От нас зависи да докажем, че има нужда от фонд за регионално развитие
Петя Гегова е родена в Смолян на 22.февруари 1971 г. Завършила е право в Бургаския свободен университет. Специализирала е регионално планиране и мениджмънт на местните власти и общински
асоциации в процеса на присъединяване на България към ЕС във Великобритания, Гърция, Белгия и САЩ. От 1993 г. до избирането й за депутат от НДСВ през 2001 г., е изпълнителен директор на Асоциацията
на родопските общини с център Смолян. От януари 2003 г. е заместник-министър в МРРБ. Владее английски, руски и немски език. Омъжена, с две деца.
Г-жо Гегова, реални ли са опасенията на депутатите, че записаните в Закона за регионално развитие (ЗРР) "райони за планиране" могат да доведат до ново административно-териториално деление на страната?
- Нуждата от съществуването на т.нар. райони за планиране е продиктувана от изискванията, които имаме по повод присъединяването ни към Европейския съюз. В тези райони се събират данни от статистиката, на тяхна основа се отчита, например, какви са приходите на глава от населението, БВП и т.н. Те не са създадени за целите на административно-териториалното деление. В последните разпоредби на ЕС от май м.г. се казва, че тези райони съществуват само като териториален обхват и код. Те нямат дори център или някакво специално име. От тази гледна точка считам, че опасенията са неоснователни. Ако трябва да говорим за второ ниво на местно самоуправление, то трябва да почива на обоснован анализ. Освен това трябва или да се изработи специален закон, или да се подготвят промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация и в Закона за административно-териториалното устройство.
Кога правителството ще определи центровете на шестте района за планиране?
- В действащия вече закон такъв срок няма, но очаквам това да стане възможно най-скоро, за да настъпи спокойствие и да започне нормалната работа. Още повече, че в тези градове ще бъдат изградени дирекциите за техническо съдействие, а за това е нужно време. Разбира се, центровете могат да се запазят такива, каквито са в сегашния вид, по стария закон или пък да са нови, но това е решение, което трябва да вземе правителството.
Има ли готовност МРРБ да изработи предвидените от закона 5 наредби и 3 правилника? имали бюджет за издръжката на допълнителната администрация в центровете на районите за планиране?
- Действително, подзаконовите актове не са малко на брой. Голяма част от тях бяха възложени още миналата година от МРРБ, тъй като очаквахме, че законът ще бъде факт още до Коледа. В момента е създадена организация те да се актуализират в най-кратки срокове. Предполагам, че до края на март вече ще ги имаме в окончателен вариант. Колкото до финансирането, средствата са заложени в бюджетите на областните управители. Създадена е и необходимата организация да се проведат съответните конкурси за тези служители, които ще бъдат назначени в центровете на плановите региони, така че администрацията да заработи възможно най-скоро.
Ясно ли е вече какви ще бъдат специфичните мерки, които ще се прилагат към Столична община? Тя е отделена като "район за целенасочено въздействие".
- София действително е уникална за територията на страната, предвид всички функции и правомощия, които има, както и че на нейната територия действат всички държавни институции. Интересното е, че територията на Столична община съвпада с административната област София-град. Затова определено трябва да се подходи по различен начин. Знаем, че в програмата за финансова децентрализация е предвидено създаването на отделен закон за София, но там срокът е по-дълъг и до 2005 г. би трябвало да има поне концепция. Колкото до конкретните мерки за въздействие, все пак Столичната община е орган на местното самоуправление. Очаквам тя да поеме инициативата и да предложи съответните мерки, които са най-значими за нейното развитие. От своя страна, МРРБ ще осигури необходимата подкрепа.
Критиката на местната власт е, че в закона липсва връзка между областните, регионалните и националните планове и стратегии и това, което планират общините. Как ще отговорите на този упрек?
- Според стария ЗРР от 1999 г. всяка община изготвяше т.нар. поименен списък от обекти, предимно в инфраструктурата, и от там нататък областният план ставаше една съвкупност от всички тези общински проекти. Не се правеше пресяване какво е необходимо към днешно време, кой проект би имал ефект на територията на една община или пък на повече от една община и дали би допринесъл за цялостното развитие на областта. В тези списъци стояха задачи, които са оценявани преди 15-20 години и не са актуализирани към днешна дата по отношение на тяхната важност и по отношение на техния бюджет. Затова на национално ниво имаше един огромен списък от обекти, които не бяха финансово осигурени. С вече действащият ЗРР точно тази слабост се преодолява. На ниво областен съвет за развитие са представени всички общини от областта и те помежду си могат да проведат дебат и да вземат решение кой от проектите и от приоритетите е най-важен и трябва да се финансира. Но това не значи, че всяка община не трябва да търси допълнителни източници за финансиране на определен проект.
Основната забележка при усвояването на средствата от Евросъюза е, че проектите, които се предлагат, не са достатъчно добре подготвени. Доколко този закон ще помогне това да се случи?
- Законът създава механизмите и правилата, по които ще бъдат оценявани и подбирани проектите и ще бъдат извършвани мониторингът и контролът върху тяхното изпълнение. Но въпросът за подготовката също стои. За първи път през тази година чрез държавния бюджет се дава възможност да се осигурят средства, които да отидат за създаване на качествени проекти. Вярно е, че в голяма част от общинските администрации вече има такива отдели, които се занимават с търсенето на информация и съставянето на проекти за финансиране. Същото важи и за областните управители. Голяма част назначиха служители, които да се занимават с търсенето и изработването на проекти. Не трябва да забравяме и ролята на неправителствените организации, които съществуват на ниво регионални структури. И точно в тази сфера - подготовката и съставянето на качествени проекти - може да се реализира най-добре обществено-частното партньорство.
Според изнесените напоследък данни, едва 10% от общините имат необходимата администрация и финансови възможности за усвояване на средства от фондовете на ЕС.
- Затова пък не трябва да забравяме възможността им да реализират планове и проекти, които имат не само общинско, но и надобщинско, областно и регионално значение. Точно тези проекти, които създават предпоставка за коопериране на общините или за създаване на обществено-частни партньорства ще бъдат финансирани приоритетно. Трябва да се търсят възможности така, че ефектът от реализирането на един проект да се усети от населението на цялата област или на целия регион за планиране, привличайки допълнителни инвестиции и давайки възможност за повишаване на доходите на населението. Тук стигаме до въпроса за инициативата на общините. Смятам, че със ЗРР и с участието на областните управители и на представители на министерствата в регионалните съвети за планиране ще се осигури и държавното съдействие за реализирането на проекти на общините.
В бюджета за 2004 г. бяха заложени допълнително 1 млн. лв. за съфинансиране на общински проекти. Можем ли да очакваме, че това ще стане практика?
- Въпросът за мен не е толкова финансов. Макар че парите са важни при стимулирането на служителите, които работят по проектите. Тяхното участие може да бъде остойностено и включено като част от съфинансирането по проекта. От тази гледна точка може би са необходими не само средства. Трябва да разгледаме какви дейности подпомагат подготовката и реализирането на един проект, за да може тези дейности да бъдат остойностени и включени като принос на общината.
Трябва ли да бъде създаден специализиран фонд, който да подпомага общините при съфинансирането на проекти?
- Идеята за фонда се разглеждаше още при изработването на проекта на ЗРР. Тя не беше приета и не смятам, че това е слабост. Ако може да обосновем необходимостта от такъв фонд и да докажем неговата полза, не смятам че има пречка и при така, приетия закон подобен фонд да бъде създаден. Преди това обаче много ясно трябва да се определи по какъв начин ще постъпват приходите във фонда, по какъв начин ще бъдат изразходвани и за какви дейности. От всички нас зависи да обосновем необходимостта от такъв фонд. Спомнете си, че преди не бяха отделяни въобще средства, които да подпомагат съставянето на проектите и съфинансирането от българска страна, включително от общините, а вече имаме такова перо в държавния бюджет за тази година. Очевидно създаването на специализиран фонд е следващата стъпка . И когато сме готови, ще преминем към нея.
