Депутатите извиват ръцете на Първанов, казва съветникът му по социалните въпроси Николай Николов
Николай Николов е роден на 25.01.1951 г. в Ямбол. От 1993 до 1996 е зам. социален министър. Бил е началник на Главно управление "Социално осигуряване" от 1990 до 1996 г. Той е първият управител
на Националния осигурителен институт (НОИ) от създаването му през 1996 до 2000 г. Раздели се с поста след скандал с тогавашния премиер Иван Костов. В момента е съветник на президента Георги
Първанов по социалните въпроси.
Г-н Николов, президентът наложи вето на закона за семейните помощи за деца. Kакви бяха мотивите за това?
- До края на миналата година всяка бъдеща майка получаваше право да излезе в отпуск 45 дни преди раждането, 90 след него, а след това право на 120 лв. обезщетение за отглеждане на детето до
2-годишна възраст. Единственото условие бе тя да е осигурена. В края на миналата година бе направена драстична поправка в кодекса за социално осигуряване. С нея се поставяха 2 условия за правото на
парично обезщетение на майките, които трябваше да влязат в сила от 1 януари 2004 г. Първо - майката трябваше да е работила 6 месеца независимо кога, за да ползва майчински. Второ - най-малко 3
месеца от тези 6 трябваше да са в годината, преди тя да излезе в отпуск за раждане. През януари и февруари се разгоря обществена дискусия и президентът беше първият държавник, който обяви, че тези
поправки не работят за преодоляване на демографския срив и се нуждаят от преразглеждане.
Тогава парламентът го послуша и отложи влизането в сила на поправките.
- Да, отложи ги до 1 юли. Дотогава остана да действа старият закон. Изпълнителната и законодателната власт поеха ангажимент до юли да предложат нова, по-справедлива система. Но в техните
предложения президентът оспорва параграф 13 - условията за получаване на майчинските.
Аргументите на НОИ да се въведе условието за стаж в годината преди раждането бе, че има фирми, които не вършат нищо друго освен да назначават бременни, а след това да си делят с тях парите, които НОИ плаща.
- Не може под претекст, че се борим с източването на средства, да орязваме правата на майките. Сегашният текст казва така: За да ползва майката обезщетения за бременност, раждане и отглеждане на
дете, трябва да има 4 месеца стаж в годината преди раждането. Отпаднало е условието да има 6 месеца стаж през целия си живот, но месеците в годината преди раждането са станали дори не 3, а 4. Да
вземем един пример - една майка има 15 г. осигурителен стаж. Но поради една или друга причина в годината, в която ражда, е била безработна. Мъжът й взима 402 лв. На член от семейството се получава
над 200 лв. доход и тази майка с 15 г. осигурителен принос няма да получи никакви пари. На какво основание й взимаме правата? Не вярвам, че тя няма да потърси услугите на тези недобросъвестни
фирми, които източват НОИ. Ние сами я тикаме в лапите им и ако тези фирми сега са малко, ще ги умножим. От 1997 г. в НОИ има персонален регистър - както на хората, така и на фирмите. От 2 г. в НОИ
се регистрират трудовите договори. Всеки месец се подават декларации от работодателите за заплатите. Не може ли след третата назначена бременна жена в една фирма да се направи ревизия?
А като ревизията установи, че във фирмата работят само бременни жени, какво? Наказание за това няма.
- Значи тази фирма няма дейност. Наема фиктивни работници. Има за какво да я захванат. Но има и още нещо. Конституцията казва, че майката се ползва с особена закрила. Но ако сравним правата й с
останалите категории осигурени излиза, че ние сме поставили майките не в благоприятно, не в равностойно, а в по-лошо положение от тях.
От кои например?
- За обезщетение при общо заболяване се изисква 6 месеца стаж през целия живот. При трудова злополука не се иска никакъв стаж. Ако една пианистка на втория ден след започване на работа си пореже
пръста и не може да свири, може да излезе в 3 месеца болнични, докато се оправи. А майката с 15 г. стаж няма да получи нищо. Излиза, че за един порязан пръст не искаме стаж, а за раждане поставяме
специални условия.
Кодексът за социално обезщетени обаче провъзгласява принципа на равнопоставеност, а не на специални права за майките?
- А за каква равнопоставеност говорим при жена, която си е давала парите на НОИ 15 г. и жена, която се е осигурявала само 4 месеца, но по някаква случайност те са били в годината преди раждането?
Какво е посланието на НОИ, какво е посланието на законодателите? Трябва ли хората да се осигуряват или по-добре да решават кръстословици Аз не знам. Но май никой не знае. НОИ трябва да казва:
участвайте в осигуряването, колкото повече време и с повече пари участвате, толкова по-големи ще ви бъдат обезщетенията! А в поправките, които се приеха, няма здрав разум. Затова президентът ги
върна.
Старият закон действаше до 1 юли. От няколко дни върху новия има вето. Кой закон действа в момента? Ако терминът на една майка е след 45 дни, колко стаж трябва да има, за да получи пари?
- Предлагам този въпрос да не го задавате към мен. Има си законодателна и изпълнителна власт. Те би трябвало да знаят, че не е достатъчно само да гласуват един закон, за да влезе той в сила. А
какво действаше в луфта, докато приетият от парламента закон дойде при президента? А президентът има 14-дневен срок, за да се произнесе и издаде указ за обнародване. И всичко това става след 1 юли.
Действа старият закон, но е извиване на ръце, това се използва като критика защо президентът е върнал поправките. В тях наистина има и положителни промени. Но да са си направили сметката. Какво им
пречеше да си го приемат 15 дни по-рано?
Кои са положителните промени?
- В стария закон не беше направено нужното тези, които изпаднат от кръга на социалното осигуряване да се включат в кръга на социалното подпомагане. 45 дни преди раждането не се полагаха пари. Имаше
само еднократни помощи при раждане на дете и месечна помощ за отглеждане на деца. Сега е въведена помощ за бременност в размер на 150 лв. за 45-те дни преди термина, определен за раждането.
Положителна е поправката за детските надбавки. Преди те се даваха само за деца до 18 г. Но много ученици са на 19 г.В едно класическо четиричленно семейство законът лишаваше от детски не само тях,
но и брата или сестрата. След като ученикът навършеше 18 г., той вече не се броеше за член на семейството. Така доходът на родителите се дели не на 4, а на 3, обикновено се получава, че е над 200
лв., и другото дете губи право на надбавки. В последните поправки пише, че помощи се полагат на деца до 20 г., ако продължават средното си образование.
Тези промени ще помогнат ли за преодоляване на демографския срив у нас? Социолозите твърдят, че се променя етническият състав, а сегашната система насърчава раждаемостта на ромските майки, но не и на българските.
- Не бих се ангажирал с такова твърдение.
Статистиката го показва.
- Това не е в резултат на сегашните мерки, става въпрос за култура, традиция, история. Тези фактори са много по-силни, отколкото 18 или 120 лв. за определен период.
