който звучи, и виждам, че вие във вашия коментар преди малко отразихте, беше какво е в Европейския съюз и какво е в България. Има европейски страни, при които е по-нисък, дори нулев акцизът върху пропан-бутана, но там има редица други ограничителни мерки и те бяха споменати такси върху газовите уредби, значителни по-високи застраховки, забрана за паркиране на обществени места, забрана за спиране пред хотели, забрана за използване на газови уредби за таксита, тъй като те са по-опасни, дори и минаването на газови автомобили под Ламанша е забранено така че събирайки цялата тази група ограничения и тяхната стойност във финансово изражение, употребата на пропан-бутан е много по-скъпа в Европа, отколкото в България, и това е причината, поради която в Европейския съюз средно в парка на автомобилите техният относителен дял е между три и седем процента. Другият мит, който се обсъждаше или се предлагаше на обществото от определени хора и структури, бе че това е социално гориво, което също не отговаря на действителността. Около 23 25 процента от автомобилите в България са на пропан-бутан, останалите 75 процента от автомобилите използват дизелово гориво и бензини. Нещо повече, горивото, което промишлеността използва, и то не само в България, е дизеловото гориво. С дизеловото гориво се карат автобусите, които прекарват хората градският транспорт, на дизелово гориво е железницата, на дизелово гориво са колите и камионите, с които хлябът се превозва. Дизелово гориво е основният източник в смисъл основното гориво, което използват в Министерството на отбраната, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, така че в никакъв случай не можем да говорим, че пропан-бутанът е социално гориво нещо повече, социалното гориво е дизеловото и предвиденото рязко увеличение на акциза върху дизеловото гориво е най-голямото натоварване върху българския потребител. Това автоматично значи, че ще поскъпнат билетите за градския транспорт, това автоматично значи, че ще поскъпне хлябът, защото той също се транспортира при помощта на дизелово гориво. Това значи, че ще има сложности съответно за армията, за "Бърза помощ", за училищата, които се отопляват основно с такъв продукт. На тази среща в бюджетната комисия ние се опитахме да обясним на депутатите именно този факт че не е редно да натоварваме българското население с данъчна тежест, и те да плащат удоволствието около 25 процента от шофьорите... и това са основно таксиметрови автомобили, да карат с по-евтино гориво. Това е несправедливо, да не говорим, че социалният ефект е точно обратният в случая.
А като коментираме социалния ефект от покачването на акциза, според вас, ако се запази предложението, внесено в бюджетната комисия във вида, в който е момента, по какъв начин това може да се отрази върху инфлацията за следващата година? И казахте ще бъдат засегнати доста широки социални слоеве с няколко думи ще обясните ли къде очаквате най-голямо увеличение?
- За последните 10 години ние наблюдаваме подобни процеси и в други страни, където работим. Качването на акциза на дизеловото гориво несъмнено води до ръст на инфлация поскъпва хлябът и автоматически се качват цените на всички други потребителски стоки. Това също беше споделено от нас пред депутатите, членове на бюджетната комисия. Нещо повече, тук има и друг, много важен момент. Ние можем да произвеждаме пропан-бутан, който задоволява около 25-30 процента от потребностите на това гориво вътре в страната при сегашното статукво. Това значи, че от 85 процента от пропан-бутана се внасят в България. Тоест, ние създаваме един допълнителен валутен дефицит, тъй като се плаща във валута на чужди икономики и се внася гориво при една очевидно завишена международна цена, тъй като рафинериите, които дават това горива, знаят, че има дефицит в България, и те умишлено завишават цената. Паралелно ние убиваме собствения си производител, тъй като ако се запази предложението, което Министерството на финансите внася, и корекциите, които група депутати след това се опитват да направят, това значи около 15 процента съкращаване на бензин и дизелово гориво, тяхното потребление, които за нас значи около 1000-1500 човека съкратени от "Нефтохим", тъй като релативно ние свиваме производството в случая. Или значи, че ние търсим пазари на експорт, което значи, че не плащаме данъци в държават, и най-абсурдното нещо беше, че петте големи петролни компании, които са на българския пазар, са с около над 1 млрд. долара инвестиции в страната до този момент и с около 39 процента запълняемост на българския бюджет това е цифрата, която ние внасяме в бюджета, и се опитваме да убедим бюджетната комисия как по-добре и по-справедливо да събира средства за бюджета и да гласува. Другият много важен момент е, че всичките ние заедно като нефтени компании държим 48 процента от българския пазар, но той е явен и легитимен. Всички ние имаме фискални системи на нашите обекти, всички ние сме свързани с данъчната служба и всички ние плащаме данъци, и това си личи от цифрите. Петдесет и два процента обаче от пазара в България не изглежда по този начин и ние затова, освен че настояваме на справедливо и нормално решаване на проблема с акциза, настояваме да бъдат вкарани задължително фискални апарати за всички обекти в страната, да бъде изградена он-лайн линия с регионалните данъчни служби, за да може българската държава да получава данъци от всички обекти равностойно, така както се получава от нас. Освен това ние предлагаме да се лицензират обектите, защото голяма част от газостанциите, през които се продава това гориво, не отговарят нито на технически, нито на екологически изисквания. Нещо повече, те би трябвало да бъдат затворени, ако се спазват тези изисквания. Отсъстват фискални апарати, не е ясно какво количество се продава, не е ясно какви данъци влизат. Приемането на един нулев или малък данък върху пропан-бутана променя цялата структура на транспорта в страната и в крайна сметка отново ще страда българският гражданин. Той ще се подлъже да си купи газова уредба и да я сложи, ще направи инвестиция, 2006-2007 г. ще влезе европейската директива в България и тогава той ще трябва отново да търси по какъв начин да преминава на нормално гориво в случая, тъй като ще се наложат ограничения, които ще премахнат тази неравнопоставеност между цените на различните горива в страната.
Ако това решение бъде прието в този вид, от каква гледна точка то може да има обосновка?
- Ами, в разговорите с ръководителите на парламентарни групи ние имахме подобни разговори с господин Станимир Илчев, с госпожа Надежда Михайлова, с господин Станишев, както и с госпожа Нина Радева, с министър Велчев, и общо взето разумни аргументи срещу нашите доводи не бяха изтъкнати. Очевидно е, че тази ситуация обслужва определени лобистки интереси и тя вече обслужва интересите на една група от 7-8-10 фирми вносители, които даже заблуждават и шофьорите на таксиметрови автомобили, защото при тях остават няколко стотинки печалба, а голямата печалба, която е около 30 процента, остава именно при вносителите на газ. Създаването на една неравнопоставеност в акцизите на горивата отново ще рефлектира върху тях, тъй като ще създаде дефицит на пазара и монопол и това ще позволи газът да постъпва по-нататък в случая. Значи газът е единственото гориво, което има почти 30 процента печалба. Значи, ние сме осъзнали като фирма нашата социална отговорност и го продаваме почти без надценка. Нашата печалба там е между една и четири стотинки, т. е. практически работим на възможно най-ниската себестойност. Вие можете да сравните какво значи печалба от около 30 стотинки в единия случай и какво значи печалба от около 4 стотинки в другия случай.
Ако се запази това решение, с колко ще трябва да качите цената на бензина?
- Трябва да видим какво е окончателното решение и тогава ще може да я калкулираме, но при всички положения ще бъде поскъпване с около 6-7 стотинки. На литър. До 10 може би.
Според вас, как е разумното разпределение, тъй като пакетираха горивата заедно, общо, по някакъв начин те да се разпределят вътре? Как разумно трябва да изглежда акцизът за различните видове горива, така че да няма ощетени?
- Аз още веднъж искам да го изясня, ние не предлагаме изравняване на акцизите при различните горива. Ние предложихме да се запази сегашното статукво на акцизи, но то да бъде равномерно увеличено за всички видове горива, т. е. за пропан-бутан, бензин и за дизелово гориво, като нашето предложение беше да има намален акциз върху дизеловото гориво, ако търсим социален ефект. Ние сме готови да направим това нещо. Нещо повече, ние споделихме с господа депутатите, че ние сме готови да направим евтин бензин, който да е на цената на пропан-бутана и да бъде същият народен или социален бензин в случая. Нормалното съотношение в света е около 55 процента дизелово гориво и в Европа хората се ориентират към него. Те са преобладаващата част от автомобилите около 35-40 процента на бензин, останалата част е на алтернативни горива. Ето аз пак казвам на пропан-бутан са между 37 процента за всички страни на Европа колите. При нас всичкото е обърнато точно наопаки. Ние имаме в момента около 25 процента коли на пропан-бутан. При сегашния вариант на акцизи, които министерството приемаше, ще се подлъжат хората и те ще отидат около 50 процента, и оттам нататък в останалите 50 процента си делят дизелови и бензинови коли, но най-важното тук е, отново повтарям, транспортни средства, които обслужват промишлеността това са автобуси, това са камиони, това е железница. Железницата ползва основно дизелово гориво, автобусите ползват основно дизелово гориво, камионите също, и те фактически ще поемат големия удар, който ще рефлектира, първо, в инфлация, второ, поскъпване на билетите за транспорт, поскъпване на здравни и други услуги в случая на хляба и т. н.
Чухме, че може да направите стачка дори.
- О, не, това е много силна дума и това, което аз бих искал да кажа, е, че всичките ние, имам предвид представителите на петте петролни компании, които правихме тези срещи "Шел", "ОМV", "Екопетролиум", "Петрол" и "Лукойл" изразихме категоричното си несъгласие с методите, по които се оказва натиск върху правителство, държава и парламент. Не е това начинът да изкараме 10 автомобила, които да свиркат пред парламента, и да оказваме натиск върху решението на депутатите. Ние сме категорично против това нещо и сме за един цивилизован, нормален диалог в една модерна държава, какъвто би трябвало да се води. В същото време аз не мога да скрия има становище на трудовия колектив на "Лукойл Нефтохим" Бургас", има около 8000 подписа, събрани вече, които са на наши служители и които изразиха своето мнение в едно открито обращение към парламента. Не го крия, има социално напрежение в комбината и аз в близките дни, може би утре, ще потърся среща с трудовия колектив, за да не допусна ескалация на това напрежение.
Има ли война бензин газ?
- Не, това е смешно така да се казва, но има ситуация, в която държавата трябва да определи каква е социалната политика, да определи дали иска да има една равнопоставеност между икономическите субекти, които участват на този пазар, и да определи в крайна сметка иска ли справедливо да пълни своя бюджет.
Интервюто бе излъчено в предаването на бТВ “Бизнесът”
