Българите в чужбина също трябва да плащат здравни вноски, смята д-р Хасан Адемов
Д-р Хасан Адемов е роден в град Исперих на 24 януари 1953 г. По професия е лекар, специалността му е анестезиология и реанимация. Народен представител от групата на Движението за права и
свободи. Председател на парламентарната комисия по труда и социалната политика и член на комисията по здравеопзване.
Г-н Адемов, управляващото мнозинство взе политическо решение минималната заплата да се вдигне от 120 на 150 лв. догодина, но в понеделник МВФ се обяви срещу това. Ще отстоявате ли решението, или ще се съобразите с фонда?
- Политическото решение е на НДСВ, но независимо че не бе съгласувано с ДПС, мисля, че то има сериозни аргументи. В реалния сектор на практика много хора получават 150 лв., а само официално се
водят на 120 лв. 150 лв. е сума, която трудно може да доведе до развитие на инфлационни процеси и повишаване на цените. Има значение и че в социалните фондове ще започнат да постъпват по-значителни
ресурси. Така че не виждам пречки да се увеличи заплатата. С фонда ще има още една среща през октомври и мисля, че тогава аргументите на правителството ще бъдат солидно защитени.
С други думи, заплатите се вдигат само формално, а реално се увеличават осигуровките.
- Има и хора, които получават и по-ниски заплати от 150 лв., те ще почувстват увеличението.
Другата част от обещанието на НДСВ и правителството беше за увеличение най-ниските пенсии.
- И не само това. От 3 г. не е променян минималният гарантиран доход. Той е 40 лв. От него зависят редица социални плащания. Така че едно политическо решение трябва да обхваща и него. Той също
трябва да се промени. Трябва да има съотносимост между минималния доход, социалната пенсия за старост и минималната за осигурителен стаж и възраст, да се запазят разликите между тях.
Министър Христова предложи гарантираният минимален доход да е 60 лв. Това ли ще е цифрата. Трябва ли МВФ да я одобри?
- В момента сключваме предпазно споразумение. Там са дадени най-общо параметрите, които правителството трябва да съблюдава. Мисля, че по отношение на социалните плащания нито един ангажимент не
противоречи на изискванията на фонда.
Значи ли това, че МВФ няма нищо против гарантирания доход да стане 60 лв.?
- Да, едва ли ще се обяви срещу него.
Вдигането на гарантирания доход автоматично води до увеличение най-ниските пенсии. Министър Христова вече обяви, че социалната пенсия за старост ще се вдигне от 57 на 65 лв., а минималната за осигурителен стаж и възраст - от 61 на 75 лв. НОИ ще има ли пари за това?
- Приходите на НОИ за първото шестмесечие на тази година са изключително добри. Няма никаква пречка да се платят по-високите пенсии, при това без увеличаване на допълнителната система от бюджета.
Сега недостигът в НОИ се покрива със средства от бюджета. Според разчетите на НОИ допълнителни суми ще са нужни до 2009 г. След това балансът на НОИ излиза на нула.
Ако се увеличат минималните пенсии, ще се вдигнат ли и максималните?
- Таванът на пенсиите е 35% от максималния осигурителен доход. Има идея той да стане 1300 лв. вместо 1200, колкото е сега.
Кога НОИ най-после ще има постоянен управител? Мандатът на г-н Йордан Христосков е изтекъл, но парламентът не е избрал нов управител.
- Изключително странна е тази ситуацията. Този въпрос трябва да бъде решен колкото се може по-скоро. Иска ми се да е още до края на парламентарната сесия. Така ще отпадне напрежението както покрай
избора, така и вътре в НОИ. На всеки му е ясно, че когато началникът е под напрежение, не е комфортно в цялата система.
Какво е съотношението на силите в парламента? Кой ще подкрепи Йордан Христосков и кой зам.-министъра на труда Валери Апостолов? Публична тайна е, че той е другият кандидат за поста.
- За г-н Христосков подкрепа заявиха ДПС и "Новото време". Позициите на СДС и ОДС не са съвсем ясни, но допускам, че те биха подкрепили г-н Христосков. Не ми е известна позицията на коалиция "За
България". В НДСВ депутатите са разделени. Точно неяснотата около избора кара тези, от които зависи, да го отлагат във времето.
Изборът само между две личности ли е или между две различни политики за бъдещето на НОИ?
- В публичното пространство се коментират две имена, но в деловодството на парламента е постъпила само една кандидатура - на г-н Христосков. Аз определено смятам, че двете кандидатури не трябва да
се противопоставят и да се създават условия за конфронтиране между единия и другия. Но става въпрос за различни подхода. Йордан Христосков е бил министър на социалната политика в правителството на
Ренета Инджова. Бил е съветник на президента Желев. Има определено успешен мандат. Това му дава предимство. Избран е за управител на НОИ при правителството на СДС. Убеден съм, че не е било заради
политически пристрастия, а заради експертните му качества. Другата кандидатура олицетворява политически подход. Макар и прекрасен специалист, Валери Апостолов е представител на министерството на
труда, той е в политическия кабинет и остава впечатлението за опит за политически избор.
Преди около месец се взе решение да се създаде фонд, който да поеме здравните осигуровки на хората, които не могат да си ги платят. Как се определя кой не може да си ги плати?
- Много интересен въпрос. Очевидно е, че трябва да има критерии. И сега държавата плаща на тези, които са социално слаби. Тези, които попадат в графата "не могат да си плащат", трябва ясно да бъдат
регламентирани. Може да е според доходите, имуществото. На такива хора в други страни се издават т. нар. зелени карти. Отиват с тях в съответното здравно заведение и държавата плаща лечението.
Всичко това обаче трябва да се запише в закон. Но големият проблем е свързан с главата "Свободно движение на хора" от преговорите с ЕС. По закон здравното осигуряване е задължително - значи за
всички български граждани. Независимо от това къде си в момента, трябва да си плащаш вноската. Но ако си в друга държава, защо да плащаш? И в двете страни ли трябва да плащаш? А ако си студент и в
договора са те задължили, че трябва да плащаш здравните вноски в съответната страна? Много важен въпрос е по какъв начин може да се регламентира влизането и излизането в здравноосигурителната
система.
Как може да стане това?
- Например като платиш 3 или 5 здравни вноски. Защото сега много хора работят в чужбина и ако се разболеят, се връщат тук да се лекуват по-евтино.
Добре - един тираджия отива да работи 6 месеца в Испания. Като се върне, какво трябва да направи, за да има право на лекар?
- Или да си плати 2-3 вноски, за да влезе в системата, или през цялото време да си плаща в България.
А ако се разболее в Испания, кой ще го лекува?
- Затова има застрахователен режим. Прави си медицинска застраховка. Друг вариант е здравната каса да сключи споразумения с други страни за здравно осигуряване. Засега обаче имаме само едно. И то е с Македония, влиза в сила от 2005 г. и само за определен пакет здравни услуги.
