Промяната на данъчната философия ще допринесе за това, смята заместник-председателят на БТПП
Владимир Пенков е управляващ съдружник в "Легаинтерконсулт -Пенков, Марков и партньори" и заместник-председател на БТПП
Господин Пенков, смятате ли, че промените в корпоративното данъчно облагане, които обяви правителството, са навременни и как ще се отразят те на предприемачите?
- За първи
път българско правителство определя средносрочната си данъчна политика /за три години напред/ и се опитва да я следва. Всяко намаляване на корпоративния данък, въвеждането на семейно облагане и
повдигането на необлагаемия минимум са позитивни. Но със сигурност няма да се постигнат предвижданите цели - ускорено икономическо развитие в периода до влизането ни в ЕС, няма да има достатъчно
висок икономически ръст, значително над 4%, няма да повлияе съществено върху процента на сивата икономика, няма да има значително влияние върху потреблението, върху иновациите в производството.
Промените са в правилна посока, но са непоследователни, не са на базата на консенсус сред правителството, парламента и обществото. Не са на базата на изследване и ясна концепция за нуждите на
държавата. Те стават без моделиране относно последиците и затова не са достатъчно цялостни и последователни. Изводите от тях например, че след като се намали данъкът, ще има по-малко приходи в
бюджета, показва елементарния подход - разсъждава се на основа на един аспект, без да се гледа цялостно и икономически върху реформата.
Какво, според Вас, трябва да се промени?
- Необходимо е да има промяна на философията на данъчното облагане, т. е. да се облага такъв приход на фирмата, семейството,
физическото лице, който реално остава у тях след обичайната дейност. Например когато се правят инвестиции, ремонти, когато се покриват загуби от неустойки и кражби, не е редно да се облага този
приход на фирмата. Що се отнася до случаите, когато една фирма подкрепя финансово сфери, в които държавата не може да изпълни ангажиментите си заради липса на ресурси, например в областта на
културата, спорта, домове за стари хора, смятам, че не е поощрение въз основа на прихода си от миналата година да ти се признае нещо за тази година, след като си платил данъка върху тази сума. Има
поощрение, ако тази сума се признае за разход за текущата година, т. е. веднъж се намалява положителният финансов резултат и на второ място, за това, че са дадени тези пари, се намалява примерно до
50% облагаемата печалба, разбира се, при спазването на определено съотношение. И едва тогава можем да назовем, че от страна на държавата това се поощрява. Същото се отнася и до скорошното семейно
подоходно облагане. Когато дадено семейство например закупува жилище или санира панелно жилище, прави ремонт, закупува компютър, защо не и телевизор или кола, плаща за езиково обучение или
повишаване на квалификацията. Тези разходи би следвало да се извадят от облагаемата база. За всички покупки от увеличения оборот държавата прибира 20% ДДС.
Това как кореспондира с желания от някои среди Закон за спонсорство?
- Тук не е необходимо да има закон за спонсорството. Трябва просто спонсорството и дарението не само
да бъдат на режима на рекламата, но и да се поощряват. Сега има недомислици на законодателно ниво, които водят до заобикаляне на закона. Там, където се спонсорира, се твърди, че се сключва договор
за реклама, за да се признае поне за разход. Значи един дом за стари хора има договор за реклама с някаква фирма. Това е нелепо.
Може би ако се гледат всички разходи, свързани с дейността на фирмата, осигурителни вноски, не съм убеден, че има намаление на тежестта върху бизнеса.
Мислите ли, че това е само рекламно-политическа акция на правителството?
- Аз не съм политик, може би е вид PR акция. Може би това е обявено преди време от правителството и те си провеждат докрай тази политика. По принцип е позитивно, че те са осъзнали, че трябва да се
намалява данъчната ставка, но не всичко е в намаляването на корпоративния данък. Много е важно инвестициите да бъдат признати за разход. Преди време БТПП заедно с Европейския институт и ЛИК-Пенков,
Марков и партньори бяха поръчали анализ на Института за международни и сравнителни изследвания при БАН и там действително се говореше за 15% корпоративен данък, 50% признаване на разход, признаване
на фирмите на ускорена амортизация - 2 г. най-малко за движимо имущество и 3 г. за недвижимости. Ясно е, че малките и средните предприятия в България, които доминират, по български критерии те са
около 80%, по критериите на ЕС близо 100%, първо се нуждаят от офис, от производствено хале и т. н. И не са в състояние да платят корпоративния данък, тъй като тази покупка би увеличила счетоводно
печалбата им, без реално да остава нещо във фирмата. А би трябвало да я редуцира, защото е разход. Следва да се отчитат специфичните условия в България. Това правителството и парламентът трябва да
разберат. Трябва да се разбере, че ако не се вземат такива мерки на база на изследване и моделиране, никога няма изцяло да се разбере кое ще доведе до повишаване на интереса на фирмата да прави
инвестиции, да въвежда иновации, да експандира, да открива нови работни места, да прави разходи за култура. Да има интерес да излезе от сивата икономика. За мен един от най-важните критерии в тази
насока е отношението на младите хора и оставането им в България. Знае се колко напуснаха и колко още се канят да напуснат. Човек, който иска да напуска, не инвестира значително. И ако няма
консенсусна концепция в тази насока, действително след около 10 г. навярно ще бъдем с още 1 млн. по-малко. Защото тук има два проблема: първо, да се увеличи раждаемостта и, второ, децата и младите
да живеят с мисълта, че ще останат. Това може да стане, когато чувстват перспектива и знаят, че инвестират във функционираща пазарна икономика с постоянен ръст на потреблението и възможности не
само за възстановяване на инвестициите, но и за натрупване на печалба. Никой младеж, който създаде една фирма, не може да си позволи да плаща тези данъци. Не е вярно, че комплексно България при
нашите условия е на най-ниското стъпало на облагане. Да, в сравнение с другите страни от Централна и Източна Европа данъците у нас са сравнително ниски, но например там признават някои разходи за
инвестиции, ефективно се борят срещу престъпността, има значителни социални придобивки и медицинско обслужване.
Единственият критерий за мен дали една данъчна реформа е добра или лоша е дали младото поколение иска да инвестира, дали иска да остане, дали има доверие, че тези инвестиции, които са направени, ще
се върнат и ще се натрупа печалба.
Вие обсъждахте новата данъчна философия. Какъв е резултатът?
- На 7 април беше проведена организирана от БТПП кръгла маса с участието на браншовите организации, фирми,
председателя на бюджетната комисия в парламента Нина Радева, зам.-министъра на финансите Стамен Тасев. Най-важен е изводът от необходимостта от нова философия на данъчната политика.
Подобно на политиката в други страни и в България да се облага само това, което остава във фирмата или в семейството извън някои разходи, полезни за държавата, за което вече споменах /инвестиции,
саниране на жилища и др./. За всички тези разходи държавата е получила 20% ДДС, като се постига и ефектът на създаване на нови работни места и съживяване на икономиката. Посочените инвестиции във
фирми, респективно в семейството, намаляват значително разполагаемостта с парични средства и фактически затрудняват плащането на данъците на база целия приход до степен да настъпи отказ от тези
инвестиции. Затова справедливо и целесъобразно би било да има икономически подход към данъчната политика. С други думи, тази политика да бъде мощен инструмент за икономически стимул, за увеличаване
на потреблението. Например не е възможно да бъде стимулирано едно физическо лице да си купи компютър, ако трябва да плати данък върху тази покупка. Но ако е държавна политика, пак говоря за
случаите, когато се обяви нещо за държавна политика, то наистина трябва да се подкрепи от държавата. Купуваш си компютър, като физическо лице имаш възможност примерно една или няколко години да не
си плащаш данъка. Същото се отнася в други случаи за фирмите, когато се направи голяма инвестиция, купи се оборудване, машини. Аз предлагам и нещо повече - не само да се признае за разход, но дори
да се предвидят посочените горе кратки амортизационни отчисления, за да бъде фирмата, стимулирана за навременна подмяна на оборудването. Подобно нещо имаше преди 12-14 г. Това не е ново и не е
неизвестно в другите правни системи, които са поставени при същите икономически условия. А именно да трябва да скочат в един друг век от икономиката.
ДРУГИТЕ ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ДАНЪЧНАТА РЕФОРМА, ПРИЕТИ ОТ КРЪГЛАТА МАСА, СА СЛЕДНИТЕ:
* Данъчната ставка да бъде намалена на 10%.
* Преките данъци да са за сметка на косвените. Тук, разбира се, има и други мнения, особено тези, които са в сивата икономика, те са против, но именно това подсказва колко е правилна тази
мярка.
* Трябва да има опростяване на данъчната система с една-единствена цел. Тя да бъде еднаква и да бъде справедливо прилагана към всички. Т. е. да се намали възможността да се прилага спрямо едните и
те да бъдат носители на тежестите, а други, които са примерно в сивата част на икономиката, да са освободени от нея.
* Необходимо е да има ясни, точни, изчерпателни, еднакви критерии за всички.
Разбира се, остава и необходимостта да се осигурят и ресурси от държавата за увеличаване на събираемостта за ефективен данъчен контрол.
* И не на последно място прозрачност на бюджетните разходи, което би следвало да действа стимулиращо за плащане на данъците, когато се знае, че тези данъци се използват за цели, предварително
обявени.
Досега съществува негативният ефект от досегашния фискален подход на всички правителства след 1989 г. Този подход е доста близък с подхода на МВФ. Той е насочен към баланс и стабилност на
макроикономическо ниво, но се явява в ограничен спектър. Една кошница, която не се удвоява и утроява. Реформата, която ние предлагаме, е насочена към това - данъчната политика да бъде гледана като
мощен лост за икономически растеж значително над 4%.
Имат ли отношение осигурителните вноски към инвестиционния климат?
- Разбира се. Сегашното несправедливо разпределение не допринася много за транспарентността на
работната заплата. Ще дам пример. При 200 лв. заплата работникът получава чисто 169. А фирмата работодател плаща 264.40 лв. Разликата от 55 лв. прибира държавата по един или друг начин. Когато
заплатата е 500 лв., фирмата дава 661 лв., а работникът получава само 375 лв. Т. е. държавата получава 286 лв. При чист приход от 1004 лв. работодателят дава 1806 лв., т. е. държавата получава 802
лв. Виждаме, че в последния случай държавата прибира около 8-9 пъти повече, отколкото при средната заплата. Считам това съотношение за непоносимо. Точно в проспериращите фирми, където са готови на
постоянни плавни повишавания на заплатата, системата противодейства, тъй като реално работникът или служителят поради големите отчисления за държавата не усеща реалното увеличение.
Поради това и двете страни не са мотивирани към счетоводна транспарентност. Налице е и друг странен феномен. Размерът на осигурителната вноска сега е ограничен на 386 лв., независимо дали получаваш
1200 лв. или например 5000 лв., което окончателно отнема т. нар. социален аспект. Същевременно пенсията се ограничава на 310 лв., а разходите за доброволното пенсионно осигуряване се ограничават на
40 лв. месечно.
От една страна, плащат се големи отчисления от заплатата, срещу което държавата не предоставя на необходимото ниво сигурност, медицинско обслужване, пенсии и др. От друга - ограничават се вноските,
но и пенсиите. Наистина схема, която не може да сработи в интерес на всички.
Какво е необходимо да се направи в тази насока?
- На първо място процентът на вноските, особено на средните и високите заплати, да спадне с оглед може би съотношението да бъде 1 към 2.5, което е социално справедливо.
Така служителите при увеличение на заплатата ще го усетят реално, което ще се отрази на потреблението. Освен това да не се ограничава признатият разход при доброволното пенсионно осигуряване на 40
лв. То следва да се признава в пълен размер. Работодателите биха използвали такава възможност за своите добри служители и ще ги мотивират по този начин. А и паричният ресурс за икономиката ще
нарасне особено за периода след 10-15 г. Следва да отпадне границата на осигурителните вноски, но и на размера на пенсиите, като при това се изработи справедлива схема.
Всичко това дори средносрочно ще се отрази съживяващо върху икономиката, но и ще увеличи сигурността и мотивацията на работниците и служителите.
С какви законови промени са свързани с предложенията Ви?
- С минимални промени в данъчните закони. Не е необходимо да има цялостно нов закон.
Как ще коментирате въвеждането на плосък данък?
- Като лично мнение ще кажа, че принципно той е интересен, но у нас не може да се приложи в близките години. Преди това трябва
да се направи сериозен анализ до какво ще доведе. Когато постигнем консенсус за новата философия на данъчната политика, това може да бъде и една крачка към плоския данък.
