Делът на просрочените заеми не застрашава стабилността на банковата система, категоричен е изпълнителният директор на Райфайзенбанк България Момчил Андреев
Г-н Андреев, как ще коментирате последната статистика за процента на лошите кредити в България? Застрашава ли той стабилността на банковата система?
Цитираните 16 процента трябва много внимателно да се интерпретират като цифра, защото тя включва и реструктурираните кредити. Ако гледате тази цифра, излиза, че колкото повече работим, колкото
повече реструктурираме кредити и помагаме на клиентите си да преодолеят кризата, толкова повече този процент скача. В действителност процентът на просрочените кредити е на нива, които не
застрашават стабилността на системата - както това беше посочено и от регулатора. Става въпрос за просрочени кредити над 90 дни, а далеч не всеки кредит, който е просрочен над 90 дни, е лош.
Преобладаващата част от кредитите в България са и обезпечени или имат поръчители. Тоест дори и някакъв процент от тях да се превърнат в наистина лоши кредити, загубите, които ще реализират банките
след продажбата на обезпеченията, ще бъдат значително по-малки от сумата, която се вижда на пръв поглед. И не на последно място, капиталът в българската банкова система е на много високи нива -
средната капиталова адекватност на банковата система в България е 17-18% при 8% норматив в ЕС. Тоест, банките у нас са по-добре капитализирани, отколкото централите в чужбина. Това е огромен буфер,
който позволява конкретно на българските банки да поемат много по-високи нива на риска, отколкото тези в други страни в Западна Европа или други източноевропейски страни.
Каква все пак според вас е тенденцията - за увеличаване или за намаляване на лошите кредити? Можем ли да очакваме, че позитивните данни, които получаваме за развитието на икономиката, ще се
отразят директно върху намаляване на лошите кредити?
Процесите в кредитирането са инерционни. Освен това в икономиката, специално българската, има определена сезонност и цикличност. Лятото като правило е добър сезон предвид на това, че има
постъпления от туризма, тогава са и земеделските кампании, прибира се реколтата... Респективно, летните месеци са по-лесни и за домакинствата. Обикновено през есенно-зимния период разходите и на
хората се увеличават, продажбите на бизнеса стават по-циклични. В момента виждаме относително стабилизиране на нивата на проблемните кредити, но трябва да минат още две тримесечия, за да видим
каква е тенденцията. Процентът на проблемните кредити ще започне да намалява, когато трайно няколко тримесечия икономиката отчита стабилност и растеж. В момента наистина има оптимистични сигнали,
но още не всичко е розово. Както има сигнали, които вдъхват оптимизъм, че вървим към по-добро, така има и неща, които подсказват, че още не сме достигнали дъното на кризата.
Можем ли да говорим за някаква директна връзка между дела на лошите кредити и нивата на лихвите по кредитите? Това не е ли един омагьосан кръг?
Не бих казал, че е омагьосан кръг, защото преди три-четири години стойността на ресурса, EURIBOR и LIBOR, бяха много по-високи, отколкото нивата в момента. Брутната лихва, която плащаха и бизнесът,
и потребителите преди три или четири години, беше много по-висока от средностатистическото ниво, което отчита банковата система днес. Тогава, когато в глобален план икономиката се развиваше добре,
България се сближаваше с ЕС и имаше приток на чуждестранни инвестиции, се теглеха кредити, обслужваха се и процентът на просрочията беше много нисък. Нека не се заблуждаваме, че проблемът е в
нивата на лихвите по кредитите.
Какви тенденции виждате в нивата на лихвите по кредитите?
Това, което наблюдаваме в момента, е плавно намаляване на лихвите по депозити. Това е вече устойчива тенденция, която продължава девет-десет месеца. Тя дава основание да се смята, че ако не да се
намалява, оттук нататък цената на ресурса поне няма и да се увеличава рязко. Между другото последният път, когато Райфайзенбанк увеличи цената на ресурса, беше през есента на 2008 г.,
непосредствено преди началото на кризата. Оттогава досега, близо 2 години, ние работим с една и съща цена на ресурса, независимо, че междувременно и лихвите по депозити продължиха да растат, а и
рискът на страната в един момент беше много по-висок от нивата през 2008 г. Тоест, за определен период от време, от близо година, нашата банка, а и други банки на пазара, поехме върху себе си удара
от увеличението на цената на ресурса и не го прехвърлихме пряко на кредитополучателите.
Това означава ли, че в момента го прехвърляте?
Не, напротив. В момента задържаме цената на ресурса на нивата, които бяха през 2008 г.
А това намаляване на лихвите по депозитите ще се отрази ли на намаляване на лихвите по кредитите?
При равни други условия би следвало с някакво изоставане във времето да се отрази и на лихвите по кредити, на стойността на ресурса. Рисковата премия, особено по новите кредити, е нещо, което
зависи от оценката на риска, от нивата, на които банките се рефинансират от чужбина. Неслучайно ние сега публикуваме методиката за изчисляване на цената на ресурса, така че потребителите могат да
се ориентират от какво зависи тя.
В някакво цифрово изражение бихте ли могли да кажете с колко би намаляла, например, лихвата по потребителски кредити в лева?
Ние сме публична компания и избягваме да даваме прогнози за това какво има да се случва. Това, което мога да кажа е, че ежемесечно и Управителният съвет на банката, и Комитетът за управление на
активите и пасивите, преглежда всички данни, правят се изчисления, и констатираме къде е стойността на ресурса спрямо цената на финансиране. И в момента, в който има основание да се внесат корекции
съгласно методологията, която сме възприели - естествено, че тези корекции ще бъдат направени. Нямаме интерес кредитополучателите ни да имат затруднения в изплащането на кредитите си.
ММ
