Искаме поне 5% от бюджета, без държавни пари общинските болници ще фалират Не може преглед при специалист да е 5 лв. като за подстригване, казва д-р Андрей Кехайов
Проектобюджетът за 2004 г. вече е в парламента. В него за здравеопазване се предвиждат едва 4,3% от брутния вътрешен продукт. През тази година бяха заделени 4%. Това е един от най-ниските
проценти в Европа. С тези пари могат да се лекуват само между 250 000 и 800 000 души от близо осемте милиона граждани на България. На всеки годишно се падат по 36 евро за лекарства. В същото време
страната ни води някои тъжни статистики по смъртност от инсулти, инфаркти на миокарда, рак. Според председателя на Българския лекарски съюз д-р Андрей Кехайов за здраве трябва да се заделят минимум
5% от БВП.
В проектобюджета за 2004 г. са предвидени 4,3% от БВП за здравеопазването. Ще стигнат ли тези пари, д-р Кехайов?
- Средствата са крайно недостатъчно. За да осигурим качествени медицински услуги и адекватно заплащане на лекарския труд, са необходими най-малко 5% от БВП. Това е минимумът, за да можем да говорим
изобщо за здравеопазване. Квалификацията, която лекарите трябва да поддържат, също изисква сериозен ресурс и ангажимент от страна на държавата.
Смятате ли, че вашето предложение ще бъде прието? Доколко са реални исканията ви?
- Точно затова изразяваме позицията си, преди парламентарната комисия по здравеопазване да е разгледала бюджета. Искаме за първична и извънболнична медицинска помощ 110 млн. лв. и това е съобразено
с инфлацията и възможностите за включване на профилактични програми. Здравната каса предлага 100 млн. лв. За специализирана доболнична помощ са необходими не по-малко от 105 млн. лв. Само така ще
можем да лекуваме диспансерно болните. Исканията ни за повече пари са продиктувани в крайна сметка и от задълженията, които болниците натрупаха през тази година. Покриването на този дефицит трябва
да бъде заложено. Включването на нови клинични пътеки също изисква средства. За болничната помощ са необходими не по-малко от 400 млн. лв. чрез НЗОК.
В проектобюджета е предвидено общинските болници да се финансират само от здравната каса. Това не е ли първата крачка към техния фалит?
- Не бих искал да правя прогнози. Но финансовата рестрикция ще доведе именно до това. Властта се измъква много хитро. Тя не иска да закрие общинските болници, за да няма стачки под прозорците й.
Като ги оставя без средства, те сами ще пуснат кепенците.
Вие какво предлагате?
- Очакваме тези, които имат ангажимент да формират здравната политика, да излязат най-после с ясна позиция.
Проблемът никак не е елементарен
През общинските болници минават 60% от пациентите. Има механизми за тяхното ефективно преструктуриране, но те не са единствено в смяната на финансирането, както се предлага. Въпросът трябва се
постави на широка обществена дискусия. Утре каним медицинските съвети на всички общински болници от страната, за да чуем проблемите директно от тях. - Чуват се упреци, че част от общинските болници
всъщност изпълняват ролята на социална програма за самотни стари хора и за самия медицински персонал. - Не зная кой и с какви факти би могъл да подкрепи тази теза, но така или иначе общинските
болници са необходими така, както и университетските.
Здравната каса настоява хронично болните да минат изцяло на наблюдение към специалистите. Какво означава това?
- Означава хронично болните да се обслужват от специалист по веднъж на 2 месеца. За година на един болен се падат по 30 лв., т. е. прегледът излиза по 5 лв., колкото струва едно подстригване. Диспансерно болните едва ли биха могли да бъдат лекувани с тези пари. За голямо съжаление част от наредбите все още не са готови
Нашите предложения се базират на сега действащите.
Кой трябва да издаде тези наредби?
- По силата на Закона за здравното осигуряване това е ангажимент на Министерството на здравеопазването.
Няма ли опасност заради наредбите да се забави подписването на Националния рамков договор (НРД) за следващата година?
- Ние сме изпълнили нашите ангажименти. Започнахме подготовката за НРД 2004 г. още през юни. Здравното министерство трябва да каже защо се бави с наредбите.
Ще приемете ли записаното в проектобюджета предложение здравната каса да плаща по-малко на джипита с над 1500 пациенти?
- Досега не сме получили солидни и убедителни аргументи, за да приемем това предложение. Разминаваме се с позицията на НЗОК. Категорични сме, че така се нарушава правото на пациента за свободен
избор.
Съгласете се, че джипи с над 1500 пациенти не е в състояние да им отдели необходимото време и внимание, а получава добри пари.
- Не съм съгласен с начина, по който се отправят подобни обвинения към общопрактикуващите лекари. В крайна сметка техните ангажименти никак не са малко. Много коректно трябва да се отчетат и регионалните особености. Има определени села, където практиката е по-голяма, но тя обслужва и махали с по 50-60 души, които са ангажимент на същото джипи. Трудно можем да отворим друга практика, а за тези хора все пак трябва да има лекар
С над 2500 души са само 10% от практиките в страната. Това съвсем не изисква радикален подход.
Защо отказахте да подпишете съвместната инструкция със здравната каса, според която джипитата трябва да уведомяват своите пациенти за редовността на здравните им вноски?
- Това е принципна позиция, съобразена с НРД. Не можем да променяме законови ангажименти.
Не издребнявате ли? Какво пречи на джипито да каже на пациента дали има проблем със здравната осигуровка или не?
- Липсва законово основание за това. В края на краищата си има институции, които получават пари за събирането на здравните осигуровки. Да си свършат работата.
